Решение № 7631 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15719/2011 г.

Решение № 7631 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15719/2011 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по две касационни жалби, съответно на областния управител на област с административен център-Благоевград и на адвокат Дуков-пълномощник на Марияна Георгиева Лазарова, Зоица Методиева Митова, Крум Методиев Митов, Любимка Методиева Тодорова (Митова), Илинка Методиева Стоянова, Горица Димчова Митева и Красимир Димитров Митов, всичките от гр. Благоевград и наследници на Методи Давидков Митов, и двете срещу решение № 4 от 15.08.2011 г., постановено по адм. д. № 2 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Благоевград. Първата касационна жалба е против решението в частта, в която е отменена заповедта на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за землището на гр. Благоевград относно имоти с № 2826, записан на Борислав Василев Хърсовски и № 2206 - записан на Георги Александров Христов. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че жалбоподателите и наследници на Методи Давидков Митов не са имали правен интерес от оспорването на заповедта на областния управител. Твърди се освен това, че съдът не бил установил идентичност между имотите, предмет на решенията по представените граждански дела и имотите по плана на новообразуваните имоти. По изложените съображения се моли, решението в обжалваната част да се обезсили или алтернативно да се отмени като неправилно и незаконосъобразно. Втората касационна жалба е срещу частта от решението, в която жалбата на наследниците на Методи Давидков Митов е отхвърлена срещу заповедта на областния управител в обжалваната й част относно имоти с № № 2827, 2831, 2790, 3440 и 2611 по плана на новообразуваните имоти. Релевират се отново и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са конкретни твърдения относно всеки един от имотите. Според изложеното съдът не е проверил придобиването на правото на собственост върху тези имоти от ползвателите. По изложените съображения се моли решението в обжалваната част да се отмени. Представят се писмени доказателства. От същия касатор е постъпил и писмен отговор срещу касационната жалба на областния управител, в който се твърди, че тя е неоснователна. От заинтересованите страни е постъпил писмен отговор от Борислав Василев Хърсовски, в който се твърди, че решението в частта му относно имот № 2826 е неправилно. Същото становище се поддържа и от адвокат Узунова-негов пълномощник, която моли решението в частта му относно този имот, като неправилно да се отмени, като представя и писмени доказателства. Останалите заинтересовани страни не са взели становище по касационните жалби. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно, постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Счита, че в хода на съдебното производство са били събрани всички доказателства относно придобиването на правото на собственост от ползвателите върху имотите, установена е тяхната идентичност-чрез заключенията на вещото лице с имота, възстановен на наследниците на Методи Митков с решението на Поземлена комисия - Благоевград, включително и спазването на процедурата по чл. 28 и чл. 28б ППЗСПЗЗ, които уреждат приложението на § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ. Взема становище за всеки един имот поотделно, предмет на жалбата. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира и двете касационни жалби, подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустими. Разгледани по същество те са неоснователни, по следните съображения: Решението на окръжния съд е второ по реда си, постановено след отмяна на първоначалното решение с решение № 6055 от 10.05.2010 г., постановено по адм. д. № 5009 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд. С решението на касационната инстанция въпросът за допустимостта на жалбата е бил решен и не е бил предмет на обсъждане при повторното разглеждане на спора. Със същото решение е установено, че първоначалното решение на окръжния съд относно имоти с пл. № 3441 и № 3442 като необжалвано е влязло в сила. Предмет на жалбата е била заповедта на областния управител № ОА-153 от 19.06.2006 г., издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) в землището на гр. Благоевград, в частта й за имоти с № № 2826, 2827, 2206, 2831, 2790, 3440 и 2611. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил фактите по спора. Приел е, че с решение № 42 от 11.04.1994 г. Поземлената комисия-Благоевград, на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е възстановила в стари, съществуващи граници правото на собственост на наследниците на Методи Митов върху нива от 3 дка, IV категория, намираща се в местността "Кури дере", при описаните в решението граници. Наследствените си права жалбоподателите са установили, чрез удостоверения за наследници. За този имот наследниците на Методи Митов са се снабдили с нотариален акт за собственост № 55, том II, дело № 849/1994 г., а в последствие са сключили по между си договор за доброволна делба, поделили са имота и част от наследниците са се разпоредили с наследствените си части. От приложения нотариален акт № 104, том IV, д. № 1269/94 г. - лист 165 от адм. д. № 5009/2009 г. на Върховния административен съд се установява, че Илинка Методиева Стоянова и Любимка Методиева Тодорова са продали на Благой Василев Ризов собствените си 1/6 идеални части от нивата, при описаните граници в нотариалния акт. От първоначално и допълнително заключение на вещо лице съдът е установил границите на имота, предмет на решението на Поземлена комисия-Благоевград, включително и имотите, които попадат в нивата, която според заключението е с площ от 3.120 дка, при описаните граници, като в нея попадат и имотите, предмет на заповедта на областния управител в оспорената й част. За три от имотите с № № 2206, 3442 и 2827 вещото лице е дало заключение, че в тях има построени сгради с одобрени строителни книжа, докато останалите имоти са пустеещи, без материализирани на място граници. Целият имот-бивша нива попада в земи по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Относно имот № 2831 с площ от 140 кв. м съдът е приел за установено, че правото на собственост върху него е възстановено с решение № 137 от 16.12.1996 г. на Общинската служба по земеделие (ОСЗ) на наследниците на Илия Георгиев Димов, а те са се снабдили и с нотариален акт за собственост № 42, том I, н. д. № 78/1997 г. Представено е и удостоверение за идентичност между имота, описан в решението на ОСЗ, нотариалния акт с имот № 2831 по ПНИ. Имот № 3440 по ПНИ с площ от 414 кв. м също е бил възстановен с решение на бившата Общинска служба по земеделие и гори № 183 от 14.07.1997 г. при условията на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ на наследниците на Димитър Алексов Керемидчиев, като за него кметът на община Благоевград е издал и заповед № 85 от 28.02.2011 г. на основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ - лист 167 от адм. д № 2 от 2010 г. За имот № 2611 по ПНИ с площ от 361 кв. м записан на Илия Сандев Георгиев съдът е приел за установено, от представените писмени доказателства, че този имот му е бил предоставен за ползване. Заявен е за оценяване в срок, изготвена му е преоценка от комисията по § 62, ал. 1 ПЗР на ПМС № 456/1997 г. заедно с други ползватели, подали молби, според заповед № 909 от 24.09.1998 г. на кмета на община Благоевград, намираща се в допълнително приложените доказателства към корицата на адм. д. № 2/2010 г., неномерирани. В протокола на комисията той фигурира на лист 14, номер 84. Със заповед № 1007 от 16.07.2010 г. на кмета на община Благоевград е наредено наследниците на Илия Сандев Георгиев да придобият правото на собственост върху имот № 2611, в масив 310 при описаните съседи. За имот № 2790 от ПНИ с площ от 417 кв. м, записан в регистъра на Валентин Атанасов Георгиев е прието за установено, че имотът е бил предоставен за ползване, ползвателят е поискал оценката на имота, която е изготвена и заплатена, според представените доказателства - лист 121-126 от дело № 585 от 2006 г. на Окръжен съд - Благоевград. Последният се е снабдил с нотариален акт за собственост № 30, том III, д. № 1532 от 1994 г. Относно имот № 2827 с площ от 432 кв. м, записан на Катина Петрова Кюрова съдът също е приел, че тя е придобила правото на собственост върху предоставения й за ползване имот, въз основа на представените писмени доказателства -лист 117 - 120 от адм. д. № 585 от 2006 г. на Окръжния съд-Благоевград. За двата имота с № 2826 от 560 кв. м записан на Борислав Хърсовски и № 2206 от 389 кв. м, записан на Георги Александров Христов съдът е приел, че жалбата е основателна, тъй като за двата имота са били представени влезли в сила съдебни решения съответно № 392 от 23.07.1998 г., постановено по гр. д. № 95 от 1996 г. и решение № 393 от 23.07.1998 г., постановено по гр. д. № 97 от 1996 г. и двете на Районен съд-Благоевград. Според тях със сила на присъдено нещо е решено, че двата имота не са собственост съответно на Борислав Хърсовски и на Георги Христов - лист 170-175 от адм. д. № 5009 от 2009 г. на Върховния административен съд. Въз основа на така установеното съдът е отменил заповедта на областния управител в частта й относно имот № 2826 и № 2206, а за останалите имоти - е отхвърлил жалбата срещу заповедта в тази й обжалвана част. