Решение № 5158 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8887/2020 г.

Решение № 5158 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8887/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба от "Електроразпределение Юг" ЕАД – гр. Пловдив против решение № 3183 от 23.06.2020 г., постановено по адм. дело № 13658/2019 г. по описа на Административен съд – София град, с което жалбата на касатора срещу решение № Ж-594 от 06.11.2019 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране е отхвърлена като неоснователна и същият е осъден да заплати на КЕВР сторените по делото разноски. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено с произтичащите от това правни последици.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, "Електроразпределение Юг" ЕАД – гр. Пловдив, се представлява от юриск. Р., който поддържа касационната жалба и твърди неправилност на атакуваното с нея съдебно решение.

Ответникът, Комисията за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юриск. Н., който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на атакуваното с нея съдебно решение.

Ответникът, " Мотор Байк"ООД – гр. Пазарджик, редовно призован, се представлява от управителя Б. С., който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалваното съдебно решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура застъпва становище за неоснователност на касационната жалба с подробно развити мотиви за това.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от лицензианта против решение № Ж-594 от 06.11.2019 г. на КЕВР, с което на "Електроразпределение Юг" ЕАД – гр. Пловдив на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката във вр. с чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката е разпоредено:

1. В едномесечен срок след получаване на решението "Електроразпределение Юг" ЕАД – гр. Пловдив да издаде становище с посочените условия за присъединяване на обект: "ФЕЦ с инсталирана мощност до 30 kWp, заявена за изграждане по чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници в гр. Пазарджик, м. "Сазлъка", в имот с идентификатор 55155.22.250 на "Мотор Байк"ООД съгласно Наредба № 6, Глава пета, Раздел втори.

1. В едноседмичен срок след приключване на дейностите по т. 1 "Електроразпределение Юг"ЕАД да представи на Комисията доказателства за изпълнението им.

С обжалваното пред ВАС съдебно решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Електроразпределение Юг" ЕАД със седалище: гр. Пловдив срещу решение № Ж-594 от 06.11.2019 г. на КЕВР и е осъдил дружеството-жалбоподател да заплати на СЕВР съдебни разноски за производството в размер на 300 лв.

За да стигне до този правен резултат и след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните – поотделно и в тяхната цялост, АССГ е заключил, че решението на КЕВР е постановено от компетентен по закон административен орган в рамките на материалната му компетентност, съдържа всички предвидени в закона изисквания за форма и реквизити и при издаването му са спазени разписаните в закона административнопроцесуални правила. Съдът е приел, че решението на КЕВР е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Отделяйки спорното от безспорното, АССГ е стигнал до извода, че страните не спорят за това, че заявената за изграждане мощност е до 30 kW и обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа. Единственият спорен момент между страните според съда е дали е изпълнено третото условие на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ – дали недвижимият имот, върху който е разположена ФЕЦ, попада в урбанизирана територия или не.

Изхождайки от разпоредбата на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, на която се основава подаденото от "Мотор – Байк"ООД до лицензианта заявление за присъединяване на производители и клиенти към преносната или електроразпределителните мрежи, АССГ е заключил, че са налице всички изисквания по чл. 87 от Наредба № 6 за осъществяване на това присъединяване – заявлението е подадено от юридическо лице- собственик на недвижимия имот, в който същото е изградило процесната ФЕЦ и недвижимият имот/ видно от представена за същия Скица № 15-215087-12.03.2019 и приетата по делото като неоспорена съдебно-техническа експертиза/ попада в урбанизирана територия по смисъла на ЗУТ и наредбите по приложението му. Съдът е приел, че "Електрооразпределение ЮГ"-гр. Пловдив неоснователно не се е съобразило с приложените към преписката официални документи, установяващи спазването на материалноправните предпоставки на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ и процесуалноправните изисквания на Наредба № 6, поради което обжалваното пред съда решение на КЕВР, с което е отменено прекратяването на производството по присъединяване на изградената в процесния НИ фотоелектрична централа, е законосъобразно, а предявената срещу същото жалба на дружеството –лицензиант следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, макар и по различни от изложените в касационната жалба съображения и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2, предл. трето от АПК.

Неправилно АССГ е приел за безспорно между страните, съответно -ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че обектът, върху който е построена ФЕЦ, е присъединен към електроразпределителната мрежа. Подобно твърдение не се съдържа нито в жалбата, по повод която е образувано първоинстанционното съдебно производство, нито в отговора на същата жалба, нито в протоколите от проведените по делото съдебни заседания.

ВАС не споделя и развитите от касационния жалбоподател, "Електроразпределение Юг"-гр. Пловдив, в касационната и първоначалната му жалба доводи за това, че поземленият имот, в който е изграден подлежащия на присъединяване обект – ФЕЦ не попада в урбанизирана територия по смисъла на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, съотв. § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ.

Видно от представените по делото писмени доказателства и от приетата като неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, за процесния ПИ с идентификатор 55155.22.250 в м. " Сазлъка", землището на гр. Пазарджик / макар същият да се намира извън строителните граници на гр. Пазарджик/ е приет и влязъл в сила ПУП –ПРЗ /втори по ред/, одобрен със Заповед № 40/30.01.2009 г., съгласно който са обособени два УПИ: УПИ I- 76 с отреждане за " Търговия, услуги и производствена дейност" и УПИ II-76 с отреждане за "Търговия, услуги и производствена дейност". Именно УПИ II-76 с отреждане за "Търговия, услуги и производствена дейност" съгласно одобрената КК и КР е вписан като процесния ПИ с идентификатор 55155.22.250. Обстоятелството, че за процесния ПИ е одобрен ПУП-ПЗР, отреждащ го за "Търговия, услуги и производствена дейност" го превръща в "имот в урбанизирана територия" по смисъла на чл. 8 и чл. 9 във вр. с чл. 108 и сл. от ЗУТ по аргумент на противното основание от § 5, т. 3 от ДР на ЗУТ, както и на основание чл. 4, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 7 от 22.12.2003 за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони и чл. 13, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри.

Въпреки гореизложеното съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с действащите материалноправни разпоредби по следните съображения:

Неправилно АССГ е приел, че по отношение процесната ФЕЦ са налице всички изисквания за присъединяване, предвидени в разпоредбата на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. Съгласно този законов текст разпоредбата на чл. 23 не се прилага за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии.

По делото не се твърди, а липсват и каквито и да било доказателства, върху ПИ, в който е изградена ФЕЦ, да е построена сграда, вече присъединена към електроразпределителната мрежа. Само ако е налице такава сграда, само тогава изградената върху недвижимия имот КЪМ СГРАДАТА фотоволтаична електрическа централа може да бъде присъединена към електроразпределителната мрежа при облекчените условия на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. Не е достатъчно поземленият имот, върху който е изградена ФЕЦ, да попада в урбанизирана територия. Наред с това изискване, за да се приложи разпоредбата на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, в този поземлен имот следва да е построена сграда, вече присъединена към електроразпределителната мрежа. Доколкото липсват данни по делото за наличието на подобна сграда, то както КЕВР, така и АССГ в решенията си са постановили актовете си в противоречие с материалния закон.

По горните съображения съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС, трето отделение следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени по жалба на " Електроразпределение Юг"ЕАД – гр. Пловдив Решение № Ж-594 от 06.11.2019 г. на КЕВР като незаконосъобразно.

Предвид изхода от предмета на спора, касационният жалбоподател има право на съдебни разноски и за двете съдебни инстанции. Същите са своевременно поискани и за извършването им са представени необходимите доказателства. КЕВР следва да бъде осъдена да заплати на "Електроразпределение Юг" ЕАД – гр. Пловдив, ЕИК[ЕИК] сумата от общо 930 лв разноски за двете съдебни инстанции / 730 лв държавни такси и разноски за СТЕ и общо 200 лв юрисконсултско възнаграждение/

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. Второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение