Решение № 7389 от 4.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6408/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на А. Ч. У. срещу решение 2007г от 27.03.2024г.., постановено по адм.д . 88 по описа за 2024г. на Административен съд София град. Релевира оплакване за неговата неправилност и иска отмяната му на основания , посочени в чл. 209 ,т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са свързани с твърдение, че съдът не е обсъдил задълбочено представените от жалбоподателя доказателства, за същия са налице основания за продължаване на пребиваването в страната, тъй като учи при редовна форма на обучение във висши учебни заведения, представена е била декларация за подсигурен адрес , застраховки и трудов договор с работодател на територията на страната. Ответникът - началник отдел Миграция при СДВР оспорва основателността на касационната жалба чрез своя процесуален представител. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на А. Ч. У. против заповед УРИ 5392 ПАМ-7684/15.0.2023 г. на началник отдел Миграция към Столична дирекция Вътрешни работи, с която на осн. чл. 41, т.2 ЗЧРБ поради това, че чужденецът не е напуснал страната до разрешения срок на пребиваване, му е наложена принудителна административна мярка връщане до страната по произход Нигерия. Съдът е приел, че така издадената заповед е законосъобразен адиминистративен акт, издаден е от компетентен орган, действащ в рамките на своите законови правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил фактическата обстановка по делото, като е приел за установено от фактическа страна, че Със заповед УРИ 5392 ПАМ-7684/15.0.2023 г. на началник отдел Миграция към Столична дирекция Вътрешни работи на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка връщане до страната по произход Н.. Заповедта е издадена на основание чл. 41, т. 2 ЗЧРБ, както и е мотивирана с документите по преписката, както и докладна УРИ45292р-4481/15.8.2023 г. до началник сектор Миграция. Видно от цитираната докладна, както и останалите представени по преписката доказателства, се установява, че жалбоподателят е пребивавал в страната въз основа на виза тип D от 2019 г., с последен разрешен срок на пребиваване до 13.6.2023 г., на основание чл. 24в, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. До изтичане на този срок не са предприети действия по удължаване на пребиваването. Ето защо са предприети действия по налагане на ПАМ по чл. 41, т. 2 ЗЧРБ., вкл. и е изготвено уведомление от 9.8.2023 г. за това. Жалбоподателят е търсен е многократно, но не е установен на обявения адрес, вкл. и са залепвани уведомления. До датата на съставяне на докладната не се е явил в отдел Миграция, няма подадена молба по ЗУБ, нито е регистрирано напускане на страната. Въз основа на така установените обстоятелства и факти административният съд е направил правилни и обосновани изводи за законосъобразност на административния акт. Правилно съдът посочил в мотивите си , че според чл. 41, т. 2(изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) ЗЧРБ заповед за връщане се издава когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл. 39б от същия закон, като за материалната законосъобразност на процесната заповед за връщане следва да се установи единствено наличие на изтичане на разрешения на чужденеца срок на пребиваване и ненапускане на страната в този срок. Оспорване на този релевантен за спора факт не е извършено и съдът обосновано е приел, че са налице фактическите основания за издаване на заповед за налагане на принудителната административна мярка. Правните изводи за законосъобразност на административния акт не могат да се оборят с представените доказателства за трудова и учебна заетост на касационния жалбоподател на територията на страната. Както правилно се посочва в мотивите на съдебния акт, в който тези обстоятелства са обсъдени, същите могат да се обсъждат от административния орган във връзка с подаване на нова молба за разрешение за пребиваване. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и обосновано и на осн. чл. 221 , ал.2, изр. второ АПК препраща към мотивите на обжалваното решение. Същото следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд