Решение № 11214 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4954/2009 г.

Решение № 11214 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4954/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по две касационни жалби: 1. Първата е подадена от директора на Д "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП срещу частта от съдебно решение № 12 от 11.02.2009 г., постановено по адм. дело № 570 по описа за 2008 г. на Административен съд - гр. В. Търново, с която е бил отменен РА № 0400-1032 от 14.04.2008 г. на ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с решение № 253 от 7.07.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. В. Търново за непризнат данъчен кредит в размер на 5113, 06 лв. за данъчен период на м. 10.2007 г. Твърди, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения относно неправилната преценка на доказателствата по делото в касационната жалба. Иска отмяна на решението в обжалваната част, постановяване на друго по същество като жалбата бъде отхвърлена и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба - "Домат" АД, с. Джулюница не взема становище по нея. 2. Втората е подадена от "Домат" АД, с. Джулюница, представлявано от изпълнителния директор Христо Георгиев срещу частта от решение № 12 от 11.02.2009 г., постановено по адм. дело № 570 по описа за 2008 г. на Административен съд - гр. В. Търново, с която е била отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 0400-1032 от 14.04.2008 г. на ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с решение № 253 от 7.07.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. В. Търново за непризнат данъчен кредит за данъчни периоди на м. 5. и м. 6.2007 г. Твърди, че решението, в тази му част, е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения за неправилна преценка на доказателствата по делото и незаконосъобразните правни изводи, направени от първата инстанция. Иска решението в тази му част да бъде отменено и да се постанови решение по същество, с което да се отмени атакувания РА и потвърждаващото го решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по тази касационна жалба - директор Д "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП я оспорва в представен по делото подробен отговор от 17.03.2009 г. Счита решението в тази му част за правилно и иска да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на директора на Д "ОУИ" - гр. В. Търново и неоснователност на касационната жалба на "Домат" АД. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба, предвид и разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: 1. Касационната жалба на директора на Д "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е частта от решение № 12 от 11.02.2009 г., постановено по адм. дело № 570 по описа за 2008 г. на Административен съд - гр. В. Търново, с която е бил отменен РА № 0400-1032 от 14.04.2008 г. на ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с решение № 253 от 7.07.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. В. Търново за непризнат данъчен кредит в размер на 5113, 06 лв. за данъчен период на м. 10.2007 г. по фактура № 43 от 3.10.2007 г., издадена от "Мите" ЕООД, с предмет на доставката - червена капия. За да отмени акта в тази му част съда е приел, че изводите на органа по приходите, фактически и правни, направени в ревизионния доклад и повторени в ревизионния акт, са изцяло необосновани. Доказателствата, касаещи прекия доставчик и представени още в ревизионното производство, оформят извод за наличие на предпоставките по ЗДДС (действащ вече за периода след 2007 г.). Тези доказателства били допълнени от представения ревизионен акт на прекия доставчик "Мите" ЕООД, който включвал процесния период на процесната фактура (за м. 10.) и дори изрично в него са посочени фактури, издадени от предходния доставчик "Дивекс" ЕООД на "Мите" ЕООД и е прието, че доставките по тях са реални. Тези данни били допълнени и от изготвената по делото експертиза. Решението, в атакуваната от тази касационна жалба част, е правилно, съобразено с доказателствата по делото и с адекватни на тях правни изводи. Не са допуснати нито нарушения на материалния закон, нито съществени нарушения на съдопроизводствените правила, за които се твърди в касационната жалба. Съдът много подробно е анализирал тази единствена фактура, посочил е всички доказателства, касаещи едно надлежно счетоводно отчитане, както е тези за реалност на доставката, дори изключително формално е подходил към констатациите в ревизионния акт на прекия доставчик, съобразил е липсата на противоречие с останалите данни по делото с експертизата, изготвена по него и е отчел дадените от нея данни, поради което е достигнал до едни законосъобразни изводи. След като всички доказателства в тяхната съвкупност са оформили извод за наличие на предпоставки по ЗДДС, то правилно съда е отменил акта и е признал правото на данъчен кредит по процесната фактура. В тази част решението следва да бъде оставено в сила. 2. Касационната жалба на "Домат" АД е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационен контрол по тази касационна жалба е частта от решение № 12 от 11.02.2009 г., постановено по адм. дело № 570 по описа за 2008 г. на Административен съд - гр. В. Търново, с която е била отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 0400-1032 от 14.04.2008 г. на ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с решение № 253 от 7.07.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. В. Търново за непризнат данъчен кредит за данъчни периоди на м. 5. и м. 6.2007 г., по фактури № 10 от 17.05.2007 г. и № 31 от 18.09.2007 г., издадени от "Мите" ЕООД и протоколи по чл. 116, ал. 4 от ЗДДС № 1 и № 2 от 30.6.2007 г., издадени от "Република консерв" АД. За да отхвърли жалбата съда е подходил много диференцирано по отношение на всички относими данни и представени доказателства и е приел, че не са налице предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит - няма налице данни нито за авансово плащане, нито от друга страна за действителна доставка за съответните продукти, описани в процесните фактури. Налице било както разминаване в количества и суми, така и по отношение на датите на фактурите и доставките. По отношение на процесните протоколи е приел, че след като при корекцията на издадените ДКИ от януари и февруари 2007 г. липсва издаден нов данъчен документ пре м. 6.2007 г., който да съдържа начислен ДДС, то липсва и основание за приспадане на данъчен кредит по него. Решението е правилно и в тази част, постановено без да има нарушение на процедурата и материалния закон, които да водят до неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът правилно е очертал спорния момент - дали е налице доставка по процесните фактури и протоколи. Надлежно и обосновано е достигнал до извода, че няма събрани доказателства в тази насока. Налице е разминаване както в количества, така и по суми, както и по дати на процесните доставки. Съдът много подробно е описал както счетоводните операции, така и доказателствата относно количествата и датите на получаване или заприходяване на стоката. Налице са изключително противоречиви данни и не може да се установи, че действително по посочените процесни фактури има доставка на череши. Решението е много добре мотивирано и следва да бъде оставено в сила и по отношение претенцията на данъчен кредит по протоколи от "Република консерв" АД. В касационната жалба не се навеждат никакви доводи по отношение на съдебното решение, а отново се повтарят тези, изложени вече пред първата инстанция и които касаят законосъобразността на ревизионния акт, не правилността на решението. То следва да се остави в сила изцяло като правилно, постановено в съответствие в данните по делото и материалния закон. Пред настоящата инстанция не се е явявал представител на нито една от страните, поради което няма данни за направени разноски и такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение