Решение № 443 от 31.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2207/2011 г.

Решение № 443 от 31.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2207/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалби от страната на подсъдимия К. И. К. - от адв. В. В., допълнена по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, и от адв. Г. А. - както и от "Медицински център - БЕЛ МЕДИК" ЕООД - гр. Белене в процесуалното му качество на граждански ответник, срещу присъда № 174 от 26.VI.2011 г. по внохд № 169/2011 г. на Великотърновския апелативен съд, която е нова след отмяната на присъда № 25 от 15.IV.2011 г. по нохд № 1366/2010 г. на Плевенския окръжен съд. С първоинстанционната присъда К. И. К. е признат за невиновен в това, на 30.Х.2006 г. като рентгенолог в "Медицински центр-БЕЛ МЕДИК" ЕООД - гр. Белене да е нарушил тогава действащите чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, както и раздел III и IV, т. 7 и 8 от Наредба № 22 от 28.VI. 2004 г. За утвърждаване на медицински стандарт "образна диагностика", и поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, по непредпазливост да е причинил на 6.ХI. 2006 г. смъртта на М. Д. Д., при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 123, ал. 1 НК. Отхвърлени са предявените граждански искове за неимуществени вреди от близките на починалата - съпругът й З. М. Д. и дъщерите й Р. З. Добранчева и А. З. А. - съответно за 60 000 и за по 50 000 лева. С обжалваната въззивна присъда подсъдимият е признат за виновен в нарушаването на тогава действащите раздел IV, т. 7 от посочената по-горе Наредба № 22, издадена от Министъра на здравеопазването, както и на чл. 6 от Закона за лечебните заведения, и в причиняването по непредпазливост поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, смъртта на М. Д. Д., за което и на основание чл. 123, ал. 1 НК е наказан с 1 г. лишаване от свобода, отложена от изтърпяване за срок от 3 години, и за срок от 3 години е лишен от правото да практикува като хуманен лекар. Присъдени са обезщетения за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева в полза на Зл. М. Д. и в размер на по 30 000 лева в полза на Р. Зл. Д. и Алб. Зл. А., платими солидарно от подсъдимия и "Медицински център-БЕЛ МЕДИК" ЕООД-гр. Белене. В допълнението към жалбата от адв. В. В. са посочени и подкрепени доводи касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. С жалбата е направено искане за отмяна на въззивната присъда и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. В жалбата от адв. Г. А. са посочени и подкрепени с доводи касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Искането е за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия. В жалбата от процесуалния представител на гражданския ответник се съдържат оплаквания срещу наказателната и гражданска части на въззивната присъда. Искането е за отмяна на присъдата поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални нарушения с връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане, алтернативно на което искане се прави и такова за изменяване на въззивната присъда и намаляване размерите на присъдените обезщетения. В съдебно заседание защитниците на подсъдимия поддържат жалбите си. Частните обвинители и граждански ищци Д., Д. и А., и повереникът им, адв. Д. Д., считат жалбите за неоснователни и искат оставяне на въззивната присъда в сила. Заключението на представителя на ВКПр е, че жалбата от адв. В. В., съдържаща твърдение за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение с осъждането на оправдания от първата инстанция подсъдим без срещу това да е имало съответни протест или жалба от частните обвинители, е основателна, което налага отмяна на въззивната присъда и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. Върховният касационен съд намира за основателна жалбата от страната на подсъдимия и, в частност, направеното в допълнението към касационната жалба оплакване за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на постановената от този съд присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Същественото процесуално нарушение, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, се изразява в отмяната от въззивния съд на оправдателната първоинстанционна и постановяване на осъдителна въззивна присъда, без за това да е имало съответни искания от държавното и частно обвинение. Двете страни - прокурорът и повереникът на частните обвинители /и граждански ищци/ - са поискали първоинстанционната присъда да бъде отменена и делото в ъ р н а т о "за ново разглеждане на прокурора"/в протеста/, "на Окръжна прокуратура-гр. Плевен"/в жалбата от повереника/. Искането от страната на частните обвинители е мотивирано с "допуснато съществено процесуално нарушение" поради липсата на "точно изброена конкретика" на нарушените от подсъдимия "нормативни правила", което нарушение "не може да бъде отстранено от съда" и това налага връщане на делото на досъдебното разследване. Протестиралият прокурор пък, в твърде неясното си изложение, е посочил съображенията на апелативния съд, дадени в отменителното му решение по внохд № 226/2010 г., без обаче да изтъква своите доводи срещу считаната от него за неправилна присъда. Нещо повече. В протеста се съдържа косвено признание, а в жалбата от повереника на частните обвинители-пряко, че обвинителният акт, по който е образувано нохд № 1366/2010 г., не е годен да доведе до осъждането на К. К. въпреки убеждението и на жалвалите се страни, и на първия състав на ВТАС, отменил осъдителната спрямо К. присъда по нохд № 245/2010 г. на Плевенския окръжен съд, че поведението на К. съдържа "нарушение, което...е... в причинна връзка със съставомерния резултат" /в мотивите към решението по внохд № 226/2010 г. на ВТАС/. Посочвайки на с. 1 от мотивите към обжалваната присъда, че срещу първоинстанционната присъда е подаден протест, въззивният съд е "извлякъл" от него оплакване за постановяване на протестирания акт "в нарушение на закона", както и предложение за отмяна на първоинстанционната присъда с постановяване на "друга, с която се признае подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение, евентуално за извършено престъпление по чл. 122 от НК" /грешно изписано "НПК"/. В действителност, обаче, няма нито такова оплакване, нито такова искане и това безсъмнено следва от прочита на въпросния протест. В заключение въззивният апелативен съд е нарушил правилото на чл. 336, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 НПК, позволяващо осъждането на оправдан от първата инстанция подсъдим само при наличието на "съответен протест от прокурора" и/или "съответна жалба от частния обвинител", което съответствие означава изрично заявено искане за осъждане. Нарушението е винаги съществено, налага отмяна на постановения при наличието му съдебен акт и ново разглеждане на делото. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение