Решение № 612 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8980/2010 г.

Решение № 612 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8980/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Бултон" ООД - гр. Павликени срещу решение № 216/25.05.2010 г., постановено по адм. дело № 741/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружество против РА № 0400900206/13.07.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 397/11.09.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП за отказано право на данъчен кредит в общ размер от 99 170,48 лв. и начислени лихви в размер на 61 295,30 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че ревизията недопустимо била продължена и само на това основание съдът е следвало да обяви незаконосъобразността на издадения ревизионен акт. Останалите оплаквания са относно непризнатия данъчен кредит по доставките на "Тим 2002" ЕООД, "Кобос" ЕООД, "Бехтан Комерс" ЕООД, "Топ Инвест" ЕООД, "Транс ЕБ" ЕООД, "Йорданов 05" ЕООД и "Трейд Консулт" ЕООД, но те представляват повторение на жалбата срещу ревизионния акт, депозирана пред първоинстанционния съд. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в писмен отговор я оспорва, както и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като по делото липсват доказателства за реалност на доставките и за начисляване на ДДС. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата срещу РА № 0400900206/13.07.2009 г. е приел, че по отношение фактурите, издадени от доставчиците Тим 2002" ЕООД, "Кобос" ЕООД, "Бехтан Комерс" ЕООД, "Топ Инвест" ЕООД, "Транс ЕБ" ЕООД, и "Трейд Консулт" ЕООД законосъобразен е отказа на приходния орган за непризнаване на данъчен кредит с оглед неизпълнение изискванията на чл. 64, ал. 1, т. 2 и наличие на предпоставки по чл. 65, ал. 4, т. 2 и 4 ЗДДС (отм.). На първо място съдът е посочил, че въпреки изготвената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, същата не е установила начисляване на ДДС при доставчиците съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) поради ненамирането им. Вещото лице е установило само осчетоводяването на фактурите при получателя. Изложени са мотиви от съда, че в случая не намира приложение чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), тъй като не е установена реалността на доставките. Представените данъчно-ревизионни актове (ДРА) и ревизионни актове (РА), издадени на доставчиците съдът е приел, че за една част от доставчиците - "Тим 2002" ЕООД, "Трейд Консулт" ЕООД и "Топ Инвест" ЕООД актовете им са неотносими за случая, тъй като касаят различни периоди. По отношение РА на "Кобос" ЕООД съдът също е приел, че от него не могат да се изведат изводи за признаване правото на данъчен кредит, тъй като ревизията на посочения доставчик е била по реда на чл. 122 ДОПК. Същото е установено и за ДРА на "Транс ЕБ" ЕООД - ревизията е извършена на основание чл. 109, ал. 1 ДПК (отм.). Съдът не е приел доводите на жалбоподателя, че след като ДДС е платен в брой и по "ДДС-сметка", то данъчният кредит е възникнал, тъй като не са представени доказателства по делото за реалността на доставките, за обезпечеността на доставчиците да осъществят процесните доставки, нито е установена меродавната дата на данъчните събития - аргумент от чл. 25, ал. 1 ЗДДС (отм.). За доставките от "Йорданов 05" ЕООД (с предишно наименование "Макс Трейд" ЕООД) съдът е приел, че нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство са представени доказателства за извършените доставки и за счетоводната им отчетност. - Представените с възражението срещу ревизионния доклад извлечения от сметки съдът е приел, че те нямат достоверно съдържание, тъй като не отговарят на изискванията на чл. 11 ЗСч. Обжалваното решение е правилно. Ревизията е обхванала следните данъчни периоди - месеците септември, октомври и ноември 2004 г., март, април, май, юли, август и декември 2005 г. и януари 2006 г. Правилно съдът е извършил преценка за срока на извършване на ревизията и за законосъобразно издадената заповед за продължаването му със ЗВР № 900206/06.04.2009 г., поради което издаденият въз основа на нея ревизионният акт е валиден. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че за касатора не е възникнало правото на данъчен кредит по процесните доставки от посочените по-горе доставчици. В хода на ревизията и в съдебното производство касаторът е следвало да докаже наличието на всички положителни предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на това понятие, вложено в разпоредбата на чл. 63 във връзка с чл. 64 и чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Неначисляването на ДДС от доставчиците може да се преодолее чрез прилагане на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). Правилно решаващият съдебен състав е приел, че чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) не намира приложение, тъй като не е доказана реалността на доставките по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) и меродавната дата на възникване на данъчните събития - чл. 25 ЗДДС (отм.). Наличието на издадени фактури от доставчиците, които са осчетоводени от техния получател - касатора не е достатъчно на последния да се признае правото на приспадане на данъчен кредит. Това право е обвързано на първо място от наличие на реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) - прехвърляне правото на собственост върху описаните във фактурите стоки - пшеница, техническа дървесина, както и извършване на услуги от посочените в част от фактурите доставчици - ремонт на резервоари за бензин и евродизел. С жалбата до първоинстанционния съд е представена количествено-стойностна сметка за ремонт на бензиностанция, находяща се в гр. Свищов - район- с. Совата, но на първо място тя не е била представена по време на ревизията, а на второ място не носи никаква дата и не може да се направи връзка с издадените фактури за ремонт на резервоари за горива. Относно другите доставки - на пшеница и техническа дървесина, освен фактурите, няма представени други документи, доказващи реалното прехвърляне на собственост на родово определени вещи по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Единствените, ангажиращи от касатора доказателства пред първоинстанционния съд са били съставените ДРА и РА на доставчиците. Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на тези актове, констатирайки, че за една част от тях не са свързани с процесните периоди, за които касаторът претендира правото на приспадане на данъчен кредит. За останалата част от актовете е установено, че ревизията на доставчиците е била извършена по реда на чл. 109, ал. 1 ДПК (отм.), респ. чл. 122 ДОПК, което означава, че проверка в счетоводствата на доставчиците не е могла да бъде извършена и облагането е станало по аналог. Основното оплакване в касационната жалба, досежно всички доставки е, че процесните фактури били доказателство за осъществилите се между страните договорни отношения, както и по факта на получаване на стоката. Наистина фактурата може да служи като доказателство за възникнали договорни отношения между страните, но както нееднократно ВАС, I отделение е имал възможност да изтъкне, че наличието само на договор, респ. фактура показва възникнали облигационни правоотношения между договарящите се страни, но не може да бъде единственото доказателство за реалността на доставката, обективирана във фактурата. За прехвърляне правото на собственост на процесните стоки и за извършването на услугите е следвало да се ангажират от касатора доказателства - транспортни документи, пътни листове, складови разписки, приемателно-предавателни протоколи и други, включително и за обезпеченост на доставчиците за извършване на доставките на стоки и услуги, както и за предходни доставчици съгласно изискванията на чл. 65 ЗДДС (отм.), но такива доказателства липсват по делото. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3АПК, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане в писмени отговор на ответника по касационната жалба, такива не се присъждат, тъй като от една страна тази страна не е защитавана в касационното производство от юрисконсулт, а от друга страна съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК това възнаграждение се присъжда за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция, както е за адвокатските хонорари. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,