Решение № 7679 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9700/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. П. Ш., подадена чрез пълномощник адв.П. Шекеров, против решение 12658 от 23.07.2024 г., постановено по адм. д. 4866/2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 136/11.04.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Ответникът Комисията за защита от дискриминация оспорва касационната жалба по съображения, подробно развити в писмен отговор. Ответникът Министъра на здравеопазването, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба в позиция по същество в открито съдебно заседание и по подробни съображения, развити в представени писмени бележки. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдът е изяснил спора от фактическа страна, подробно е описал установените фактически обстоятелства, които кореспондират с доказателствения материал по делото и въз основа на коректен анализ, основан на приложимата нормативна уредба, е достигнал до правилни и обосновани правни изводи. Съдът е приел, че оспореният административен акт Решение 136/11.04.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация ( КЗД) е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. АССГ е установил, че производството пред КЗД е образувано по жалба вх. 44-00-1165/30.04.20г от В. Ш., родена на [дата]. ( на [възраст] към момента на сезиране на КЗД), чрез законния й представител П. Ш. /неин баща/ срещу министъра на здравеопазването, съдържаща твърдения, че с буква а от т. 1а на Заповед РД-01-239/26.04.2020 г., издадена от министъра на здравеопазването на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 7 от Закона за здравето, чл. 73 от АПК и чл. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание във връзка с усложняващата се епидемична обстановка в страната, свързана с разпространението на вируса Ковид-19 , била осъществена пряка дискриминация по признак възраст спрямо децата от 13 до 18 години, с доводи за нарушения на чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1 предл.15 и чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. Конкретните твърдения за осъществена пряка дискриминация в жалбата са основани на възможността ( разрешаването) на деца до 12 годишна възраст да посещават паркове и градини задължително с техните родители или членове на техните семейства и забраната паркове и градини да се посещават от деца на възраст от 13 г. до 18 г. Поискано е образуването на производство, извършването на проучване и произнасяне с решение, с което се признае извършеното нарушение на ЗЗДискр. и се наложи принудителна административна мярка задължително предписание на министъра на здравеопазването и налагането на имуществена санкция на нарушителя поради осъществена пряка дискриминация по защитения признак "възраст". Комисията е счела жалбата за допустима, провела е административно производство по случая и в решението си по същество е приела за установено, че не е осъществена дискриминация по чл.4 ал.3 от ЗЗДискр. по отношение на жалбоподателката по признак възраст, тъй като не е налице несъразмерно засягане на правно защитени блага, обособени по този защитен признак. КЗД се е позовала на въведените в страната ограничителни мерки с оглед пандемията от Ковид-19 и приела, че наложените ограничения със заповедта на министъра на здравеопазването и конкретно тези по т. 1а, според която посещенията в паркове и градини се разрешават само на лица до 12 години, задължително с техните родители или членове на техните семейства, преследват легитимна законова цел, тъй като са насочени към обществено полезен резултат защита на живота и здравето на населението, като при избора на граничната възраст на децата, на които е разрешено да посещават паркове и градини в периода на пандемията, са отчетени социалнопсихологическите промени, настъпващи в периода на юношеството ( пубертета), определен и като период на физически и психично съзряване между 12 и 18 година на детето. АССГ обосновано е приел, че КЗД е установила правилно всички относими към спора факти, които са възприети като фактическа обстановка по спора и от първата инстанция, като въз основа на тях е изведен законосъобразен извод за липса на осъществена дискриминация на основата на признак възраст чрез т. 1, б. а от заповед РД-01-239/26.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Решаващият съд е обосновал този извод с причините, поради които като последица е била наложена тази рестрикция спрямо лицата от 13-18 години, поради което приел, че въведената противоепидемична мярка не е наложена произволно и непропорционално, а е приета, след като са отчетени характерните възрастови особености на децата, преминаващи през пубертета, отличаващи се с по-голяма склонност за събиране на групи и липса на задръжки в общуването, повишаващи риска от предаване на вируса Ковид-19. Решението е правилно. Правилно съдът е тълкувал и приложил нормите на ЗЗДискр., като не е налице твърдяното в касационната жалба неправилно приложение на материалния закон. Правилен е и извършения анализ на разпоредбата на чл.4 ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр. във връзка с определението за неблагоприятно третиране по параграф 1 т.7 от ДР на същия закон. Споделят се изводите на решаващия съд , че за да е налице неблагоприятно третиране на децата на възраст от 13 до 18 години, с поставянето им с т.1а от заповедта на министъра на здравеопазването в по-малко благоприятно третиране спрямо децата на възраст до 12 години, е необходимо не само същото да се основава на защитения признак на засегнатите лица, но и това третиране да не е обективно оправдано с оглед преследваната легитимна цел, а именно защита на здравето и живота на децата и ограничаване на пандемията от Ковид -19, при което и средствата за постигането на тази цел са подходящи и необходими. В тази връзка и посочената в т.1а от заповедта на министъра на здравеопазването възраст на децата до 12 години е съобразена и с разпоредбата на чл.8 ал.8 от Закона за закрила на детето, която предвижда задължение на родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, да не оставят без надзор именно децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие. Нормата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. ЗЗДискр цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на изброените признаци. Санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. За да е налице проява на дискриминация е необходимо да са осъществени кумулативно елементите на посочените разпоредби, както и различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр, в случая - възраст. Следователно трябва не само да бъде установен защитен признак за лицето, причинна връзка между спорното третиране и съответния защитен признак, както и че този признак съставлява основна и значима причина за по-неблагоприятното третиране, но и неблагоприятното третиране да не е обосновано и преследващо легитимна цел. В случая, при безспорната установеност на преследваната с т.1а от Заповед РД-01-239/26.04.2020 г., издадена от министъра на здравеопазването на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 7 от Закона за здравето, чл. 73 от АПК и чл. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание във връзка с усложняващата се епидемична обстановка в страната, свързана с разпространението на вируса Ковид-19 легитимна цел, свързана с опазване на живота и здравето на гражданите в условията на пандемия, не може да се установи неравно третиране. Атакуваното съдебно решение не страда от пороци, които да съставляват отменителни основания и като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,