Решение № 7001 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9027/2011 г.

Решение № 7001 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9027/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница "Столична", подадена чрез процесуалния представител гл. юрк. Борислав Станков, срещу решение № 1154/15.03.2011 г., постановено по адм. дело № 8824/2010 г. по описа на Административен съд, София-град, I отделение, 2 състав, с което е отменено решение № 9600-0610 от 22.10.2010 г., издадено от началника на Митница Столична. С решението на началника на митницата, на основание чл. 15, ал. 2, т. 8 ЗМ, чл. 30, ал. 2, б. "в" от Регламент 2913/92 г. на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността и чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ, е определена нова митническа стойност на стоките по ЕАД № 10BG005808Н0120598 от 12.10.2010 г. под номера 2, 22, 30, 37, 39, 40, 51, 68 и 72 и е определен ДДС за доплащане общо в размер на 4389,16 лева. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение на всички, визирани в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата на дружеството срещу оспорения от него индивидуален административен акт на митническия орган. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касатора гл. юрк. юрк. Борислав Станков. Ответникът по касационната жалба - "Интернешънъл Транс Ко" ООД, чрез адв. Айдарова, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на АССГ. Подробни съображения развива в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на VIII отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отменил решение № 9600-0610 от 22.10.2010 г., издадено от началника на Митница Столична. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите и те са следните: С ЕАД № 10BG005808Н120598 от 12.10.2010 г. "Интернешънъл Транс Ко" ООД е осъществило внос на стоки от Република Сирия. Поради възникване на съмнения относно декларираната митническа стойност е извършена частична митническа проверка, при която са взети мостри за отдел Тарифна политика на Митница Столична от следните позиции 2, 22, 27, 30, 37, 39, 40, 51, 68, 72. На 12.10.2010 г. на представител на дружество е връчено писмо изх. № 2192 от 12.10.2010 г. на Началника на МБ София Изток относно представяне на допълнителни документи. В писмо от 13.10.2010 г. жалбоподателят е посочил, че е представил всички документи, придружаващи вноса, като не може да представи допълнителни документи за последваща реализация на стоките, тъй като в договора за международна покупко-продажба е предвиден осем месечен гратисен период за начало на плащането. В становище на Началник отдел "ТП" на Митница Столична изх. № 5808-0272 от 22.10.2010 г. е посочено, че след запознаване с представените документи и мостри и извършен анализ на извадка от МИС - III - А за целите на обмитяването следва да бъде определена нова митническа стойност на стоките. Жалбоподателят е представил фактура № 016/07.10.2010 г., подписана от продавача Хагоб Нахабетиан С. R.: 54027, Халеб - Сирия, удостоверяваща вида, количеството, единичната и общата стойност на стоките по процесния ЕАД: общо пакети 1295, бруто тегло 24 210 кг, нето тегло 23 127 кг и обща стойност от 8860.10 евро. Видно от разходен касов ордер № 5/3.01.2011 г. сумата по фактура № 016 в размер на 17 328.65 лв. е заплатена на представител на продавача Хагоб Нахабедиан - Валентин Симеонов Боромски. Видно от уведомление от Хагоб Нахабедиан - Сирия, Халеб към 31.01.2011 г. е получена изцяло сумата по фактура № 016/7.10.2010 г. Производството е приключило с издаването на решение № 9600-0610 от 22.10.2010 г., издадено от началника на Митница Столична, с което е определената нова митническа стойност на стоките под № № 2, 22, 27, 30, 37, 39, 40, 51, 68, 72 и задължения за ДДС - 4389,16 лв. В същото е отбелязано, че е "извършен анализ на елементите за определяне на митническата стойност" по реда на чл. 29 от МК на ЕС (Регламент 2913.92) и във връзка с прилагането на чл. 181А и информация за стоки, определени в чл. 152, ал. 1 от Регламент 2454/93 г. е констатирано, че декларираната митническа стойност на стоки № № 2, 22, 27, 30, 37, 39, 40, 51, 68, 72 е занижена. Въз основа на митническа информационна система МИС III А е извършен анализ на МС на идентични стоки, оформени на режим "свободно обръщение-крайно потребление" и е формулирано заключение, че от получените данни не могат да се приложат разпоредбите на чл. 30, § 2, буква "а" и буква "б" от Регламент 2913/92 г. Митническата стойност на стоките по посочените по-горе позиции е определена определена съгласно чл. 30, § 2, б. "в" от Регламент 2913/92 г. и чл. 36, ал. 2, т. 3 от ЗМ. