Решение № 13103 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11879/2016 г.

Решение № 13103 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11879/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Стройгруп - Л. Т.", представен от адв. С. Ж., срещу решение № 5596/10.08.2016 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 134 по описа за 2016 г. в частта му, с която е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт /РА/ № 231111654/07.02.2012 г. относно допълнително установените задължения за ДДС заради отказано право на приспадане на данъчен кредит, упражнено в данъчен период м. януари 2009 г. по 4 бр. фактури, издадени от "Стоун флаар" ООД. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Отправя упреци към извършената от съда преценка на писмените доказателствени средства, включително заключението на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи. Заявява убеждение, че е установил убедително релевантните факти за възникването на отреченото с РА право на приспадане на данъчен кредит. Сочи писмените доказателствени средства, които спорен него доказват осъществяване на доставките, включително протоколи, счетоводни документи и заключенията на СТЕ и ССЕ. Настоява на ирелевантността на поведението на доставчика и произхода на стоките; на връзката на строителните материали по доставките с дейността му е на значението на факта на плащането. Иска отмяна на оспорената част от съдебния акт и на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Оспореното първоинстанционно решение е постановено в повторно първоинстанционно производство - след отмяна с решение № 106/05.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1451/2015 г. на решение № 7589/08.12.2014 г. на АССГ по адм. д. № 11483/2012 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на инстанционен контрол е само отхвърлителната част на първоинстанционния съдебен акт. Жалбата на едноличния търговец срещу РА е отхвърлена в частта ? относно допълнително установените задължения за ДДС в данъчен период м. 01.2009 г. в размер 10 562.45 лева и за лихви за забава в размер 3 430.52 лева. И. на задължението за ДДС е извършена корекция на декларирания от данъчнозадълженото лице /ДЗЛ/ резултат по ЗДДС за този данъчен период заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца в размера на данъчното задължение. Отреченото данъчно предимство е по 4 бр. фактури, издадени от "Стоун флаар" ЕООД с предмет на доставките строителни материали. Отказът е основан на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. С първоинстанционното решение е разрешен в полза на ответника спорът за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит, отречено с РА. Съдът е концентрирал спора по фактите до действителното осъществяване на доставките. Заключил е, че тези факти не са установени несъмнено. В мотивите на съдебния акт са обсъдени събраните в извънсъдебната фаза на производството писмени доказателствени средства, както и тези събрани в хода на съдебното дирене, включително заключението на ССЕ и СТЕ. На заключението по СТЕ съдът е основал констатациите си, че стоките по процесните 4 фактури са единствените, за които не може да се даде становище къде, кога и в какво количество са вложени на съответния строителен обект. Според съда неустановено е останало количеството налични стоки от съответния вид при жалбоподателя, промяната в резултат на доставките и намаляването на наличностите при изписването на стоките за влагане в строителството. Обобщено е, че извън фактурите и спецификацията от 23.01.2009 г., която ги повтаря съдържателно, не съществуват информационни източници за това кой кога и къде е осъществил доставките, как се е случило приемането, как е осъществен транспортът и т. н. Оспореният съдебен акт е правилен. Съобразена с процесуалния закон е преценката на първостепенния съд на доказателствените средства за установяване на единствения спорен елемент от фактическият състав, пораждащ правото на приспадане на данъчен кредит за доставките - получаването на стоките/услугите /"...действителното извършване на облагаемата сделка..." според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/. Отсъствието на този елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Доколкото придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Притежаването на фактурата не е достатъчно условие за възникване на правото на приспадане. Като частен свидетелстващ документ фактурата е писмено доказателствено средство. От релевантните за правото на приспадане факти, обаче, тя установява единствено количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т. т. 9 и 10 от ЗДДС. Затова и по хипотеза извършването на облагаемата сделка следва да се установи по друг начин, а не чрез посочването на вида на стоката или услугата в данъчния документ. Не е основан на доказателствата по делото доводът за наличие на протоколи за предаване на стоките, които съдът да е пропуснал да цени. Преминаването върху получателя на правото да се разпорежда фактически като собственик със стоките не е удостоверено със спецификацията от 23.01.2009 г. Обратно на твърдяното в касационната жалба, съдът не е отнесъл към правно релевантните факти този на своенето от доставчика на вещи от вида на процесните, а е споделил очакване за установяване на промяната в наличностите при получателя в резултат на доставките и на изписването на стоките за влагане в дейността му. Пак обратно на доводите на касатора, заключението на СТЕ не установява, а изключва установеността на влагането на строителните материали в дейността му. Затова и съобразена с процесуалното правило на чл. 202 ГПК е извършената от съда оценка на заключението на вещите лица по ССЕ и по СТЕ. Неубедително е доказването на имущественото разместване само с индицията на плащането по доставките. Правилен е отказът на съда да признае настъпването на правните последици от недоказаните факти, тежестта за установяването на които носи жалбоподателя. При установяванията за липса на доставки по фактурите представянето на фактури с невярно съдържание за обосноваване на съществуващо данъчно предимство може да препятства правилното събиране на данъка и да застраши доброто функциониране на общата система на ДДС /така т. 48 от решението на СЕО по дело С-285/09/, а съставянето на такива фактури може да се възприеме като част от данъчна измама /вж. т. 49 от цитираното решение/. Функционирането на общата система на ДДС е застрашено и от представянето на манипулирани доказателства. Позоваването с измамна цел на правото на Съюза е недопустимо, а правото на приспадане следва да се отрече, ако въз основа на обективни данни се установява, че позоваването на това право се прави с цел злоупотреба /вж. т. т. 36 и 37 от решението на СЕС по дело С-285/11/. Съгласието на касационния съдебен състав с изводите на първостепенния съд мотивира оставянето в сила на обжалваната част от решението. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 949.79 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение