Решение № 7551 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15024/2018 г.

Решение № 7551 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15024/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на кмета на община Т. и на "БИММ АГРО" ЕООД, гр. Т. против решение № 95 от 18.10.2018 г. по адм. дело № 9/2018 г. на Административен съд – Т., с което е отменена заповед № 3-01-1107/29.12.2017 г. на кмета на община Т., с която са определени площите, за които през стопанската 2017/2018 г. следва да се осигури пространствена изолация за производство на хибридни семена от слънчоглед в частите, засягащи имотите на ЗКПУ "В. Л.", с. В. Л., в землището на с. В. Л. в кадастрални райони 16, 17, 18, 19, 20, 21, 23, 25, 26, 27, 28, 29 и 31, подробно изброени в решението. Жалбоподателят – кметът на община Т. поддържа, че съдебният акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон, тъй като заповедта е издадена при спазване изискванията на закона и след предоставяне от страна на заявителя "БИММ АГРО" ЕООД на всички необходими документи. Моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател "БИММ АГРО" ЕООД, гр. Т. излага доводи за недопустимост на решението поради липса на тъждество между оспорването и произнасянето на съда. По същество подържа, че съдебният акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество или евентуално – след отмяната решението да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение (молби от 22 и 23 04. 2019 г.). Ответникът ЗКПУ "В. Л.", с. В. Л. оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другите страни адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид изложеното в жалбите и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които оспореното решение е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Оспореното решение на Административен съд – Т. е допустимо. Производството пред първата инстанция е образувано по жалба на ЗКПУ "В. Л.", с. В. Л., подадена в срок, против подлежащ на оспорване акт на кмета на община – Т., който засяга негативно правната сфера на жалбоподателя. Предметът на обжалване е конкретизиран от кооперацията в съдебното заседание, проведено на 05.06.2018 г., като са посочени имотите на оспорващия, засегнати от административния акт. Решението на съда е постановено съобразно направеното уточнение като административният акт е отменен по отношение на имотите, предмет на жалбата. Поради това настоящата инстанция приема, че произнасянето на административния съд е съобразно предмета на оспорване и постановено решение е допустимо. Ето защо доводът на дружеството – жалбоподател в обратния смисъл е неоснователен. Решението на Административен съд – Т. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Изводът на съдебния състав за отмяна на заповедта на кмета на община Т. в посочената в решението част, като постановена в противоречие с материалния закон, е направен при правилно тълкуване и прилагана на нормативната уредба и се споделя от настоящата инстанция. Административният съд правилно приема, че заповед № 3-01-1107/29.12.2017 г. на кмета на община Т., с която по заявление на "БИММ АГРО" ЕООД са определени площите, за които през стопанската 2017/2018 г. следва да се осигури пространствена изолация за производство на хибридни семена от слънчоглед в землището на с. В. Л., община Т., е постановена в нарушение на чл. 28, ал. 1 и на чл. 29, ал. 1 от Закона за посевния и посадъчен материал (ЗППМ). Аргументирано и в съответствие с доказателствата е заключението на административния съд, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена по заявление на лице, което към датата на постановяване на административния акт няма сключен договор с притежател на сертификат за семена от слънчоглед, които ще произвежда, въпреки че сортът е защитен. Изискването производството на посевен и посадъчен материал да се извършва от лица, които имат договори, сключени с притежател на сертификат, когато сортът е защитен, е въведено с изменението на нормата на чл. 28, ал. 1 ЗППМ с ДВ бр. 97/2006 г. Това е едно от задължителните условия, предвидени в цитираният текст, на които следва да отговаря лицето, което ще извършва производство. Изпълнението на всички изисквания на чл. 28, ал. 1 ЗППМ е съществено за издаването на заповедта по чл. 29, ал. 4 ЗППМ, тъй като такава заповед се издава по писмено заявление на производител (чл. 29, ал. 1), т. е. на лице, което отговаря на изискванията по чл. 28, ал. 1 от закона. В случая към датата на постановяване на оспорената заповед заявителят "БИММ АГРО" ЕООД не е страна по договор с притежател на сертификат за сорта слънчоглед, който ще произвежда (по административната преписка е представено писмо за намерение за възлагане на семепроизводство от притежател на сертификат) и следователно няма право да извършва производство. Правилно и обосновано от събраните доказателства административният съд прима, че заповедта е издадена и в нарушение на чл. 29, ал. 1 ЗППМ. Цитираният текст предвижда, че когато нямат условия за осигуряване на необходимата пространствена изолация, производителите писмено заявяват в съответното кметство местоположението на площите за земеделски растения, за които се изисква пространствена изолация. Следователно заповедта по чл. 29, ал. 4 ЗППМ се издава след като се установи, че заявителят няма условия да осигури необходимата пространствена изолация и след като се установи местоположението на площите в които ще се произвеждат растения, за които се изисква изолация. В случая доказателства, че заявителят не може да осигури условия за пространствена изолация не са ангажирани. Не е уточнен размерът на площите, в които ще се извършва семепроизводството, както и на общия размер и местоположение на площите, които дружеството стопанисва, за да се прецени дали такава изолация не може да бъде осигурена без да се засягат други производители. В този смисъл е и заключението на вещото лице по приетата по делото агротехническа експертиза. Изложеното мотивира възприетото и от първоинстанционния съд заключение, че предпоставките за издаване на заповед по чл. 29, ал. 4 ЗППМ не са изпълнени, поставеният на това основание акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Възражението на касаторите, че към датата на издаване на заповедта разпоредбата на чл. 29, ал. 3 ЗППМ не е изисквала представяне на договор по чл. 28, ал. 1 от закона, поради което административният акт е издаден при спазване на всички нормативни предпоставки, е неоснователно. Заповедта по чл. 29, ал. 4 ЗППМ се издава по заявление на производител, поради което органът следва да прецени дали заявителят има право да извършва производство, като се съобрази с изискванията на чл. 28, ал. 1 ЗППМ в относимата редакция. Касационният довод на жалбоподателя "БИММ АГРО" ЕООД за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени конкретни указания в този смисъл (определение от 12.03.2018 г.) и им е осигурена възможност да ангажират доказателства, включително чрез допускане на експертизи. Указанията на административния съд във връзка със събирането на доказателствата са съобразени с правилото на чл. 170, ал. 1 АПК, според което административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, в случая тава е "БИММ АГРО" ЕООД, следва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Ето защо правилно съдът приема, че в тежест на дружеството, което се ползва от акта, е да представи договор, сключен с притежател на сертификат за съответния сорт слънчоглед. Наличието на предпоставките по чл. 29, ал. 1 ЗППМ следва да се установи с ангажиране на доказателства за площите, в които ще се извършва семепроизводството, както и на такива за общия размер и местоположение на площите, които дружеството стопанисва, което ще даде възможност за преценка за това дали пространствената изолация може да бъде осигурена без да се засягат други производители. Ето защо доводът на касационния жалбоподател "БИММ АГРО" ЕООД, че в негова тежест е възложено установяване на "отрицателни факти" е неоснователен. Поради всичко изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, обосновава се от събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, касационният жалбоподател "БИММ АГРО" ЕООД и община Т., в чийто състав е органът – касационен жалбоподател следва да заплатят на ответника ЗКПУ "В. Л." сумата 1000. 00 лв. разноски по делото, включващи възнаграждение за един адвокат. Разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер с оглед фактическата и правна сложност на спора. Ето защо възражението на касатора "БИММ АГРО" ЕООД по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. По тези съображения Върховният административен съд, второто отделение,