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е твърдението в касационната жалба на областния управител, че жалбата срещу издадената от него заповед е недопустима. Както се посочи вече по-горе въпросът за допустимостта й е решен с решението на Върховния административен съд. Отделно от това съдът в мотивите си правилно е приел, че наследниците на Методи Митов се легитимират с решение на ПК-Благоевград за възстановеното им право на собственост върху нивата от 3 дка, в която са включени и имотите № 2826 и № 2206. Те не са фигурирали като собственици на имота, възстановен им с решение на поземления орган, поради което за тях е налице пряк и непосредствен интерес от оспорването на заповедта, която засяга придобитото им материално право на собственост. Жалбата е неоснователна и относно твърденията за необоснованост и допуснато нарушение на съществени процесуални правила. Спорът за собствеността на двата имота е решен с влезли в законна сила съдебни решения, които са задължителни за всички органи в страната. Съдът е пропуснал както в мотивите, а така също и в диспозитива на съдебния си акт, да върне делото като преписка на административния орган в отменената част на заповедта за тези два имота, който следва да постанови нова заповед в отменената й част при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението, относно отбелязването в регистъра на имотите, неразделна част от ПНИ. Но за тази част от решението липсва подадена касационна жалба, поради което този порок не може да бъде отстранен. Касационната жалба, подадена от адвокат Дуков - пълномощник на наследниците на Методи Митов също е неоснователна. Наведените доводи в нея относно допуснато от съда нарушение на материалния закон са неоснователни. Придобиването на правото на собственост върху имот № 2611 действително се извършва със заповед на кмета на общината, издадена по реда на чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, след влизането в сила на ПНИ и представяне на доказателства за изпълнение на положителните предпоставки в хипотезата на нормата. Издадената заповед на кмета на общината относно този имот е била преждевременно издадена, поради което е и отменена от съда, според представеното решение № 34 от 10.01.2012 г. на Административен съд-Благоевград. Заповедта по чл. 28а, ал. 1 има конститутивно действие, а отменяването й от съда не означава, че Илия Сандев Георгиев, респективно наследниците му, не са придобили правото на собственост върху предоставения за ползване имот. От приложените писмени доказателства се установява, че Илия Сандев Георгиев е подал молба по реда на § 62 ПЗР на ПМС № 456 от 1977 г. на 18.12.1997 г., като за имота е изготвена оценка, която не му е съобщена - лист 164-166 от адв.. № 2/2010 г. Със заповед № 1428 от 30.10.2007 г. кметът на община Благоевград е одобрил оценката на имота, която е била обжалвана и оставена в сила с решение по адм. д. № 10201/2009 г. на Върховния административен съд. Сумата е платена според платежното нареждане - лист 140 от същото дело. От това следва, че е завършена трансформацията на правото на ползване в право на собственост. От данните по делото се установява, че молбата на Валентин Атанасов Георгиев за придобиване на собствеността върху имот № 2790 е подадена на 2. 06. 1994 г., при действието на отменения § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ. При условията на ал. 11 от отменената норма при заплащане на цената за имота, определена от назначената от кмета комисия с оценителен протокол, гражданите ползватели са могли да се снабдят с нотариален акт за собственост върху този имот. Тези, които са заплатили стойността по оценителния протокол, но не са снабдили с нотариален акт, придобиват собствеността върху имота, чрез заповедта на кмета, издадена с правно основание в чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, след влизане в сила на ПНИ. Това се отнася и за имот № 2827 със собственик Катина Кюрова, която също е заплатила стойността на имота, определена с оценителен протокол при действието на отменения § 5, видно от представените доказателства. При действието на отменения § 5 не се е изисквало издаването на заповед на кмета, каквото изискване е въведено с § 62 ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, а само въз основа на платена оценка по оценителния протокол ползвателят е придобивал правото на собственост върху имота. Наведеният довод в касационната жалба относно жителството на Катина Кюрова, бивш жител на гр. Якоруда, а в последствие станала жител на гр. Благоевград е неоснователен. В ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му няма изискване за наличие на жителство в землището на населеното място, в което е предоставен за ползване имота, за да може ползвателят да стане собственик на този имот. Такова изискване няма и в ПМС № 21 от 1963 г. Удостоверението за правото на ползване е издадено въз основа на решение на ИК на бившия ОНС-Благоевград. Освен това удостоверението за предоставено право на ползване е от месец март 1974 г., а Катина Кюрова е вписана в регистъра на населението на гр. Благоевград същата година - 9.11.1974 г. Възможно е предоставеното й право на ползване да е станало причина за промяна на местоживеенето й. Както вече се посочи няма връзка между трансформацията на правото на ползване в право на собственост с местожителството на ползвателя. В касационната жалба се твърди, че за Катина Кюрова не са били налице предпоставките на § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиването на правото на собственост, защото през 1998 г. имотът бил застроен и е следвало да се конституира собственика на сградата. Твърдението е невярно. Както вече се посочи оценяването на имота и заплащането на цената му е станало през 1994 г., при действието на отменения § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Оценителният протокол е за 400 кв. м, които са заплатени, без в местото да е имало построена сграда. Обстоятелството, че през 1998 г. е имало построена сграда не отменя с обратна сила трансформирането на правото на ползване в право на собственост, което е станало в момента на заплащането на цената, с което се завършва и сложният му фактически състав. Що се отнася до възражението за неконституирането на собственика на сградата, адвокат Дуков не е представил пълномощно от собственика на сградата, поради което не може да упражнява чужди процесуални права. На последно място неоснователно е възражението в касационната жалба и относно имот № 2790 с вписан в регистъра собственик Валентин Атанасов Георгиев. Освен изложеното вече по-горе за този имот следва да се посочи, че между Валентин Георгиев и касаторите е воден иск за собственост, тъй като в настоящото производство е представено решение № 391 от 23.07.1998 г., постановено по гр. д. № 94/1996 г. на Районен съд-Благоевград. От него се установява, че Валентин Георгиев е признат за собственик на имота на основание § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, предоставен му за ползване. Според направената отметка на гърба на решението то е оставено в сила с решение по гр. д. № 95/2000 г. на Окръжния съд-Благоевград, с изключение на частта от решението на районния съд, с което е отменен нотариален акт № 55, т. II, д. № 849/94 г., като в тази част решението на районния съд е отменено. Нотариалният акт касае собствеността на наследниците на Методи Митов върху имота. Спор за собственост, решен с влязло в сила съдебно решение не може да бъде обсъждан в настоящото производство. Представеният към касационната жалба нотариален акт № 65, том I, д. № 1463 от 1995 г. сочи на разпореждане с имота от единия от касаторите - Виктор Методиев Митов и вероятно съпругата му, чрез продажба и не може да послужи като основание за отмяна на съдебното решение. Възражението на заинтересованата страна - Борислав Василев Хърсовски, направено от пълномощника му за неправилност на решението на съда в частта му относно имот № 2826 е неоснователно. Както вече се посочи, спорът между наследниците на Методи Митов и Борислав Хърсовски е решен с решение № 392 от 23.07.1998 г., постановено по гр. д. № 95/1996 г. на Районен съд-Благоевград. С това решение съдът е отхвърлил предявеният иск от Борислав Хърсовски срещу наследниците на Методи Митов за предаване на собствеността и владението на овощна градина от 460 кв. м в местността "Кури дере", землището на гр. Благоевград, при описаните в решението съседи. Със същото решение съдът е признал за установено по отношение на Борислав Василев Хърсовски, че праводателите му Борислав Георгиев Хърсовски и Надка Михайлова Хърсовска не са придобили по реда на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ собствеността върху същия недвижим имот, представляващ овощна градина при описаните същи съседи, както на предходния. Решението е влязло в законна сила на 29.07.1999 г., според отметката направена на гърба му. При влязлото в сила решение направените останали възражения не следва да се обсъждат. По изложените съображения твърденията в касационните жалби за допуснати нарушения от съда, представляващи основания за неговата отмяна по реда на чл. 209, т. 3 АПК са неоснователни. Решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение