Решение № 16362 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5485/2012 г.

Решение № 16362 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5485/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Юнивърсъл Пропъртис" АДСИЦ, представлявано от Изпълнителния директор Милена Петрова- Бондаренко, срещу решение № 822 от 20.02.2012 г. по адм. дело № 6323/2011 г. на Административен съд- София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 22501000410/17.03.2011 г., издаден от ТД на НАП гр. София, Дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители, потвърден с Решение № 898/31.05.2011 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя се искане за неговата отмяна, като вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрк. Михайлова, оспорва касационната жалба Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С РА № 22501000410/17.03.2011 г., издаден от ТД на НАП гр. София, Дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители, потвърден с Решение № 898/31.05.2011 г. са определени данъчни задължения за корпоративен данък за 2008 г. и 2009 г. в общ размер на 172 360.99 лв. ведно със съответните лихви за забава в размер на 29 278.88 лв. Определени са и задължения по ЗДДС досежно които РА е влязъл в сила като необжалван. С постановеното решение на Административен съд- София град е отхвърлена жалбата на "Юнивърсъл пропъртис" АДСИЦ против процесния РА. За да постанови това решение съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила и на материалния закон. Установил е, че по делото не е налице спор по фактите- дружеството е регистрирано по реда на чл. 163 от Търговския закон като акционерно дружество със специална инвестиционна цел (АДСИЦ); за спорните периоди е осъществявало търговска дейност, непопадаща в предмета му на дейност, а именно продажби в магазин, кафенета и ресторанти на Мотел "Ихтиман", приходи от рецепция, наем и реклама; през 2008 г. задълженото лице е предоставило 5 броя заеми на "Юнивърсъл" ООД, "Инвестик" ЕООД и "Юнивърсъл имоти" ЕООД, като органите по приходите са счели, че този вид сделки отново не попадат в обхвата на издадената от "Юнивърсъл пропъртис" АДСИЦ лицензия и позволената от закона дейност за този вид дружества; общият размер на предоставените заеми възлиза на сумата от 14 477 915 лв., като от тях ревизираното лице е реализирало приходи от лихви в размер на 245 732.03 лв. При така установената фактическа обстановка, съдът е споделил извода на ревизиращите органи, че получените от дружеството приходи от дейности, непопадащи в предмета на дейност на ДСИЦ съгласно ЗДСИЦ, не следва да бъдат включени в приложното поле на чл. 175 от ЗКПО, който предвижда освобождаване от облагане с корпоративен данък. Счел е, че доколкото воденото от жалбоподателя счетоводство дава възможност да се отграничат приходите и разходите от тези дейности от основната дейност на дружеството, то органът по приходите законосъобразно е формирал данъчен финансов резултат по смисъла на чл. 18 от ЗКПО за 2008 г. и 2009 г., както и са формирани по реда на чл. 19 от ЗКПО данъчни основи за облагане с корпоративен данък за 2008 г. и за 2009 г. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно и последователно фактическата страна по спора, направените възражения пред първоинстанционния съд и са формирани изводи за законосъобразност на обжалвания РА, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Всъщност всички оплаквания на касатора са били изтъкнати пред първоинстанционния съд и на тях съдът е дал обосновани на събраните по делото доказателства и в съответствие с материалния закон отговори. Неоснователно касаторът поддържа като основно оплакване, че обжалваното решение противоречи на чл. 175 ЗКПО. Основната цел на дружествата със специална инвестиционна цел и дейността им е свързана с инвестиции в покупка на недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти, извършване на строежи и подобрения с цел предоставянето им за управление, отдаване под наем, лизинг или аренда и продажбата им или покупко-продажба на вземания. Дружеството със специална инвестиционна цел не може да извършва други търговски сделки извън посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗДСИЦ и пряко свързаните с тяхното осъществяване, а в разглеждания казус страните не спорят, че "Юнивърсъл пропъртис" АДСИЦ е осъществявало и търговска дейност по смисъла на ТЗ, което представлява нарушение на специалния закон, констатирано и от Комисията за финансов надзор. От друга страна, нормата на чл. 175 ЗКПО предвижда, че дружествата със специална инвестиционна цел не се облагат с корпоративен данък, като разпоредбата е включена в раздел "Освобождаване от облагане с корпоративен данък" и в същия освен дружествата от категорията на касатора, са включени колективните инвестиционни схеми, инвестиционните дружества от затворен тип по ЗППЦК и Българския червен кръст, което означава, както правилно е приел първостепенният съд, че данъчната преференция е обвързана с визията на законодателя за ролята на тези специфични правни субекти. Така, само ако даден търговски субект притежава качеството ДСИЦ и осъществява дейност сред очертаните в чл. 4, ал. 1 от ЗДСИЦ рамки, е приложима данъчната преференция по чл. 175 ЗКПО. Правилно като аргумент в подкрепа на това разбиране, в мотивите на първоинстанционното решение е изтъкнато правилото на чл. 10, ал. 1 от ЗДСИЦ, определящо, че дружество със специална инвестиционна цел разпределя като дивидент не по-малко от 90% от печалбата за финансовата година, определена по реда на чл. 3 и при спазване на изискванията на чл. 247а ТЗ. Законосъобразен е и изводът, че целта на освобождаването от корпоративен данък и задължението на ДСИЦ да разпределя задължително дивидент на своите акционери е иманентно обвързано със строго лимитирания предмет на дейност и ограничения кръг търговски сделки, които дружеството може да извършва. При данните, че дружеството извършва неразрешени от ЗДСИЦ сделки, за реализираните от тях печалби не е оправдано да се ползва от предоставените му данъчни преференции. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд- София град не страда от пороците, изложени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане, на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 897 лв. за настоящата инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,