Решение № 1636 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12430/2016 г.

Решение № 1636 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12430/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Й. Г., чрез адв. Влайков като процесуален представител, против решение № 8158 от 04.07.2016 г., постановено по адм. дело № 8242/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 812100-22229/25.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи в частта, с която е отказано заличаване на личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се претендира отмяната му. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез юрк. Райкова като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г. Й. Г. против решение № 812100-22229/25.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи в частта, с която е отказано заличаване на личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР. За да постанови този резултат, тричленният съдебен състав е приел, че индивидуалният административен акт в оспорената част е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод, че не са налице обстоятелствата за заличаване на личните данни на Г., предвидени в чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. Решението е правилно. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗМВР при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни. На основание тази разпоредба е издадена Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Съгласно чл. 2, ал. 1 от инструкцията в Министерството на вътрешните работи се изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Разпоредбата на чл. 3 от инструкцията регламентира хипотезите, в които личните данни по чл. 2, с изключение на тези, отнасящи се до пострадали лица и заявители на престъпления, се заличават. Установено е по делото, че личните данни, които са обработени в информационните фондове на МВР по отношение на жалбоподателя са във връзка с извършени от него престъпления: 1. По ЗМ-1613/1999 г. по описа на РУ 06 СДВР като извършител на престъпление по чл. 195, ал. 2 НК, производството по което е приключило с влязла в сила на 31.10.2005 г. присъда, лицето е осъдено на лишаване от свобода за срок от три години и на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от четири години; 2. По ЗМ-492/2000 г. по описа на РУ Поморие за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, като по внесения обвинителен акт е образувано на 20.12.2000 г. нохд № 2/2001 г. по описа на РС Поморие за престъпление по чл. 197, т. 3 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 НК, одобрено е споразумение по същото на 09.01.2001 г., с което Г. е признат за виновен и му е наложено наказание "глоба" в размер на 400 лева; 3. Присъда от 22.04.2003 г. по нохд № 485/2000 г. на СРС за извършено престъпление по чл. 214, ал. 1 НК, изменена с влязло в сила решение на СГС по внохд № 1005/2001 г., с което му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от две години, с пет години изпитателен срок. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че няма основание за заличаване на личните данни за жалбоподателя като извършител на престъпления по НК, съхранявани в информационните масиви на МВР, поради което оспореният отказ е постановен в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. В случая не са налице основанията за заличаване на данните при прекратено наказателно производство или при влязла в сила оправдателна присъда. Настъпилата реабилитация на лицето също не е сред хипотезите по чл. 3 от инструкцията, поради което няма за последица заличаване на личните му данни. Такава предпоставка не е предвидена и в ЗМВР. Предотвратяването и разкриването на престъпление, защита на националната сигурност и обществения ред са определени от законодателя като ценности, чиято защита обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата за извършени от тях престъпления, за които са наказани с влязла в сила присъда и след реабилитирането им. Доводите на жалбоподателя, че не е определен срок за съхраняване на личните данни в информационните фондове на МВР, са неоснователни, тъй като в Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. изрично са регламентирани условията и сроковете за заличаване на личните данни. Цитираната в касационната жалба съдебна практика е по отменен нормативен акт. В сега действащия ЗМВР липсва разпоредба, аналогична на чл. 159, ал. 6 ЗМВР (отм.). Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав