Решение № 668 от 6.11.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002104227/2024 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване по въпроса дали е налице неоснователно обогатяване за единия съпруг за сметка на другия, когато собственият на съпрузите недвижим имот (в режим на СИО) е продаден на трето лице с уговорката между съпрузите и третото лице, цената да бъде получена като сумата се преведе по банковата сметка само на единия съпруг. ВКС счита, че когато в договор за покупко- продажба на имот в режим на СИО, сключен между съпрузи и трето лице, е включена клауза цената да се получи от единия съпруг, то тогава е налице пълномощно и договор за поръчка между съпрузите- да се получи 1/2 от сумата от името и за сметка на другия съпруг. Единият съпруг възлага на другия да извърши от негово име и за негова сметка правно действие- получаване на пари, а другият съпруг се съгласява да извършва това действие от името и за сметка на първия и така се задължава да направи отчетна сделка (да даде отчет). При това положение получаването на паричната сума е изпълнение на договор за поръчка, а не неоснователно обогатяване. Недаването на отчет е неизпълнение на договор за поръчка, а не неоснователно обогатяване. С оглед дадения отговор, решението на въззивния съд е неправилно. Делото е образувано по иск на Г. Д. срещу съпругата му Г. Д. за плащане на 25000лв., поради неоснователно обогатяване, заедно със законната лихва за забава, доколкото по време на фактическата раздяла двамата съпрузи продали през 2013г. свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака, на дъщеря си, за сумата от 50000лв., която сума била получена от ответницата Г. Д., а ищецът не получил своята част от 25000лв.. Ищецът още е заявил, че в нотариалния акт за продажба страните са уговорили да се получи цената от продажбата чрез плащане на части по банков път по сметка на ответницата. В срока за отговор ответницата не е оспорила продажбата и получаването на цената, но е възразила, че не се е обогатила неоснователно, тъй като парите били изхарчени общо. Въззивният съд е приел, че искът по чл. 59 ЗЗД е основателен, тъй като страните били във фактическа раздяла при продажбата на имота, ответницата била получила цялата цена, поради което се обогатила неоснователно с 25000лв.. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от ответницата, в която се оспорва наличието на предпоставките по чл. 59 ЗЗД. ВКС счита, че неправилно въззивният съд е приел, че ответницата е получила половината от продажната цена без основание. Тази сума тя е получила по силата на пълномощно и договор за поръчка, сключен със съпруга си, видно от сключения договор за покупко- продажба, поради което искът по чл. 59 ЗЗД е изцяло неоснователен. Изпълнението и неизпълнението на договор са други правни институти, различни от неоснователното обогатяване. При този изход на спора и с оглед направеното искане в касационната жалба, приложения списък за разноски, както и предвид приложените по делото разписки за плащане на адвокатски хонорар, в полза на ответницата по делото следва да се присъдят разноски в размер на 4800лв., а на адв. С., пълномощник на ответницата, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1000лв. на основание чл. 38 ЗА. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО