Решение № 8045 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2342/2013 г.

Решение № 8045 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2342/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Николай Христов Тонев от гр. Гоце Делчев срещу заповед № К-14013/20.12.2012 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на индивидуалния административен акт, като издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправните разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия състав, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Със заповед № К-14013/20.12.2012 г. на министъра на вътрешните работи на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, за извършени две нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на служебните си задължения вменени му с типова длъжностна характеристика рег. № К-13003/26.11.2010 г., като не е създал правилна организация за изпълнение и прилагане на чл. 205 от Инструкция рег. № Iз-223/13.02.2010 г., изменена и допълнена с Инструкция рег. № Iз-1979/29.07.2011 г. за организацията на деловодната дейност и защита на класифицираната информация при работа с документи в МВР, в резултат на което в РУ "Полиция" - Гоце Делчев постъпващите явни материали не са били регистрирани в електронните регистри или на хартиен носител по реда на постъпването им и не се е водила тетрадка Приложение № 4 за полицейските инспектори от "Пътен контрол", група "Охранителна полиция", както и за времето от 18.10.2011 г. - 28.03.2012 г. не е упражнил контрол върху подчинения си служител инспектор Калин Калинов да му докладва в срок резултата от извършена проверка по възражение с вх. № 0067/21.10.2011 г., възложена с резолюция от 18.10.2011 г. Поведението на жалбоподателя е квалифицирано, спрямо разпоредбите на закона и правилника за неговото приложение, в хипотезата на чл. 224, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ППЗМВР. Дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед на министъра на вътрешните работи № К-9671/29.08.2012 г., издадена на основание чл. 230 от ЗМВР, с която е определена и комисия, която да извърши разследване по случая. С последваща заповед К-10993/03.10.2012 г. и заповед К-12699/16.11.2012 г. министърът на вътрешните работи е удължавал срока за провеждането на дисциплинарното производство. На 27.11.2012 г. е изготвена обобщена справка за извършена проверка от назначената комисия, която е дала становище на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Същият е запознат със справката на 28.11.2012 г. В срока по чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР е депозирал възражение рег. № 15671/2012 г. Тонев е поканен да даде писмени обяснения с писмо от 11.09.2012 г., като същите са депозирани от него на 14.09.2012 г., както и допълнително обяснение на 22.11.2012 г. Изготвено е становище на 29.11.2012 г. от комисията, извършила служебната проверка до министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание. Дисциплинарното производство е завършило с издаването на обжалваната в настоящото производство заповед № К-14013/20.12.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. При така събраните доказателства, следва да бъдат обосновани следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентен административен орган съгласно чл. 228, т. 1 от ЗМВР, след спазване на административнопроизводствените правила по дисциплинарното дело, съгласно чл. 229 и чл. 230 от ЗМВР и разпоредбите от част четвърта, глава шеста от ППЗМВР. При издаването й е спазен материалният закон и изискването за писмена форма на акта, регламентирано в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Административният орган е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Обосновани са и мотивите на заповедта, наличието на фактическите и правни основания за издаването й, както и съобразяването от страна на наказващия орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание с тежестта на нарушенията. В случая установените по делото нарушения не се опровергава и пред настоящата инстанция, а това обосновава извод за законосъобразност на административния акт. Доказани са извършените нарушения както на нормата на чл. 205 от Инструкция рег. № Iз-223/13.02.2010 г., изменена допълнена с Инструкция рег. № Iз-1979/29.07.2011 г. за организацията на деловодната дейност и защита на класифицираната информация при работа с документи в МВР, в резултат на което в РУ "Полиция" - Гоце Делчев постъпващите явни материали не са били регистрирани в електронните регистри или на хартиен носител по реда на постъпването им и не се е водила тетрадка Приложение № 4 за полицейските инспектори от "Пътен контрол", група "Охранителна полиция", така и за неспазване на служебните правомощия, като за времето от 18.10.2011 г. - 28.03.2012 г. главен инспектор Николай Тонев не е упражнил контрол върху подчинения си служител инспектор Калин Калинов да му докладва в срок резултата от извършена проверка. Доводите, които се правят от жалбоподателя, в насока, че по отношение на първото нарушение в акта не се съдържа описание на датата на извършване на нарушението и по отношение на него са изтекли сроковете по чл. 225, ал. 1 ЗМВР не се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като такава информация се съдържа в подготвителните за издаване на заповедта актове (обобщена справка, с която жалбоподателят се е запознал на 28.11.2012 г.), от която е видно че дисциплинарното нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР е установено от комисията за периода от 01.06.2012 г. - 20.07.2012 г. /срокът за извършване на проверката по заповед рег. № 1150/01.06.2012 г., удължен със заповед рег. № 1250/18.06.2012 г./. Съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В конкретния случай е спазен преклузивният двумесечен срок от откриване на нарушението, което следва да се счита за открито към момента на запознаване на дисциплинарно-наказващия орган с всички събрани доказателства към административната преписка, установяващи извършеното нарушение, неговия автор, обстоятелствата, при които е извършено и формата на вината на държавния служител. Това е станало на 05.12.2012 г., когато преписката е изпратена до министъра на вътрешните работи, а заповедта е издадена на 20.12.2012 г., поради което следва да се приеме, че срокът от откриване на нарушението е спазен. В случая заповедта за наложено дисциплинарно наказание е издадена в двумесечен срок от представянето на резултатите от проведеното дисциплинарно производство и едногодишния срок от извършване на нарушението установено за периода 01.06.2012 г. - 20.07.2012 г. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че няма задължение да изисква от подчинения му служител инспектор Калинов да му докладва в срок резултатите от извършената проверка по възражение с вх. № 0067/21.10.2011 г., възложена с резолюция от 18.10.2011 г., и като не осъществил контрол върху подчинения си служител за периода 18.10.2011 г. - 28.03.2012 г. не е извършил визираното в заповедта нарушение. Видно от писмените доказателства приложени по делото лично главен инспектор Тонев е разпоредил на 18.10.2011 г. на инспектор Калинов да извърши проверка с резолюция върху възражението на Пашалиев, като на 05.11.2011 г. след като Калинов му докладвал преписката гл. инспектор Тонев я връща на Калинов с резолюция "няма извършена проверка и справка с мнение" и повече Тонев не го е питал относно работата по възражението. От посочените дати се установява, че в продължение на повече от пет месеца Тонев не е осъществил контрол върху лицето, на което е разпоредил да работи по нея. На 28.03.2012 г. АУАН № 2660/28.09.2011 г. е бил представен на гл. инспектор Тонев за решаване, с оглед на което той не е имал обективна възможност да се запознае с доказателствата и да изпълни своевременно задълженията си по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН и на основание чл. 34, ал. 3 от ЗАНН прекратява образуваното административнонаказателно производство. Основно длъжностно задължение на гл. инспектор Тонев в качеството му на началник ма РУ "Полиция" - Гоце Делчев и административнонаказващ орган е да установи наличието или липсата на административно нарушение и да се произнесе със съответния акт - наказателно постановление или да прекрати преписката с мотивирана резолюция. Неизпълнението на тези права и задължения правилно е отчетено от дисциплинарно-наказващия орган, като дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 3 от ЗМВР. Възражението за нарушение на процедурата по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР е неоснователно. Цитираният текст изисква преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно-наказващият орган да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. В случая това задължение е изпълнено. Писмени обяснения служителят е депозирал в хода на дисциплинарното производство на 14.09.2012 г. и допълнителни писмени обяснения от 22.11.2012 г., като след запознаване със съдържанието на обобщената справка с резултатите от проверката, на 29.11.2012 г. Тонев е депозирал и писменото си възражение. Тези обяснения и възражението са възприети от дисциплинарно-наказващия орган преди налагане на наказанието, с което е изпълнена разпоредбата от административния орган. По изложените съображения жалбата на Николай Христов Тонев срещу заповед № К-14013/20.12.2012 г. на министъра на вътрешните работи следва да бъде отхвърлена. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,