Решение № 5097 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 35/2020 г.

Решение № 5097 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 35/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Марков от [населено място], чрез пълномощника му адв. П. Доровски срещу решение № 137/12.11.2019 г., постановено по адм. дело № 220/2019 г. от Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1983 к-889/04.07.2019 г. на директора на Главна дирекция (ГД) "Пожарна безопасност и защита на населението" (ПБЗН), с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 197, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и е прекратено служебното правоотношение със служителя. В жалбата се излагат доводи за неправилност, необоснованост и постановяване на съдебния акт при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответната страна – директорът на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" – МВР (ГД ПБЗН) в писмен отговор и в съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: П. Марков е обжалвал пред АС – В. заповед № 1983 к-889/04.07.2019 г., издадена от директора на ГД "ПБЗН", с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 197, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността младши инспектор – пожарникар в Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" [населено място] към Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - В. при Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" – МВР. Съдът е приел оспорването за неоснователно и е отхвърлил жалбата. От анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство писмени доказателства е установил от фактическа страна, че на 30.12.2018 г., около 11, 40 ч. жалбоподателят е управлявал чужд лек автомобил без регистрационни табели, със служебно прекратена регистрация поради наложена ПАМ, регистриран на името на Р. Нинкова и след употреба на наркотично вещество – канабис, установено с техническо средство. Поведението на държавния служител от МВР е възприето от наказващия орган като тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата - на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед МЗ № 8121 з-348/25.07.2014 г. и МЗ № 8121 з-581/08.06.2016 г., МЗ № 8121 з-821/13.07.2018 г., както и със заповед рег. № 8121 з-396/05.08.2014 г. относно недопускане на нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични или други упойващи вещества; на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - "неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР" и срещу него е образувано дисциплинарно производство. със заповед рег. № 1983 к-63/14.01.2019. на Директора на ГД ПБЗН – МВР, срокът на което е бил удължен до 31.05.2019 г. по предложение на ДНО за събиране на допълнителни доказателства. Установено е също, че дисциплинарното производство е проведено по процесуалните правила, събрани и обобщени са относимите доказателства и са обсъдени възраженията на служителя, след което е изготвена обобщена справка - рег. № 960 р-727/15.04.2019 г., допълнена с обобщена справка рег. № 960 р -1022/05.06.2019 г., с които Марков се е запознал на 23.04.2019 г. и на 06.06.2019 г. Въз основа на установените факти съдът е направил извод за допустимост, но неоснователност на жалбата. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 210, вр. чл. 204, т. 3 ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма, в срока по чл. 195 ЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав намира фактическите установявания, описани в мотивите на обжалваното съдебно решение, за съответстващи на събраните по делото доказателства, напълно логични и последователни. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават тези фактически констатации на първата инстанция. Съдът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на цялостен анализ на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства и доказателствени средства. Несъгласието с мотивите на съда не е въведено от законодателя като касационно основание. Поради което доводите за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. При постановяване на съдебното решение не е допуснато нарушение и на материалния закон. Установените факти са отразени точно и по същество съвпадат с фактите и обстоятелствата, изложени в оспорената заповед. Те разкриват, че при посочените в заповедта време, място и обстоятелства касаторът Марков е извършил описаните в същата деяния – управлявал е чужд лек автомобил без регистрационни табели, след употреба на наркотично вещество, без документи за управляваното от него МПС, като при проверката се е легитимирал със служебната си карта като служител на МВР. Извършените от служителя действия са в противоречие с правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, да пази доброто име на институцията, която представлява, да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си и независимо от длъжността, която заема, като участник в пътното движение да се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата, на забраната да не управлява МПС под въздействието на упойващи вещества, както по време на службата си, така и извън работно време. В случая с поведението си касаторът безспорно е извършил правонарушение, което е неприемливо и от правна, и от морална гледна точка, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността. Извършените от Марков действия дават на обществото основание за неправилния извод, че поведението на полицейските служители не се подчинява на закона, а се мотивира от подбуди, при които съблюдаването на правовия ред не е от значение. Това, заедно с обстоятелството, че извършеното от жалбоподателя става достояние на граждани и на полицейски служители, води до уронване престижа на полицейската институция и е основание действията му да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. С оглед горното, обосновани и в съответствие с доказателствата по делото са изводите на съда за несъвместимо поведение на полицейския служител с изискванията на Етичния кодекс. П. всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. Ответната страна не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение