Решение № 13900 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10965/2013 г.

Решение № 13900 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10965/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Данаил Мирчев, в качеството му на управител на "НМС" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, срещу Решение № 7695 от 5.06.2013 г., постановено по адм. дело № 6829/2012 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, трето отделение. В жалбата се мотивират отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска. Ответникът - министърът на отбраната на РБ, чрез процесуалния си представител - юрк. Янакиева застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - "Военни клубове и военно почивно дело", чрез пълномощника си юрк. Г. Бояджова, представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба, с подробно изложени мотиви, което поддържа и в съдебното заседание. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното решение първостепенният съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на "НМС" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София срещу заповед № ЗС-315 от 24.04.2012 г. на министъра на отбраната за изземване на обособена част от имот - частна държавна собственост, находящ се в София, бул. "Тотлебен " № 34, представляващ ресторант, дневен бар и бизнес център и е осъдил търговското дружество да заплати на заинтересованата страна - Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно почивно дело" разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна за установено, че недвижимият имот, съставляващ сградата на хотел " Шипка", на бул. "Тотлебен" № 34А, съгласно акт № 01748 от 8.09.1999 г., е частна държавна собственост и е предоставен за управление на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно почивно дело" при Министерството на отбраната с Постановление № 54 от 1 април 2010 г. на Министерския съвет на Република България. Приел е още, че за обособена част от този имот, включваща ресторант, дневен бар и бизнес-център на първия етаж на хотел "Шипка", между Министерството на отбраната и дружеството "НМС" ЕООД със седалище и адрес на управление София бил сключен договор № УД-12-76 от 07.05.2003 г. за съвместна дейност, включваща преустройство, модернизация и експлоатация на обектите. С писмо на министъра на отбраната № 21-15-72 от 6.10.2010 г., получено на 12.10.2010 г., на дружеството било изпратено предизвестие за прекратяване на договора в едномесечен срок от получаване на уведомлението поради виновно неизпълнение на задълженията по него. Със заповед № ЗС - 315 от 24.04.2012 г., на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост, министърът на отбраната разпоредил да се изземат от "НМС" ЕООД със седалище и адрес на управление София предоставените за експлоатация обекти по договор № УД-12-76 от 07.05.2003 г. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспорваният пред него административен акт - заповед № ЗС-315 от 24.04.2012 г. - е издаден от компетентен орган при спазване на административно-производствените правила и на материалния закон. За да обоснове тези си изводи съдът се е позовал на разпоредбата на материалния закон - чл. 80а от ЗДС, съгласно която имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Приел е, че предвидените в закона предпоставки за изземването на имота в случая са налице, тъй като с изтичането на срока на предизвестието, изпратено до "НМС" ЕООД, на осн. чл. 22, б. "в" от договора, е било прекратено облигационното правоотношение между дружеството и Министерството на отбраната, поради което след датата 12.11.2010 г. държането на имота от страна на "НМС" ЕООД се явява без основание, поради което и подлежи на изземване. Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че договорът е бил прекратен в нарушение на правото, тъй като тези възражения, както и възраженията за направени от дружеството подобрения в имота касаят гражданско-правните отношения между страните и са извън предмета на разглеждане в административното производство. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка по делото е напълно изяснена, събрани са относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това съдът е направил правни изводи, които напълно се споделят от настоящия петчленен състав, поради което не е необходимо да се повтарят. По същество в касационната жалба се правят възражения идентични на тези, направени пред първостепенния съд и обсъдени от него в мотивите. В същото време не се оспорват фактите по делото, установени от първостепенния съд и най-вече факта, че наемното правоотношение е прекратено едностранно по съответния законов ред. Неоснователно е възражението на касатора, че предизвестието за прекратяване на наемното правоотношение на осн. чл. 22, б. "в" "не може да бъде разглеждано като "отпаднало основание"". Съгласно чл. 24 от ЗДС и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДС наемните правоотношения се прекратяват при условията, предвидени в договора, и по реда на ЗЗД. В случая този ред е спазен, както е приел и решаващият съд, с изпращането на писмо рег. № 21-15-72 от 06.10.2010 г., получено от страната на 12.10.2010 г. Няма данни това писмо да е било оспорено, поради което е породило целените правни последици - след 12.11.2010 г. имотът се държи на отпаднало правно основание, което е една от предпоставките за издаване на заповед за принудителното му изземване. Неизяснените въпроси между страните във връзка с облигационното правоотношение са извън фактическия състав на чл. 80а от ЗДС и не могат да бъдат решавани в административното производство, в което предмет на разглеждане е единствено законосъобразността на издадения административен акт. В случая той правилно е преценен за законосъобразен, тъй като след прекратяване на наемното правоотношение по надлежния ред и изтичане на срока за доброволно освобождаване имотът се държи на отпаднало правно основание, което от своя страна е предпоставка за издаване на заповед за принудителното му изземване. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав