Решение № 8609 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15785/2008 г.

Решение № 8609 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15785/2008 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 71 от Закона за водите (ЗВ). Образувано е по касационна жалба на "ХК Долен Искър 4" ЕООД, София ("Долен Искър"), против Решение № 460/10.10.2008 г. постановено по а. д. № 669/2007 г. по описа на Административен съд Плевен (АСП). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСП е отхвърлил жалбата на " Долен Искър" против Писмо изх. № ПВ1-00118/05.09.2007 г. на директора на Басейнова дирекция "Дунавски район с център Плевен" (БДДРЦП) при Министерство на околната среда и водите с което, на основание чл. 56, ал. 1 във вр. с чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК и чл. 49, ал. 3, т. 1 от ЗВ, е прекратена процедурата за издаване на разрешително за водовземане с цел производство на електроенергия чрез МВЕЦ "Долен Искър 4", по подадено от касатора заявление вх. № ПВ!-00118/10.08.2007 г. Недоволен от решението, касаторът го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от АСП при постановяването му нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и постановяване на друго решение, по съществото на спора, с което се уважи първоначалната му жалба. Ответникът - директорът на БДДРЦП, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Ответникът - МВЕЦ "Староселци" ООД, не взема становище по касационната жалба. Ответникът - Община Искър, не взема становище по касационната жалба. Ответникът - Регионална инспекция по околната среда и водите, Плевен, също не взема становище по касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло приетата за установена ог АСП фактическа обстановка. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на касационната му жалба са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за необоснованост на решението на АСП не е аргументиран. Той е само деклариран в края на жалбата, без касаторът да е конкретизирал кои фактически изводи на АСП се явяват необосновани и на кои от събраните по делото доказателства противоречат те. Поради липсата на конкретност, ВАС не е в състояние да даде обоснован отговор на този довод. При направената служебна проверка на приетата за установена фактическа обстановка от АСП, касационната съдебна инстанция констатира, че изводите на АСП в тази насока се явяват обосновани и подкрепени изцяло от събраните по делото доказателства. По посочената причина доводът за необоснованост се явява неоснователен. Доводът за допуснати от съда нарушения на материалния закон се развива от касатора в две насоки. На първо място обобщено се твърди, че при наличието на регулиращите норми на АПК и тези на ЗВ (чл. 68 - 71), издаването на акта във вида в който е той, е незаконосъобразно. Същият противоречи на чл. 71 от ЗВ като наименование и вид, а в него не са посочени основанията за постановяване на отказ на искането. Доводът е бил разгледан от АСП и настоящата съдебна инстанция възприема изложените в обжалваното решение правни изводи. Действително, постановяването на "писмо", а не на "решение" съставлява нарушение на чл. 71 от ЗВ. Такова е и обстоятелството, че в акта не е посочено в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва той. Правилно обаче АСП, изхождайки от конкретната ситуация, действията на касатора и след тълкуването на акта е дошъл до извод, че така допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила не е от категорията на "съществените" по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. ВАС в практиката си многократно е указвал, че не наименованието, а съдържанието и издателят са съществени за квалифицирането на даден акт като административен такъв. Безспорно е, че "писмото" изхожда от компетентен държавен орган. От съдържанието му също е видно, че директорът на БДДРЦП отказва издаването на исканото разрешително за водовземане и прекратява производството по заявлението на "Долен Искър". Възможност за различно тълкуване на акта няма. Неоснователен е и доводът, че от съдържанието на обжалвания акт не може да се установи точната воля на издателя му, предвид непосочването на някое (или повече) от основанията на чл. 68 от ЗВ. Тук отново е допуснато формално нарушение, непосочвайки пълното правно основание за издаването му. В същото време, препращайки в акта към разпоредбата на чл. 49, ал. 3, т. 1 от ЗВ, касаеща "придобити права" от "МВЕЦ Староселци" ООД е видно, че издателят е имал предвид разпоредбата на чл. 68, т. 1 от с. з. По делото е направено искане от процесуалния представител на БДДРЦП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изводите на ВАС то се явява основателно. Размерът му следва да се определи на 150,00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение