Решение № 200 от 16.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 192/2009 г.

Решение № 200 от 16.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 192/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от служебния защитник на подсъдимия Д. Н. М. срещу присъда № 176 от 11. ХII.2008 г. по внохд № 5534/2006 г. на Софийския градски съд. Оплакванията в жалбата са на основанията, посочени в чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК с искане за отмяна на въззивната присъда. В съдебно заседание подсъдимият и служебният му защитник поддържат жалбата, докато становището на прокурора е за оставяне на въззивната присъда в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда от 29. ХI.2005 г. по нохд № 4139/2005 г., състав на Софийския районен съд е признал подсъдимия Д. Н. М. за невиновен в това, през нощта на 9 срещу 10. ХI.2004 г. да е извършил взломна кражба на вещи за 524 лева от магазин за хранителни стоки на ул."Професор Михайлов" № 7а в София, при което е оправдан за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл.първо, т. 4, предл.второ и т. 5 НК, каквито обвинения-за кражба, извършена чрез използване на техническо средство (чл. 195, ал. 1, т. 4, предл.второ) и след предварително сговаряне с друго(и) лице(а) - срещу подсъдимия не е имало. С обжалваната въззивна присъда М. е признат за виновен съобразно повдигнатото и поддържано срещу му обвинение в престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл.първо и т. 7 НК, наказан е с 1 г. лишаване от свобода, която да изтърпи при общ първоначален режим, по правилата на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК това наказание е групирано с наказанията, наложени на М. по нохд № 1350/2005 г. и № 5718/2006 г., двете на Софийския районен съд, и определеното общо наказание от 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода е постановено да се изтърпи при общ първоначален режим. Жалбата е неоснователна. Оплакването за допуснати при разглеждането на делото от въззивния съд съществени процесуални нарушения се свежда до неоснователното твърдение за липса на доказателства, установяващи по несъмнен начин авторството на подсъдимия, а доводите в подкрепа на това твърдение са почерпени от мотивите на първоинстанционния съд за оправдаването на М. Осъждайки подсъдимия, въззивният съд логично е заключил, че безспорното доказателство за пребиваването му в окрадения магазин го уличава и като автор на инкриминираното деяние, след като въпросното доказателство-отпечатъци от дланите на двете ръце-е намерено на най-горния и не зареждан от магазинерите рафт на висок 2.22 м. стелаж, разположен непосредствено пред взломения прозорец, през който е било проникнато в магазина. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон, което нарушение се изразявало в осъждането вместо в оправдаването на подсъдимия, е подкрепено с отхвърления като неоснователен довод за допуснато процесуално нарушение при доказателствения анализ, който довод, обаче, не дава основание оплакването да бъде обсъждано и като касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК. С оглед на дотук изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение