Решение № 277 от 25.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5903/2007 г.

Решение № 277 от 25.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5903/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на М. А. А.,А. А. А., действаща чрез законния си представител А. Г. А. и Г. А. А. против решение № 176 от 15.06.2007 г.по гр. дело № 1137/2006 г.на Софийски окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 4.08.2006 г.по гр. дело № 117/2006 г.на Костинбродския районен съд.в частта, с която е признато за установено по отношение на касаторите на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, че договорът за дарение на недвижим имот от 25.11.2004 г., сключен с нот.акт № 137/2004 г., том III, рег. № 3*, дело № 483/2004 г.е недействителен по отношение на В. Г. К. в частта, с която М. А. прехвърля на А. и Г. А. правото на собственост върху 1/4 ид.част от недвижим имот, находящ се в с. Д.,Софийска област, представляващ УПИ * в кв.3 по плана на селото, с площ от 605 кв. м., както и върху 1/4 ид.част от построената в него жилищна сграда, както и в частта, с която на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.11.2003 г., сключен между М. А. А. и В. Г. К. в частта му досежно прехвърлянето на собствеността върху 1/4 ид.част от описаното дворно място и върху 1/4 ид.част от сградата. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон и необоснованост- чл. 218б б. "в" от ГПК (отм.)Искането е решението да бъде отменено и исковете - отхвърлени. Ответницата по касационната жалба В. К. предоставя на съда да се произнесе съобразно доказателствата по делото. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че на 12.11.2003 г.между М. А. и В. К. е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който страните се задължили да сключат до 1.12.2004 г. окончателен договор в нотариална форма, по силата на който обещателката М. А. се задължила на прехвърли на купувачката В. К. правото на собственост върху УПИ-I, за имот 394 кв.3 по плана на с. Д.,Софийска област, заедно с построената в него сграда, за сумата 14 000 евро, от които 1400 евро платими при подписване на предварителния договор, а останалата сума- при подписване на окончателния. При подписване на предварителния договор обещателката е представила нот.акт № 112 /1973 г., с който М. П. Г. е бил признат за собственик по давност на недвижим имот в с. Д.,Софийска област -дворно място от 912 кв. м., съставляващо парцел ****, отреден за им.394 кв.3 по плана на селото, ведно с построената в него къща, две паянтови сгради и три стопански сгради. Ответницата М. А. е от кръга на законните наследници на М. Г., починал на28.08.1989 г. С влязло в сила решение от 17.06.2004 г.по гр. дело № 18/2003 г.на КРС е допуснато извършването на съдебна делба на процесния имот между законните наследници на М. Г., в т.ч.и М. А., при дялове по 1/4 ид.част за всеки от съделителите. На 25.11.2004 г. М. А. заедно с останалите сънаследници са дарили на децата й А. и Г. А. процесния имот и сграда - нот.акт № 137/2004 г. При така установените факти е направен извод, че са налице предпоставките на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за успешното провеждане на иска и приемане за установено между страните по делото, че договорът за дарение, сключен с нот.акт № 137/2004 г.е недействителен в частта, с която М. А. е дарила на А. и Г. А. правото си на собственост върху 1/4 ид.част от процесния имот и върху 1/4 ид.част от построената в него жилищна сграда. Съдът е изложил съображения, че сключеният предварителен договор е породил облигационно отношение, по което ищцата В е била кредитор, а ответницата М длъжник -носител на задължението да прехвърли правото на собственост върху процесния имот при посочените условия и срокове. Договорът за дарение, оформен с нот.акт № 137/2004 г.уврежда интересите на кредитора-купувач по предварителния договор, тъй като препятства възможността да придобие имота. Към момента на дарението М. А. е знаела за увреждането, тъй като лично е подписала предварителния договор и тъй като разпоредителната сделка е безвъзмездна няма изискване третите надарени лица да са знаели за увреждането, а и в случая е приложима презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД предвид родствената им връзка с прехвърлителката на имота. По иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД въззивният съд е приел, че са налице законовите условия за обявяване на предварителния договор за окончателен относно собствената на М. А. 1/4 ид.част от дворното място и 1/4 ид.част от жилищната сграда, като останалите 3/4 ид.части от имота са собственост на А. и Г. А. Касационната жалба е неоснователна. Решението е законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е възприета правилно от решаващия съд. Правните изводи са логични и обосновани. Правилно е приложен материалния закон - чл. 135 от ЗЗД и чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Обоснован е изводът, че са налице предпоставките на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за прехвърляне на собствеността по нотариален ред на 1/4 ид.част от дворното място и 1/4 ид.част от жилищната сграда, колкото е притежавала М. А. към сключване на предварителния договор. Не съществува правна пречка да се обещае продажбата на вещ, която не е собственост на обещателя и такъв договор обвързва валидно страните. Неоснователен е доводът на касаторите, че предварителния договор от 12.11.2003 г.е с невъзможен предмет, тъй като с него М. А. се е задължила да прехвърли целия процесен имот, а не са собствената си 1/4 ид.част. Ако към момента на вписване на исковата молба обещателят е собственик на част от обещания имот, искът следва да се уважи за тази част, а в останалата - да се отхвърли, както правилно е приел въззивният съд. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС - липсвали доказателства за отправено до останалите съсобственици предложение за изкупуване. Неизпълнението на изискванията на чл. 33 от ЗС не е пречка нито за сключването на договор за продажба, нито за обявяването на предварителен договор за окончателен. Представянето на писмени доказателства по чл. 33, ал. 1 от ЗС в производството по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД не е необходимо. Това е така, защото искането на съсобствениците да придобият дела на продавача - съсобственик не може да се реализира по силата на този договор или в това производство. Техните права са охранени, защото едва след уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и вписване на съдебното решение, заместващо несключения окончателен договор, те могат да предявят иск за изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС срещу купувача. От своя страна продавачът отговаря за вредите на купувача, ако неизпълнението на изискванията на чл. 33 от ЗС е станало по негова вина. По изложените съображения настоящият състав приема, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - да бъде оставено в сила. Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на IV г. о.