Решение № 703 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11442/2013 г.

Решение № 703 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11442/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к служба по геодезия, картография и кадастър гр. Варна, срещу решение № 1802/05.07.2013 г., постановено по адм. д. № 1100/2013 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се решението да се отмени, с произтичащите от това последици, като претендира за присъждане на разноски. Ответниците, Янко Вълчев Янев и Веселина Стефанова Янева, двамата от гр. Варна, в писмен отговор и защита, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждането на направените разноски за касационната инстанция. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР въдв връзка с чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на Янко Вълчев Янев и Веселина Стефанова Янева Заповед № 14-03-232/24.01.2013 г., в частта й, с която е отказано изменение на границите на имот с идентификатор 10135.2571.369 с цел отразяване на ПУП-ПРЗ за УПИ-494, кв. 37, в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, ободрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, и върнал административната преписка на административния орган за ново произнасяне с дадени задължителни указания. За да постанови решението си, съдът приел, че при одобряването на кадастралната карта и регистри административният орган не се е съобразил с действуващия ПУП-ПРЗ за процесния имот, поради което е било налице основание за изменение на кадастралната карта и регистри по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР, а именно, че при одобряването им е допуснато нарушение на закона, което следва да се отстрани без съставяне на акт за непълноти и грешки. Решението е неправилно. Жалбоподателите пред първоинстанционния съд Янко Янев и Веселина Янева, със заявление вх. № 94-26927/14.10.2011 г. по същество са поискали изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, с искане заличаване на записания собственик на имот с идентификатор 10135.2571.369 и на имот 10135.2571.369.1, като вместо него като собственици се запишат в регистрите заявителите. Поискали са също така да се изменят границите на първия имот, с приобщаване на към него на отразената задънена улица, т. е. да се увеличи площта на поземления имот, с преместване на кадастралната граница, която да тангира с границата на имот 10135.2571.366, с включване в площта му на отразения път, част от имот с идентификатор 10135.2571.418, записан в собственост на община гр. Варна. Като основание за исканото изменение са представили нот. акт. № 198, том IV, вх. рег. 6400, дело № 797/2001 г. на нотариус с район на действие в района на Варнески районен съд, вписан в службата по вписванията на 15.11.2001 г. Видно от същия нотариален акт Янев е придобил по продажба недвижим имот нива с площ от 600 кв. м, находящ се в гр. Варна, землище кв. Виница, като няма спор, че този имот е част процесния имот с идентификатор 10135.2571.369. Н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър гр. Варна уважил първото искане по заявлението с процесната заповед, в която част заповедта не е обжалвана и е влязла в сила. Със заповедта е отхвърлено искането за преместване на кадастралната граница на имота с приобщаване на част от имот с идентификатор 10135.2571.418. От заключението на вещото лице безспорно е установено, че 10135.2571.369 по кадастралната карта е с площ 771, а претендираната задънена улица като част от имот с идентификатор 10135.2571.418, е с площ 63 кв. м, т. е. претендира се по-голяма площ за имот 369. По делото е установено също така, заповедта на изпълнителния директор за одобряване на кадастралната карта и регистри, издадена по чл. 49, ал. 1 ЗКИР, не е била обжалвана. С оглед искането на заявителите за премесване на кадастрална граница с приобщаване на части от имот, записан във влезлите в сила кадастрални регистри на друго физическо или юридическо лице, сочи на искане за изменението им по чл. 53, ал. 1, т. 1, а не по т. 2 ЗКИР, поради което правилно е изготвен акт за непълноти и грешки, а след като не е подписан от представител на общината, правилно е издаден отказ за исканото изменение, като той не е подписан от представител на общината за преместване на кадастралната граница съгласно представения проект, поради което е последвал и процесният отказ. При така установените факти и обстоятелства, правните изводи на съда, че е налице одобряване на кадастралната карта при допуснато нарушение на закона, което следва да се отстрани по реда на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР, за който не се изисква съставяне на акт за непълноти и грешки, е необоснован и неправилно е приложен материалния закон. Изложените мотиви на съда за обосноваване на този извод, че при одобряването на кадастралната карта и регистри е нарушен приоритета по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, както и изследване на въпроса къде следва да е кадастралната граница, както и че общината не притежава документи за собственост на имота, са неотносими за спора. Те биха били относими при установяване на грешка в кадастралната карта и регистри по общия исков ред, т. е. по иск за спор за материално право във връзка със собственост на претендирания имот за приобщаването му към собствени, включително и за местоположението на закупения имот. Наличието на основанието по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР не е налице за процесния случай, като се има предвид стабилитета на административния акт, с който са одобрени кадастралната карта и регистри. Освен това жалбоподателите пред първоинстанционния съд доказват материални права само върху 600 кв. м, имотът по кадастралната карта, записан като тяхна собственост е с по-голяма площ - 771 кв. м, поради което не са нарушени доказаните от тях материалноправни права върху него. С оглед изложеното законосъобразно и при правилно прилагане на закона административният орган е съставил акт за непълноти и грешки съгласно чл. 53, ал. 3 ЗКИР и след като същият не е подписан от представител на общината, правилно е последвал отказ за уважаване на искането, поради което заповедта в оспорената й част е законосъобразна. Като е приел обратното съдът е постановил решението си при неправилно прилагане на материалния закон, както и в противоречие на събрания доказателствен материал и е необосновано. Налице са основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се отмени и се постанови решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта в оспорената й част. На касационния жалбоподател не следва да се присъдят разноски, тъй като не са доказани извършени такива. Той не е представляван от юрисконсулт и в двете инстанции, касационната жалба е изготвена лично от н-к с-ба по геодезия картография и кадастър, не са представени доказателства за разходвани средства. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 222, ал. 1 АПК