Решение № 12071 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8993/2015 г.

Решение № 12071 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8993/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Агро гаранти" ЕООД, гр. С. Загора, против решение № 1253 от 18.06.2015 г., постановено по адм. дело № 71 по описа за 2014 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 241106183/27.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., в частта, потвърдена с решение № 633/04.06.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /Д "ОУИ", сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Д "ОДОП"/ - П. при ЦУ на НАП, с който на "Агро гаранти" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период в размер на 60 387,12 лева и съответните лихви по фактури, издадени от "Дани-ИИ-2008" ЕООД и "Страгъл комерс" ЕООД. В касационната жалба, подадена от процесуалния представител адв. Н. П., се излагат подробни оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението на административния съд и решаване на спора по същество. Претендират се разноски по делото. Ответникът - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Ненова, молба-становище по делото, излага съображения за неоснователност на жалбата. Моли за присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството против ревизионен акт, потвърден в обжалваната част относно установените с ревизионния акт задължения по ЗДДС, произтичащи от отказано право на данъчен кредит в размер на 60 387,12 лева и лихви в размер на 5117,05 лева за данъчни периоди м. 08.2010 г. - м. 05.2011 г. по фактури, издадени от "Дани-ИИ-2008" ЕООД /1 фактура от 30.08.2010 г. с предмет - 90 000 кг слънчоглед/ и от "Страгъл комерс" ЕООД /8 фактури с предмет слънчоглед и пшеница/. Делото е разгледано за втори път от първоинстанционния административен съд предвид постановеното касационно решение по адм. Дело № 6753/2013 г. по описа на ВАС, 1-во отд., с което е отменено предходно решение на АС П. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Дадени са задължителни указания при новото разглеждане на делото да се дадат указания на страните по реда на чл. 171, ал. 4 АПК относно разпределението на доказателствената тежест и необходимостта от представяне на доказателства в подкрепа на твърденията на всяка от страните. Дадени са указания за обсъждане на всички събрани доказателства, вкл. и тези представени в хода на обжалването по административен ред, както и в съдебната фаза на производството . При новото разглеждане на делото съставът на АС П. е изпълнил дадените указания, провеждайки процедура по чл. 171, ал. 4 АПК, обсъждайки събраните доказателства при постановяване на акта си по съществото на спора. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че РА, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени спрямо РЛ от двамата доставчика "Дани-ИИ-2008" и "Страгъл комерс" е законосъобразен. Приел е, че не е налице реалност на доставките поради установеното обстоятелство, че доставчиците не са собственици на стоките, които са продавали на РЛ, т. е. не е прехвърлено право на собственост върху стоките. Приел е също неустановена възможност на преките доставчици да извършат доставки предвид липса на данни за притежавани складове, за натоварване и транспортиране. При проверка правилността на решението на АС П. на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, касационният съд намира оплакванията на касатора за необоснованост и материална незаконосъобразност на решението за основателни. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че по издадените фактури от двамата цитирани по-горе доставчици не са налице реално осъществени доставки. Правилно е разпределена доказателствената тежест в процеса като същата е възложена върху РЛ за установяването на положителния факт с правно значение - извършване на доставка. Доказателствената тежест е върху данъчно задълженото лице, което претендира, че за него е налице право на приспадане на данъчен кредит поради общия принцип, че всеки следва да докаже фактите, въз основа на които претендира изгодни за себе си правни последици. Реалността на доставките е фактически въпрос, който при прехвърлянето на право на собственост на родовоопределени вещи /както е в случая/, се свежда до доказателства за предаване, евентуално транспортиране и натоварване на стоките и в крайна сметка - физическото им наличие при ревизираното лице или използването им за последващи облагаеми доставки от страна на получателя. Настоящата съдебна инстанция намира, че представените от ревизираното дружество-жалбоподател доказателства в ревизионното и в съдебното производство, както и от приетите заключения на ССчЕ установяват фактическото осъществяване на доставки на фактурираните стоки. В хода на ревизионното производ9ството, в производството по административно обжалване, както и в хода на съдебното производство са събрани достатъчно писмени доказателства и експертни заключения, обосноваващи пълно извод за извършени доставки и оттам за правомерно начисляване на ДДС по спорните фактури. Установено е издаването на фактури, отговарящи на счетоводните изисквания, както и редовното им счетоводно отчитане чрез включване в дневници за продажби при доставчиците в съответните данъчни периоди. Според неоспореното експертно заключение /отговор на въпрос 7/ е налице редовно осчетоводяване и при РЛ като получените стоки са заведени аналитично по видове и количества, стоките, ДДС, задължението за плащане и извършеното плащане са заведени по съответните сметки. Съгласно чл. 81, ал. 1 и ал. 2 ДОПК вписванията в счетоводните книги са годно доказателствено средство в случая, че същите са водени редовно, така както това е установено в случая. Установени са и предхождащи фактурирането договорни отношения между страните по силата на договори от 07.10.2010 г. 1 (21.10.2010 г., 23.10.2010 г., 26.10.2010 г. 30.08.2010 г. и 13.01.2011 г., съдържащи валидни клаузи относно предмета, по вид и количество, страните, както и сроковете за доставки. Установено е безспорно, че по всяка от спорните фактури има издадени приемо-предавателни протоколи, по силата на които се индивидуализират родовоопределените стоки и съответно се прехвърля правото на собственост. Обратно на приетото от първоинстанционния съд и в унисон с трайната практика на СЕС и актуалната практика на ВАС, доказването, че продавачът е собственик на стоките не е релевантно за спора относно извършването на доставките и предаването на стоките. Установяването на произход на стоката не е предвидено като предпоставка за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, поради което съдът направилно е направил извод за нереалност на доставките само и единствено от неустановеността на произхода на стоките. Неправилно съдът е направил извод за реалността на доставките и въз основа на установените задължения по ЗДДС със съставен и влязъл в сила РА за единия от доставчиците на РЛ по аргумент на противното от решение на СЕС по дело С-643/11. Видно от събраните доказателства и отговора по т. 3 от основното експертно заключение е, че освен протоколи за приемо-предаване, спорните фактури са придружени и от декларации за произход на стоките, от пътно-прехвърлителни или стокови разписки, а по фактурата, издадена от "Дани-ИИ-2008" са налични и кантарни бележки. Тези документи, макар и частни, не са оспорени и притежават доказателствена сила за осъществяването на съдържащите се в тях факти, която е следвало да бъде съобразена от съда. Заключението на вещото лице е категорично за наличието на пълно съвпадение между видовете и количества стоки, отразени в процесните фактури, спрямо тези, отразени в приемо-предавателните протоколи към тях, кантарните бележки и пътно-прехвърлителните разписки. Този извод се отнася и до съвпадение с отразеното в товарителниците, тъй като е установено вписване и съответно превозване на по-големи количества от същите стоки. Доказано е и заплащането по процесните фактури, по банков път. Необоснован с оглед на събраните доказателства е изводът на съда за липса на установени данни за транспортиране на стоките в процесните им количества. Видно от събраните писмени доказателства и заключението по т. 2 от основната експертиза, както и по въпрос 1 от допълнителната експертиза е, че превозът на стоки е надлежно удостоверен чрез издаване на редовни транспортни документи - пътни листа, товарителници и пътно-прехвърлителни разписки, фактури за извършени превози, както и данни за техническа обезпеченост на превозвачите. Установено е извършването на последващи облагаеми доставки от РЛ със същите стоки по вид и количество спрямо трети лица - "Астра биоплант" ЕООД", "Б. олива" АД, "ЕТ "И. Т. ТИЛ-2", "Т. 2006" ЕООД. При така установената фактическа обстановка са налага извод, че констатациите в ревизионния акт за липса на реалност на доставката по процесната фактура са опровергани. Следователно, данъкът е начислен правомерно и съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е налице право на данъчен кредит. При тези данни, при наличието на неоспорени и приети документи за приемо-предаване на договорената и фактурирана стока, нейното транспортиране, на заплащане на същата и на последващото й използване за последващи облагаеми доставки (изплащане чрез нея на рента и продажба на трето лице), се налага изводът, че доставката е осъществена, настъпило е данъчно събитие. Данъкът се явява начислен правомерно, поради което и при липса на други пречки за упражняване на правото на данъчен кредит, отказът за приспадането му се явява незаконосъобразен. Като е направил обратния извод, първоинстанционният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Предвид липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от Административен съд - П. и изяснен от фактическа страна спор, касационният съд се произнася по съществото на спора. Предвид изложеното по-горе се приема, че процесният ревизионен акт, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Разноски: С оглед на резултата по делото, в тежест на ответника по касация и в полза на дружеството - касатор следва да се присъдят съдебни разноски, от които - 3575 лв. направени разноски в касационната инстанция, представляващи заплатено според договор за правна помощ в брой възнаграждение на адвокат и държавна такса и 5600 лв. за направени разноски пред първоинстанционния съд, включващи адвокатски хонорар, държавна такса и възнаграждение за експертизи. На ответника не се дължат разноски като обжалваното решение следва да се отмени и в частта, в която в негова полза са присъдени такива. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,