Решение № 5075 от 15.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2935/2025 г.

ВАСВторо отделение15.05.2025 г.докладчик Анелия Ананиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 3371 от 29.10.2024 г., постановено по адм. дело 1189/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград.

ОСЪЖДА Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, ЕИК 130277958 да заплати на Дирекцията за национален строителен контрол направените разноски в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА/п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, чрез юрк. Никова като процесуален представител, против решение 3371 от 29.10.2024 г., постановено по адм. дело 1189/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. Излагат се доводи за неговата неправилност поради несъответствие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Благоевград, чрез пълномощника си гл. юрк. Чинкарова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД срещу заповед ДК-02-Бл-4/28.11.2023 г. на началника на РДНСК Благоевград, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на дружеството е наредено в качеството на възложител и извършител да премахне незаконен строеж: Ново ГЕТ и кабелна линия ниско напрежение (НН) от БКТП 20/0,4 kV Тевнико в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 04217.1.333, местност Тевнико по кадастралната карта (КК) на с. Бистрица, община Благоевград, до ново главно електромерно табло (ГЕТ) на имотната граница пред ПИ с идентификатор 24367.1.234, м. Бачиново по КК на с. Дъбрава, с трасе на кабелна линия НН от бетонов комплектен трансформаторен пост (БКТП) в съществуващи кабелна мрежа и шахти в учреден през 2016 г. сервитут в имот с идентификатор 04217.1.333, местност Тевнико по КК на с. Бистрица. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225, ал. 1 ЗУТ, в условията на делегиране на правомощия, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Излага съображения за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, трета категория като елемент на техническата инфраструктура, мрежи, съоръжения и инсталации, непопадащи в по-висока категория според чл. 137, ал. 1, т. 3, б. б ЗУТ, изпълнен без строителни книжа, поради което е незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Посочва, че осъщественото представлява нов строеж към въведена в експлоатация с разрешение за ползване от 28.01.2016 г. електроразпределителна мрежа в имоти 001337 и 001434. Приема, че за строителството не са приложими изключенията по чл. 151 и чл. 147 ЗУТ. Излага съображения, че изграждането на ново съоръжение/ мрежа в рамките на съществуващ сервитут не освобождава възложителя от необходимостта за снабдяване с необходимите строителни книжа по аргумент от чл. 64, ал. 5 ЗУТ. С оглед времето на извършването на строежа през м. август 2023 г. обосновава извод за неизпълнение на предпоставките за търпимост по § 16, ал. 1 3 ПЗР ЗУТ и § 127, ал. 1 ЗИД ПРЗ ЗУТ, поради което приема за законосъобразна заповедта за неговото премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти са установени след обстоен анализ на приетите по делото доказателства, вкл. и заключението по съдебно-техническата експертиза. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните доказателства. Въз основа на нея са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. По делото е установено, че разпоредените за премахване нови ГЕТ и кабелна линия ниско напрежение, изпълнена през съществуващи кабелни мрежи и шахти до заварен бетонов комплектен трансформаторен пост безспорно като съвкупност представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който отговаря по вид и характер на елемент от техническата инфраструктура според § 5, т. 31 ДР ЗУТ като част от електроразпределителната мрежа по определението на § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ). Същият е трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. б ЗУТ и чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Според заключението на вещото лице изграденото е във връзка с договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа между жалбоподателя и трето лице в ПИ с идентификатор 24367.1.234, за което е използвана съществуващата в ПИ с идентификатор 04217.1.333 подземна кабелна мрежа, чието ползване е разрешено през 2016 г. В нея е положен нов кабел тип САВТ-с/-ж 3х95 см/50 кп 22 метра и е монтирано на границата на имота ново ГЕТ. По отношение на възражението за невъзможност за категоризиране на таблото и прокараната кабелна мрежа като строеж, същите следва да се разглеждат спрямо функционалното им предназначение като част от изградената в имота електроразпределителна мрежа. Според разпоредбата на чл. 137, ал. 4 ЗУТ нареденото за премахване попада в по-високата категория на цялата електроразпределителна мрежа в имота, независимо от възможността за определянето при различни обстоятелства на отделни елементи от него в по-ниска категория. Административният орган разполага с правомощието по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ да разпореди премахването на незаконен строеж или част от него, в случая изградените през 2023 г. за обслужване на друг имот ГЕТ и кабелна линия НН, без строителни книжа. За изграждане на констатираното строителство е необходимо издаване на разрешение по реда на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. В