Решение № 7072 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7361/2015 г.

Решение № 7072 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7361/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Командира на Военновъздушните сили против решение № 62 от 13.05.2015 г., постановено по адм. дело № 18 от 2015 г. на Административния съд - Я., с което е отменена негова заповед № РД-879 от 19.12.2014 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му. Претендира присъждане на съдебни разноски - юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Т. И. И. в представена писмена защита, изготвена от процесуалния му представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение, като му присъди направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма, тъй като актът макар да е в писмен вид не съдържа факти, свързани с обстоятелствата като време, място и начин на извършеното от И. дисциплинарно нарушение. Съдът е приел, че заповедта е постановена и в нарушение на предвидените административнопроизводствени правила, тъй като в хода на дисциплинарното производство не са събрани доказателства, от които по безспорен начин да се установява извършеното от ответника нарушение на служебната дисциплина, като при това съдът е извел извод, че заповедта е постановена и в нарушение на материалния закон. Решението е правилно. Видно от съдържанието на оспорената пред първоинстанционния съд заповед № РД-879 от 19.12.2014 г. на Командира на военновъздушните сили на И. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено нарушение по чл. 242, т. 1 и т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВСРБ), за това, че е установена липса на 1184,5 (хиляда сто осемдесет и четири цяло и пет) литра дизелово гориво ДСЗ - 30 на стойност 1737,87 (хиляда седемстотин тридесет и седем цяло и осемдесет и седем) лева и липса на 47,4 (четиридесет и седем цяло и четири) литра автомобилен бензин А-95Н на стойност 105,79 (сто и пет цяло и седемдесет и девет) лева допусната от редник Т. И. И., като материалноотговорно лице на склад "Горивозарядна станция", обект 395, видно от инвентаризационен опис и сравнителна ведомост на материалните запаси № 44/13.11.2014 г. на склад "Горивозарядна станция" във военно формирование 26030 - Б., като след приспадане на допустимите естествени фири, съгласно протоколи за одобряване на естествените загуби № 481 от 17.11.2014 г., действителната липса е 1096,5 (хиляда и деветдесет и шест цяло и пет) литра дизелово гориво ДСЗ - 30 на стойност 1608,76 (хиляда шестстотин и осем цяло и седемдесет и шест) лева. Констатираната липса на 47,4 (четиридесет и седем цяло и четири) литра автомобилен бензин А-95Н на стойност 105,79 (сто и пет цяло и седемдесет и девет) лева е в рамките на допустимите естествени фири - видно от протокол № 482/17.11.2014 г., като пряка отговорност за допуснатите липси носи редник Т. И. И. - като материалноотговорно лице на склад "Горивозарядна станция" назначен със заповед на командира на военно формирование 26030 - Б. с № 1428/30.11.2009 г. Законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че в случая макар заповедта да е издадена в писмена форма, същата е постановена в нарушение на изискванията на чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ, съобразно която дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта. В изготвения за извършената служебна проверка протокол рег. № 400-9404/12.12.2014 г. се съдържат нормативно установените необходими реквизити, визирани в нормата на чл. 143, ал. 1 от ППЗОВСРБ, но липсва конкретизация досежно мястото, времето и начина на извършване на нарушението. По същество мотивите на заповедта преповтарят изложените в протокола на назначената със Заповед № РД-746/10.11.2014 г. на Командира на Военновъздушните сили констатации и изводи, в т. ч. и по отношение на вината, и предвид липсата на конкретизация и в протокола, и в самата заповед на времето и мястото на извършване на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение, следва извод за неспазване на установената в чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ форма. От материалите събрани в хода на дисциплинарното и съдебно производство се установява, че бил изготвен доклад рег. № 21-15-161/06.03.2015 г. от звено "Финансов контрол и материални проверки" за извършена материална проверка на основание МЗ № Р-2/08.01.2015 г. във в. ф. 26030 - Б. от състава на Военновъздушните сили, в който били отразени установени резултати от проверка на склад 395 ГЗС, от който е видно, че след извършена проверка на всички приходни и разходни документи на склад 395 ГЗС касаещи приемането и раздаването на дизелово гориво ДСЗ-30, резултатите от която са отразени в Равносметка за приходите и разходите за "дизелово гориво ДСЗ-30" с МОЛ Т. И. И. за периода 2009 до 2014 г., като от направената равносметка е видно, че към 03.12.2014 г. наличността на дизелово гориво ДСЗ-30 е със 147,500 л. в повече, т. е има излишък. От направената проверка и изготвените равносметки е видно, че няма пропуски относно воденето на документацията засягаща дейността на склад 395 ГСЗ и няма липси на горива за сметка материалноотговорното лице Т. И. И.. От доказателствата, не се установява по безспорен и несъмнен начин И. да има отношение към допуснати липси, като както в заповедта, така и в протокола, изготвен от комисията, назначена със заповед № РД 746/10.11.2014 г. на Командира на военновъздушните сили извършила проверка, не се сочат конкретни нарушения по време, място и начина на извършване на нарушението от страна на същия, свързани с тези факти. С оглед на така установеното настоящият състав намира, че правилно в обжалваното решение е прието, че изложените в обжалваната пред него заповед обстоятелства не съдържат факти от които да може да се изведе извод за конкретно извършено нарушение от страна на И.. Такива не се съдържат и в протокола за извършената проверка. Правилно при това първоинстанционният съд е приел, че така установената липса на мотиви не позволява да бъде изведен извод за наличие на връзка между обстоятелството за допуснати липси от военното формирование с поведение на жалбоподателя, осъществяващо вменените му със заповедта нарушения на служебната дисциплина. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Искането за присъждане на разноски от ответната страна за настоящата инстанция е неоснователно, тъй като от представения по делото договор за правна защита и съдействие не се установява И. да е заплатил конкретен размер възнаграждение на упълномощения от него адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение