Решение № 5898 от 14.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6721/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Кърджали, предявена чрез процесуалния представител юрисконсулт З. Белева, против Решение 204/05.06.2023г. по адм. дело 156/2023 г. по описа на Административен съд Кърджали. Поддържа се тезата за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209 т.3 от АПК. Претендира се отмяната му и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Ответникът А. Хашим от [населено място], общ. Кърджали, чрез адв. М. Шабан, в писмен отговор от 05.07.2023 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждането на разноски пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване и правилност на обжалваното с него съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С Решение 204/05.06.023г. по адм. дело 156/2023 г., Административен съд Кърджали е отменил решение 2153-08-97 от 20.03.2023 год., издадено от директора на ТП на НОИ Кърджали и потвърденото с него разпореждане 2113-08-2105#10 от 02.02.2023 г., издадено от ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали и е изпратил преписката за ново произнасяне по заявление с вх.2113-08-2105/11.11.2022 г. на ТП на НОИ Кърджали, подадено от А. Хашим съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е приел, че издаденият административен акт е незаконосъобразен, поради противоречие с материалноправните разпоредби основание за оспорване по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. При липсата на спор относно фактите, основният правен спор се свежда до непризнатия осигурителен стаж и неговото значение за размера на отпуснатата ЛПОСВ. От фактическа страна е установено, че А. Хашим e подала до директора на ТП на НОИ Кърджали заявление с вх. 2113-08-2105/11.11.2022 год. на ТП на НОИ Кърджали за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/. С разпореждане 2113-08-2105#10 от 02.02.2023 год. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали е отказал на А. Хашим да отпусне ЛПОСВ на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Недоволна от постановеното разпореждане, жалбоподателката е подала жалба до горестоящия административен орган /директора на ТП на НОИ Кърджали /, който с решение 2153-08-97 от 20.03.2023 год. е отхвърлил жалбата. В мотивите си е посочил, че жалбоподателката няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО, тъй като А. Хашим няма изискуемия се действителен осигурителен стаж от 15 години и притежава изискуемата се от чл.68, ал.3 от КСО възраст - 66 години и 10 месеца, тъй като към датата на подаване на заявлението за пенсия тя е на възраст [заличен текст], но поради липсата на другата кумулативно изискуема от разпоредбата предпоставка - наличие на действителен осигурителен стаж не по-малко от 15 години, е постановен отказ за отпускане на пенсия. Посочено е, че правилно в разпореждането е отразено, че въз основа на представените официални удостоверителни документи, длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - град Кърджали му е зачело осигурителен стаж, както следва: 03 год., 06 мес., 06 дни ІІ-ра категория; 11 год., 06 мес., 03 дни - III-та категория или общ осигурителен стаж без превръщане - 15 год., 00 мес. и 09 дни, от които действителен осигурителен стаж - 13 год., 04 мес. и 18 дни. Още е отбелязано, че периодите на майчинство, с продължителност общо от 01 година, 07 месеца и 21 дни, въпреки че се зачитат за осигурителен стаж, не следва да се зачитат за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО, поради което не е зачетено за действителен осигурителен стаж времето, през което А. Хашим е била в майчинство, в периодите: от 18.01.1973 г. до 01.09.1973 г. за първо дете и от 14.02.1975 год. до 22.02.1976 г. - за второ дете, с обща продължителност на двата периода 1 година 7 месеца и 21 дни. По силата на чл.68, ал.3 от КСО е установено правилото - в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2 до 31.12.2016 г., те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67- годишна възраст. Разпоредбата на § 1, ал.1 т.12 от ДР на КСО в относимата редакция дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Същата е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 година. Според § 9, ал.1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. В настоящия случай се разглежда трудов стаж, придобит през релевантния период до 31.12. 1999 г., поради което на основание § 9 , ал.1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. Съгласно чл. 9 ал.2 т.1 и т.2 от КСО, за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38 ал.3 т.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. Предвид тези разпоредби административният съд правилно е приел, че пенсионните органи е следвало да зачетат периодите от 18.01.1973 г. до 01.09.1973 г. за първо дете и от 14.02.1975 год. до 22.02.1976 г. - за второ дете, с обща продължителност на двата периода 1 година 7 месеца и 21 дни като действителен осигурителен стаж. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл.17 и чл.47 от конституцията на РБългария, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение 2 от 04.04.2006г. по конституционно дело 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България. Правилно административният съд е приел, че за А. Хашим са налице и двете материалноправни основания за възникване правото на ЛПОСВ по чл.68, ал.3 КСО и като е отменил актовете на пенсионните органи поради неточно прилагане на материалноправните разпоредби е постановил законосъобразно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на ответника по касация за присъждане на разноски в размер на 600,00 лева следва да бъде уважено, предвид своевременното му заявяване и представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,