случая такова не е налице, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Предметът на заповедта е ясно и точно индивидуализиран, поради което възражението, че с нея ще се засегне и законно изпълнената кабелна мрежа за обслужване на ПИ с идентификатор 04217.1.333 е неоснователно. Правилно съдът приема, че времето на изпълнение на строежа през месец август на 2023 г. изключва определянето му като търпим съгласно § 16, ал. 1 3 ПЗР ЗУТ и § 127, ал. 1 ЗИД ПРЗ ЗУТ. Поради това строежът като незаконен и изграден извън приложното поле на цитираните разпоредби подлежи на премахване. Неоснователно е възражението на касатора, че след като констатираният строеж се намира в обхвата на съществуващ сервитут на електропроводна линия към кабелен колектор в ПИ с идентификатор 04217.1.333, то съгласно чл. 64 ЗЕ и чл. 13, ал. 1 от Наредба 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти дружеството разполага с възможността за извършване на строителни и монтажни работи в сервитутната зона за изграждане на нови енергийни обекти и съоръжения. Наличието или не на съществуващ сервитут, учреден в полза на касатора, касае съществуването на ограничени вещни права по отношение на конкретния имот и не е пряко относимо към законността на изградения строеж (кабелна мрежа и ново ГЕТ). Посочената нормативна уредба не освобождава жалбоподателя от задължението при извършване на ново строителство, каквото безспорно е установено в случая, извън обхвата на въведеното в експлоатация, да се снабди с изискуемите по ЗУТ строителни книжа съгласно чл. 64, ал. 5 ЗЕ. Противно на защитната теза на касатора, строежът не попада сред изключенията по чл. 151, ал. 1, т. 15 ЗУТ, тъй като кабелната линия и ГЕТ са изградени извън регулационните граници на имота, за обслужването на който са предвидени. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при определянето на оспорващото дружество като адресат на заповедта. Според § 3, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба 13/23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, адресат на заповедта за премахване може да бъде собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж. Компетентният орган разполага с преценка на кои от субектите да възложи задължението, предмет на заповедта. В издадения административен акт жалбоподателят е посочен като извършител и възложител на кабелната мрежа НН и ГЕТ. По смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Самият оспорващ твърди наличие на учреден в негова полза сервитут по силата на ЗЕ върху терена, в който е осъществено строителството, което обстоятелство не е спорно по делото. Изложената от него защитна теза за липса на необходимост от снабдяване с разрешение за строеж за изграждане на нови кабелни мрежи в границите на съществуващата сервитутна зона извън законно изпълнената и експлоатирана от него мрежа реално сочи и на качеството му на извършител на нареденото за премахване. Следователно, Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД правилно е определено като адресат на заповедта. Оплакването в касационната жалба, че изпълнението на оспорения административен акт предвид легалната дефиниция за линеен енергиен обект по § 1, т. 31б ДР ЗЕ ще се разпростре и върху законно изградената електропреносна мрежа, доколкото в нея освен кабелите се включват и шахтите на изградения и въведен в експлоатация през 2016 г. строеж, е неоснователно. От една страна начинът, по който може да се осъществи премахването на новата кабелна линия е въпрос, относим към изпълнението на заповедта и не подлежи на разглеждане в настоящото производство. От друга страна, в разпоредителната част на оспорения административен акт е описано конкретно кои компоненти от установената в имота електроразпределителна мрежа подлежат на премахване: единствено новото ГЕТ и кабелната линия ниско напрежение от него през съществуващата кабелна мрежа и шахти до БКТП. Отделно от това в заповедта изрично са предписани и конкретните действия по изпълнение на нареждането за премахване, поради което съществуващото в имота законно строителство е извън предмета на оспорената заповед. Настоящият състав намира за неоснователно и оплакването за нарушаване с административния акт на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. При безспорно установен незаконен строеж, който не е търпим, в правомощията на органите по контрол на строителството не съществува друга възможност освен да разпоредят неговото премахване. След като целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата в лицето на органите на ДНСК е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Бланкетно посочения от оспорващото дружество обществен интерес предвид характера на строежа не може да обоснове извод в обратен смисъл. Доколкото в конкретния случай се касае за обект - елемент от техническата инфраструктура, то премахването му не би причинило вреди, несъразмерни с преследваната от закона цел. Като достига до заключение за законосъобразност на оспорената заповед, съдът постановява решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което съдебният акт като правилен следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноски за настоящото производство, касаторът следва да заплати на ДНСК направените такива в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,