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен митнически орган по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, но при постановяването му са допуснати нарушения по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК, обуславящи неговата отмяна като незаконосъобразно. Констатирано е наличието на съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК изразяващо се в неангажиране от страна на митническия орган на доказателства за изпълнението на процедурата по чл. 102 ППЗМ. Прието е, че в оспореното решение се съдържа формално и изцяло неконкретизирано посочване на "извършен анализ на елементите за определяне на митническата стойност", което препятства както съдебния контрол за законосъобразност, така и защитата на заинтересованото лице в нарушение на чл. 146, т. 2 АПК. Мотиви за конкретна преценка на обстоятелствата по чл. 29 и чл. 30 от Регламент 2913/92 г. не са изложени и в становище рег. № 5808-0272/22.10.2010 г. на отдел "ТП" при ТМУ Столична. Съдът е приел, че изцяло в доказателствена тежест на административния орган съобразно чл. 170, ал. 1 АПК е да установи съществуването на относимите факти - в случая, защо са възникнали съмнения относно договорната стойност на стоките по смисъла на чл. 29, ал. 1 от Регламент 2913/92 и чл. 35, ал. 1 от ЗМ, както и въз основа на какви доказателства и на какво правно основание е определена новата митническа стойност на стоките. Според съда липсата на мотиви в тази насока е довела до неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 2 април 2007 г. и приложим по отношение на процесния внос, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките, при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33, при условията, визирани в б. "б" от "а" до "г". Според чл. 30, когато митническата стойност не може да се определи съобразно чл. 29, се прилагат последователно букви "а", "б", "в" и "г" от § 2, докато се стигне до първата, по която въпросната стойност може да се определи. Изключение се допуска, ако деклараторът изяви желание букви "в" и "г" да бъдат разменени по реда на прилагането. Само когато тази митническа стойност не може да се определи чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф. Според § 2, б. "а", митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според § 2, б. "б" митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за сходни стоки, продадени с цел износ, с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според б. "в", митническата стойност, е стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки, на лица, които не са свързани с продавачите. В случай, че са налице условия за определяне на митническата облагаема стойност по някои от алтернативните методи, посочени в чл. 30 и чл. 31 от Регламента, то митническият орган е следвало да изложи мотиви в тази насока. Митническите органи не са изпълнили задължението си по чл. 170, ал. 1 АПК да представят доказателства за това, че е изпълнена процедурата по чл. 102 от ЗМ, респ. чл. 181а, § 2 от Регламент 2454/93 г., а именно след като са останали съмнения, че митническата стойност следва да бъде определена по чл. 29, § 1 от МК, преди да бъде взето окончателното решение са уведомили "Интернешънъл Транс Ко" ООД за мотивите, на които се основават съмненията. Няма данни и за дадена реална възможност на дружеството да отговори. В доказателствена тежест на административния орган е да установи съществуването на относимите факти - конкретно в случая, защо са възникнали съмнения относно договорената стойност на стоките по смисъла на чл. 29, § 1 от МК, както и въз основа на какви доказателства и на какво правно основание е определена новата митническа стойност на стоките. Правилно е прието, че позоваването на извадка от МИС и на становище на отдел "ТП" при ТМУ Столична без други мотиви за неприемане на митническа стойност по реда на чл. 30, § 2 б. "а" и б. "б" от Регламент 2913/92, не обосновава приложение на б. "в" от същия текст. Липсата на мотиви действително е съществено процесуално нарушение, което опорочава в съществена степен издадения административен акт, тъй като лишава контролиращата го съдебна инстанция да провери неговата правилност. Като е постановил в този смисъл решението си първоинстанционният съд не е допуснал соченото от касатора нарушение при прилагането на материалния закон и при правилно установена фактическа обстановка е изградил правните си изводи, което сочи и на обоснованост на обжалваното решение. Последното като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника, на същия следва да се присъдят разноски в размер на 150 лв. за касационната инстанция, доказани с представения договор за правна защита и РКО. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на VIII отделение,