Решение № 8846 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4947/2013 г.

Решение № 8846 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4947/2013 г., II о., докладчик председателят Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Анелия Николова Кисьова-Попова и Цецко Петрониев Попов, двамата от София против решение № 760/5.02.2013 г. по адм. дело № 9223/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на изп. директор на АГКК за одобряване на КК и КР за част от землището на с. Волуяк, район "Връбница" в частта и относно имотната граница между ПИ с идентификатори 12084.2700.788 и 12084.2700.787. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на заповедта в оспорената й част. Ответниците Тодор Лозанов Цеков и Ирина Лозанова Цекова оспорват жалбата. Изп. директор на АГКК не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че оспорената имотна граница е нанесена върху КК законосъобразно по кадастралния план, а не по материализираната на място ограда, която не е в съответствие с актовете за правата на страните. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. По делото е прието за установено от фактическа страна, че към 17.11.2009 г., когато е съставен протоколът на комисията, назначена от изп. директор на АГКК за приемане на КККР, спорната граница между ПИ е била нетрайно материализирана. Вещото лице инж. Алексиев при огледа, извършен през м. декември 2011 г. също е констатирало наличие на ограда от железни колове и телена мрежа по линията А-Г на приложената към заключението му скица. Линията, по която тази ограда минава, не отговаря на никой от действащите или действалите регулационни и кадастрални планове, както и на актовете за правото на собственост. В оспорената КК спорната граница е нанесена в съответствие с кадастрален план от 1990 г., който е основа за регулационния план от 2001 г. Спорната граница следва да се установи в съответствие с материалния закон, действащ към момента на издаване на административния акт, а именно според приоритетите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, в редакцията преди изм. С ДВ, бр. 82/21.10.2011 г. В случая не е установено границите по акта да са били специално означени на място със специално регламентираните трайни знаци, поради което границата следва да бъде нанесена по съществуващите на място материализирани граници, които са били приоритетни както границите спрямо нотариалния акт, така и спрямо тези по предходния кадастър. Неправилно е приетото от решаващия съд, че при несъответствие с акта по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗКИР, границата следва да се установи по следващия приоритет - последният одобрен кадастрален план. Несъответствието между материализираните граници с нотариалния акт, както и спрямо предходния кадастър може да се отстрани само по съгласие на засегнатите съседи на имоти или след решаването на евентуалния спор за вещно право по исков ред - чл. 53 вр. чл. 43, ал. 3 ЗКИР. Основателен е довода на касатора, че спорната граница е незаконосъобразна и защото засяга съществуваща постройка. Според т. 3.1 от раздел 7 към Приложение № 1 на Наредба № 3/2005 г. сградата се изобразява със застроената й площ така, както е построена в действителност, независимо от собствеността, законността и местоположението й спрямо имотните граници. Ако очертанията на сградата пресича граница на ПИ, сградата не се разделя на отделни части. Следователно незаконосъобразно процесната граница е нанесена върху КК като пресичаща постройка в имота на оспорващите. Като е приел, че границата е установена законосъобразно, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на оспорената част от заповедта. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,