Решение № 4544 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1945/2011 г.

Решение № 4544 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1945/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 от АПК. Образувано е по повод на постъпила жалба - сигнал от Йордан К. Гевреков, гр. Плевен, "Сторгозия" бл. 19, вх. А, ап. 9, против влязлото в сила решение № 372/1.03.2010 г. на РС (Районен съд) Плевен, I състав оставено в сила с решение № 450/9.07.2010 г. по КАД № 451/2010 г. на АС (Административен съд) - Плевен, I състав, на основание чл. 238, ал. 1 от АПК и чл. 239, т. 3 и т. 4 от АПК. Молителят наричащ се "ищец" твърди, че при постановяване на съдебните актове не е спазено и е нарушено основното задължително и неотменно правило на чл. 3 от ЗСВ съдиите да се основават само и единствено на закона и събраните по делото доказателства, липсва и безпристрастието (чл. 4 от ЗСВ), толерира се ОСЗ гр. Д. Митрополия. По подробно развити съображения поотделно за основанието на чл. 239, т. 3 и за основанието по чл. 239, т. 4 моли отмяна на горецитираните съдебни актове и справедливо решение за ново разглеждане от надлежен съд и друг състав. По делото е постъпил и допълнителен иск против същите решения. В открито съдебно заседание пред ВАС молителят поддържа подаденото искане, което по своя правен характер е молба за отмяна и иска справедливостта и законността. Представя и лична молба - защита. От ответната страна - Общинска служба по земеделие град Долна Митрополия е постъпило писмено Становище, в което изцяло се възразява срещу описаното в т. нар. Жалба-сигнал, като се изразява становище, че същата е недопустима и незаконосъобразна. В производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение законодателят не е предвидил участието на прокурор нито по отменения Закон за Върховния административен съд (ЗВАС), нито по действащия понастоящем Административнопроцесуален кодекс (АПК), поради което и представител на Върховната административна прокуратура не е дал заключение по настоящото дело. Молбата за отмяна от Йордан Костадинов Гевреков, която неправилно е наименована жалба - сигнал, е подадена от надлежно лице по чл. 238, ал. 1 АПК - страна по делото, за която съдебните актове са неблагоприятни и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, констатира следното: С решение № 372-I от 1.03.2010 г. по гр. дело № 81/2010 г., в производство по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, Плевенският районен съд, I граждански състав прогласява нищожността на протоколно решение № 14222/21.12.2009 г. на Общинска служба "Земеделие" гр. Долна Митрополия, постановено по преписка № 14222/15.10.1991 г. и оставя без разглеждане молба с вх. № 334/24.11.1997 г., подадена от Янка Пенкова Геврекова и Йордан Костадинов Гевреков, като наследници на Костадин Тодоров Гевреков, б. ж. на с. Подем. С решение № 450 от 9.07.2010 г. по КАД № 451/2010 г., в производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, Административен съд - гр. Плевен, първи касационен състав оставя в сила горното решение на Районен съд - Плевен. Производството се е развило по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Решението на Районен съд - Плевен е постановено в първоинстанционно производство, а решението на Административен съд - Плевен е постановено в касационно производство. Предвид двуинстанционния характер на административните производства за разлика от гражданските, които с малки изключения се развиват на три съдебни инстанции, решението на Плевенския административен съд е окончателно и не подлежи на последващо обжалване, (както е отразено в него - не подлежи на оспорване). С постановяване на решението на втората инстанция решението на първата влиза в сила и може да бъде отменяно само по извънредния способ и само на посочените от молителя основания. Отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК (Глава четиринадесета) е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК от т. 1 до т. 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246 АПК - от трети лица, за които решението има сила, макар и да не са били страни по делото. В молбата за отмяна на Йордан Костадинов Гевреков са заявени две основания: по чл. 239, т. 3 и по чл. 239, т. 4 от АПК. Според първата цитирана разпоредба, решението подлежи на отмяна, когато "актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено". Както се вижда, тази разпоредба съдържа няколко хипотези, но нито една от тях не е налице в конкретния случай. Няма никакъв документ, който да е признат за подправен по надлежния съдебен ред с влязла в сила присъда. Решенията, на които се иска отмяна не са основани и на актове на съд, нито на държавно учреждение, които впоследствие да са били отменени. Протоколно решение № 14222 от 15.09.1993 г. на Поземлена комисия (ПК) град Долна Митрополия, на което се позовава молителят, е отменено с Протоколно решение № 14222 от 11.01.1994 г. на Поземлена комисия град Долна Митрополия, но тази отмяна не е след постановяване на съдебните решения, тоест не е впоследствие по смисъла на закона, а преди това. Освен това отмяната е била обсъждана от Административен съд - гр. Плевен, който е посочил, че след като Протокол № 14222 от 15.09.1993 г. не е обжалван пред районния съд, същият е влязъл в сила и като стабилен административен акт не съществува възможност ПК да го отмени по свой почин, а в случая не са налице предпоставките на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ. С оглед изложеното молбата за отмяна на това основание се явява неоснователна и като такава ще трябва да бъде оставена без уважение. Второто заявено основание за отмяна е това по чл. 239, т. 4 от АПК. Съгласно тази разпоредба, актът подлежи на отмяна, когато "между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска". Според молителя решение № 372 от 1.03.2010 г. на Районен съд - Плевен, I състав, което е оставено в сила с решение № 450 от 9.07.2010 г. на Административен съд - Плевен, I състав, противоречи на решение № 1022 от 18.05.2009 г. на Районен съд - Плевен и на решение № 612 от 9.11.2009 г. на Административен съд - Плевен. Всъщност съдебните решения са постановени по следните номера дела: решение № 372 от 1.03.2010 г. е по гр. дело № 81/2010 г. по описа на Районен съд - Плевен; решение № 450 от 9.07.2010 г. е по касационно адм. дело № 451/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Плевен; решение № 1022 от 18.05.2009 г. е по гр. дело № 4386/2007 г. по описа на Районен съд - Плевен и решение № 612 от 9.11.2009 г. е по адм. дело № 775/2009 г. по описа на Административен съд - Плевен. В открито съдебно заседание на 19.03.2012 г. молителят е заявил, че по делото се намират решенията, не е необходимо да се изискват делата, достатъчни са само съдебните решения. При това изрично изявление и в разрез с цялата си досегашна практика съдът не изиска противопоставимите дела, затова следва да се произнесе само по наличните съдебни решения по тези дела. В кориците на адм. дело № 81/2010 г. на стр. 4 е приложено Решение № 1022 от 18.05.2009 г. постановено по гр. дело № 4386/2007 г. на Плевенски районен съд, II граждански състав. С това решение съдът, в производство по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № 16/26.06.1998 г. на ОбСЗГ Долна Митрополия постановено по жалба на Янка Геврекова от гр. Плевен. В кориците на адм. дело № 81/2010 г. на стр. 6 е приложено Решение № 612 от 9.11.2009 г., постановено по адм. дело № 775/2009 г. на Административен съд - Плевен - втори касационен състав. С това решение съдът, в производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 14, ал. 3 отЗСПЗЗ, отменя съдебен акт от 30.06.2009 г. на Районен съд - Плевен, II гр. състав, постановен по гр. д. № 4386/2007 г. на Районен съд - гр. Плевен, като вместо него постановява: Връща административната преписка на Общинска служба по земеделие - Долна Митрополия за произнасяне по молбата на Янка Пенкова Геврекова с вх. № 334/24.11.1997 г. и осъжда Общинска служба по земеделие Долна Митрополия да заплати на Йордан Костадинов Гевреков от гр. Плевен, ж. к. "Сторгозия" бл. 19, вх. А, ап. 9, разноски в размер на 290 лева. Вижда се, че с това касационно решение е отменено решение от 30.06.2009 г. на Районен съд - Плевен, но такова няма приложено, а се каза по-горе и че не е приложено по настояване на молителя и самото гр. дело № 4386/2007 г. Независимо от това, от мотивите става ясно, че предмет на съдебен контрол е било решение № 16 от 26.06.1998 г. на Поземлена комисия гр. Долна Митрополия. Не е спорно обстоятелството, че предмет на съдебен контрол по гр. дело № 81/2010 г. е протоколно решение № 14222/21.12.2009 г. на Общинска служба "Земеделие" гр. Долна Митрополия. Касае се за обжалване на две различни решения на административен орган. Въпреки, че страните са едни и същи - Йордан Костадинов Гевреков като жалбоподател и Общинска служба по земеделие гр. Долна Митрополия (с предишно наименование Поземлена комисия (ПК) и Общинска служба по земеделие и гори (ОСЗГ)) в процесуалното качество на ответник, както и че правното основание е едно и също - производство по реда на чл. 14, ал. 3 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), обжалваните административни актове са различни, няма пълно сходство по делата от към обективна страна и няма пълно припокриване между възникналите административни правоотношения във връзка с възстановяване на собствеността по земеделската реституция. Напротив, обжалваното по гр. дело № 81/2010 г. протоколно решение № 14222 от 21.12.2009 г. на Общинска служба по земеделие гр. Долна Митрополия е постановено в изпълнение на решение № 612/9.11.2009 г. на Административен съд - Плевен, с което преписката е върната на органа по поземлената собственост за произнасяне по молбата с вх. № 334/24.11.1997 г., след обявяването на Решение № 16 от 26.06.1998 г. на Поземлена комисия гр. Долна Митрополия за нищожно с решение № 1022 от 18.05.2009 г. на Плевенския районен съд по гр. дело № 4386/2007 г., тоест касае се за продължаване на едно и също административно правоотношение с оглед постановяване на актове на съд и на административен орган, по жалбите на Йордан Костадинов Гевреков. Изложените съображения за сходство от към обективна и субективна страна е в синхрон с Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по Тълкувателно дело № 4/2010 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед изложеното, не е налице противоречие по смисъла на чл. 239, т. 4 от АПК, поради което молбата за отмяна и на това основание се явява неоснователна и ще трябва да бъде оставена без уважение. По настоящото адм. дело № 1945/2011 г. по описа на Върховния административен съд са приложени многобройни документи, но няма заявено искане за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК, поради което те не следва да се преценяват с оглед тази хипотеза, а именно, че актът подлежи на отмяна, когато "се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната". Заявеното едва в представената в съдебно заседание пред ВАС на 19.03.2012 г. от Йордан Костадинов Гевреков Лична молба - защита - основание за отмяна по чл. 239, т. 2 от АПК, освен че не е в предвидените от закона ред и форма, е и извън сроковете по чл. 240 от АПК и е недопустимо да се разглежда по същество. Оплакванията за неправилност и незаконосъобразност на съдебните решения представляват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК и са относими за касационно производство, а не са основания за отмяна по чл. 239 от АПК, поради което не следва да се обсъждат в настоящото извънинстанционно производство. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение,