Решение № 15523 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6152/2017 г.

Решение № 15523 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6152/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния секретар на Висшия съдебен съвет (ВСС) против решение № 1460/08.03.2017 г., постановено по адм. д. 8590/2016 г. по описа на Административен съд-С.-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ или евентуално да бъде решен спора по същество. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна Национална асоциация за обществена защита, редовно призована за съдебно заседание, не е изпратила представител, но е изразила становище за неоснователност на касационната жалба в писмено становище. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1460/08.03.2017 г., постановено по адм. д. 8590/2016 г. по описа на АССГ е отменено Решение № 026/26.08.2016 г., издадено от главния секретар на ВСС в частта, с която е отказан достъп до информация, съдържаща се в протокол за класиране на кандидатите за съдии, проведен през м. март 2007 г., върнато е делото на органа като преписка за произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение и са присъдени разноски в полза на Национална асоциация за обществена защита. Административният съд е приел, решението е действителен акт, постановен от компетентен орган, но в противоречие на закона, защото в акта липсват мотиви, а и поради неприложимост на разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) на основание чл. 13, ал. 3 от ЗДОИ с оглед изтеклия период от време. Така постановено съдебно решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. По делото са събрани всички относими към спора доказателства и въз основа на тях административният съд е установил правилно фактическата обстановка, а именно със заявление за достъп до обществена информация от 13.07.2016 г. Национална асоциация за обществена защита е поискала от ВСС информация, представляваща данни за процедурата (датата, месеца и годината, начина на публично оповестяване, броя на кандидатите за съответната длъжност, както и получените оценки), въз основа на които един конкретен съдия е заел длъжността "съдия" във Върховния административен съд, както и относно административния акт на ВСС, по силата на който е заета тази длъжност от този съдия, но в срока за произнасяне не е изготвен отговор. След подаване на жалбата срещу мълчаливия отказ за произнасяне е последвал писмен отговор с Решение № 026/26.08.2016 г., издадено от главния секретар на ВСС, с което е предоставен частичен достъп като е указано на заявителя, че исканата информация се съдържа в Протокол № 1/10.01.2007 г. и № 10/28.03.2.0107 г. на ВСС, достъпни на интернет страницата на ВСС, както и в бр. 39/2006 г. на Д. вестник. С уточнение на жалбата от 27.10.2016 г. Национална асоциация за обществена защита е заявила, че поддържа жалбата си само в частта, с която мълчаливият отказ е последван от изричен отказ, а именно относно отказа да бъде предоставена информация за получените оценки в конкурсната процедура, за която вече е получил информация. АССГ е приел, че тази информация трябва да се съдържа в протокола за класиране в конкурсната процедура, който не е предоставен по съображения, че достъпът до него е ограничен на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ (абзац 7 от оспореното пред АССГ решение). Видно от съдържанието на заявлението от 13.07.2016 г., регистрирано с № 026/25.08.2016 г., Национална асоциация за обществена защита е поискала достъп до обществена информация, включително и получените оценки от конкретен кандидат в процедурата, проведена през месец март 2007 г., въз основа на която е заета длъжността "съдия" във Върховния административен съд. Тази информация не се съдържа в публикациите, указани в Решение № 026/26.08.2016 г., издадено от главния секретар на ВСС, поради което е обоснован и логичен изводът на АССГ, че точно за нея се отнасят мотивите на органа за ограничаване на достъпа при издаване на частичен достъп. В този смисъл не са основателни оплакванията в касационната жалба за недопустимост на съдебното решение. АССГ се е произнесъл по процесуално допустима жалба срещу мълчалив отказ, която е разгледана при условията на чл. 58, ал. 3 от АПК и срещу последвалия частичен отказ. Неоснователни са и доводите на касационния жалбоподател, че от предоставената информация заявителят има възможност да състави собствено мнение относно дейността на задължения субект и тя е достатъчна за реализация целта на закона. Тези аргументи и твърдението за предоставяне на цялата служебна обществена информация, която органът е бил длъжен да създаде в тази конкурсна процедура, не кореспондират с постановения акт за частичен достъп. На практика не е предоставен само протокола на комисията, която е оценявала кандидатите, а именно с него се свързват и съображенията за ограничаване на достъпа поради несамостоятелния характер на документа и позоваването на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ в мотивите на Решение № 026/26.08.2016 г., издадено от главния секретар на ВСС. С. чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации), но според чл. 13, ал. 3 от ЗДОИ ограничението по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на такава информация. Определянето на този двугодишен срок в ЗДОИ е съобразено с правилата, предвидени в Раздел I на Закона за Националния архивен фонд и задълженията на държавните и общинските институции да съхраняват създаваните от тях документи. Исканата информация е от 2007 г. и спрямо нея не е приложима възможността да бъде ограничавана на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Като е достигнал до същия извод АССГ е постановил обосновано съдебно решение в съответствие с материалния закон. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира обжалваното съдебно решение за валидно като постановено от законен състав на административен съд. Касационното оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не е конкретизирано, но и при разглеждане на спора не са допуснати никакви процесуални нарушения, представляващи основания за отмяна на съдебното решение. По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено без да са допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в частта относно присъдените разноски, които са определени съобразно изхода на спора, предсатвени доказателства реалното им извършване и липса на възражение за прекомерност, направено в срок. Изложените в касационната жалба доводи за служебна ангажираност на процесуалния представител на главния серкерат на ВСС не са подкрепени с доказателства, липсват и данни за направено волеизявление за отлагане на откритото съдебно заседание, за което тази страна е редовно призована. Ответната страна в настоящото производство е направила разноски в размер на 500 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане следва да й бъдат възстановени от бюджета на ВСС в пълен размер при липса на възражение за прекомерност. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,