Решение № 12 от 9.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1077/2010 г.

Решение № 12 от 9.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1077/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по молбата на И. В. И. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 193/14.05.2009 г. по гр. дело № 38/2009 г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 13.11.2008 г. по гр. дело № 47/2008 г. на Б. районен съд и установителният иск за собственост по чл. 14, ал. 8 ЗВСГЗГФ, касаещ процесните имоти е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, по отношение на ответниците. Молителят счита, че въззивното решение е неправилно, защото не кореспондира с писмените доказателства и картен материал, от които се установяват обстоятелства, сочещи на други правни изводи. Поддържат се твърдения, че представеното от Д. -гр. В. копие на Лесоустройствения проект/ЛУП/ за землището на [населено място] е от 1964-1966 г., а не от 1956 г., а новото обстоятелство от съществено значение за делото, на което се позовава молителят е представеното от него копие от условните знаци на ПУП от 1956 г., моментът на обобществяване на земите от ТКЗС. Молбата за отмяна съдържа подробни оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение, поради неупражнения от съда косвен съдебен контрол върху административния акт - решение № 00033/2000 г. на ПК гр. Б. С., с което е отказано възстановяване на собствеността върху процесните залесени земеделски земи, имащ преюдициално значение за гражданскоправния спор. Молителят се позовава и на протокола от 17.04.1962 г., одобрен с РМС № 70/26.01.1963 г., представен като ново обстоятелство и установяващ според молителя факта, че от ГФ са изключени ниви за засяване с фуражни култури гори на ТКЗС [населено място] в местността "Х. ", с обща площ - 80 дка. Ответниците по молбата за отмяна Г. С. Г., Ц. С. Г. от [населено място] и Д. г. с., [населено място] не изразяват становище по нея. Молбата за отмяна е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 306 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: въззивният съд е постановил съдебния си акт № 193/14.05.2009 г. по гр. дело № 38/2009 г., с който е приел, че е сезиран с обективно съединени искове срещу Д. г. с. [населено място] и С. Г. Ц. за признаване за установено по отношение на ответниците, че наследниците на И. К. И./В. К./, бивш жител на [населено място], и В. И. К., бивш жител на с. село, са собственици на неурегулирано дворно място, с площ 7 дка в м. "К. с. " кв. 71, сега преименувана на м. "Б. ", в землището на [населено място], а наследниците на И. К. И./В. К./ са собственици и на пустеещи земи от 2 дка в м. "З. " и 2 дка в м. "Г. и. "- землището на [населено място], с конкретни граници, които неправилно са възстановени на Д. [населено място], като имоти № 1717009 в м. "Б. ", с площ 14.541 дка и № 170002 в м. "З. " с площ 1.976 дка, а на ответника С. Г. Ц. - имот № 162070 в м. "Г. и. ", с площ 5.681 дка в землището на [населено място]. За да остави в сила първоинстанционното решение, с което обективно съединените искове са отхвърлени въззивният съд е приел, че собствеността върху процесните три имота вече е възстановена, като част от горския фонд и че по отношение на тях между страните съществува спор за собствеността им към минал момент - моментът на национализацията. Обсъдена е преписка № 11-10/1999 г., според която имот № 162070 е възстановен в нови реални граници на наследниците на Г. Д., а имот № 170002 е възстановен в реални граници на Д., [населено място], както и преписка № 80-10/1999 г. на ОСЗГ Б. С., постановила отказ на гори на И. К., поради обстоятелството, че на негово име вече има подадено заявление за възстановяване, коригирано с последващо решение № 10079/15.08.2000 г., с което на наследниците на И. К. са възстановени общо 45.9 дка гори, които отговарят на имотите, притежавани от него по емлячен регистър от 1949 г. Съдът не е споделил доводите на ищеца, че върху дворното място неговият баща В. К. е установил владение за себе си, поради отсъствие на убедителни доказателства. По отношение на останалите два имота - представляващи 2 дка в м. "З." и 2 дка в м. "Г. и." съдът е приел отново отсъствие на категорични доказателства, че са придобити от бащата на ищца по силата на давностно владение, а не както са възстановени на наследниците на бившия им собственик И. К./К./, с решение от 15.08.2000 г. Касационният съд обсъди доводите за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, които намира за неоснователни, по следните съображения: процесуалната възможност за отмяна на влязъл в сила съдебен акт в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК регламентира изисквания, изразяващи се в откриване на нови обстоятелства, или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Не е достатъчно новите обстоятелства за отмяна да са "нови", но и да са от съществено значение за делото, т. е. да доведат до промяна на съдебния акт, ако бъдат взети предвид. Обстоятелствата следва да имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически, или доказателствени факти. Нито едно от представените като "нови" писмени доказателства, или "нови" обстоятелства не притежава изискуемите се от процесуалната норма на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК качества, които биха променили вече обоснования краен резултат за неоснователност и недоказаност на установителния иск за собственост към минал момент, който се основава на отсъствие на доказателства за изтекла в полза на наследодателя на молителя и негов баща придобивна давност, създаваща му изключителното право на собственост, върху имотите, отричайки наследствения им характер, произтичащ след смъртта на общия наследодател И. К. И.. Затова именно въззивния съд, както и първоинстанционния съд не са обсъждали представените писмени доказателства - копие от условните знаци/легенда/ на Лесоустройствен проект от 1956 г. за землището на [населено място], каквото заверено цветно копие е изискано от Д., [населено място], съгласно удостоверение № 38/30.03.2009 г., но е без значение за установяване на твърдяното от молителя право на собственост. Отсъстват данни за правото на собственост на наследодателя на молителя и в приложения от него протокол № 70/1963 г., съдържащ информация за изключване от горския фонд за ниви за засяване с фуражни култури описани площи, който протокол дори не представлява индиция за твърдяното от молителя право на собственост. Останалите доводи, основаващи се на неправилност на съдебния акт са касационни отменителни основания и тяхното разглеждане в настоящото производство е недопустимо. По изложените съображения, ВКС на РБ, II-ро г. о. счита, че не е налице отменителното основание, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, затова молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение следва да се остави без уважение, ето защо