Решение № 3856 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13312/2016 г.

Решение № 3856 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13312/2016 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Мобилтел" ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "К." №... срещу Решение № 6242 от 14.10.2016 г., постановено по адм. д. № 7770/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 527/9.06.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). С посочената заповед на "Мобилтел" ЕАД е забранено да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 2, вр. ал. 2, т. 2, предл. 13 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане или постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът - председателят на Комисията за защита на потребителите не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, установи следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 527/9.06.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1, вр. чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предл. 2, вр. ал. 2, т. 2, предл. 13 от ЗЗП на "Мобилтел" ЕАД е забранено да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 предл. 2 (чрез цялостното й представяне заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговска практика), вр. ал. 2, т. 2, предл. 13 (количество) от ЗЗП, при представянето на информация на официалната интернет страница на оператора с електронен адрес www. mtel. bg относно включените минути и интернет трафик в абонаментните планове "Мтел безкрай S", "Мтел безкрай M", "Мтел безкрай L", "Мтел безкрай XL", "Мтел безкрай 2XL", "Мтел безкрай 3XL". За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че "Мобилтел" ЕАД използва търговска практика в противоречие на забраната за извършване на нелоялни търговски практики, тъй като е налице разминаване между информацията, предоставена на официалната интернет страница на оператора по отношение на плановете "Мтел безкрай", достъпна в секция "Описание" без отваряне на информационните икони, и информацията, достъпна при отварянето им в секция "Условия" на същите планове. След преценка на доказателствата съдът е установил, че са налице и двете кумулативни предпоставки по чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, изпълващи състава на заблуждаваща търговска практика. Съдът е счел за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че след като от условията на плановете и от информационните икони са видни всички ограничения, то не е налице заблуждаваща практика. Информацията в тези секции се явява фактически точна, но тя се разминава с първоначално обявената, както и с наименованието на продукта "безкрай". Съдът е приел, че с представянето на една информация за плановете в началните таблици и друга - при разгъване на всички икони за всеки план поотделно, търговецът премълчава съществена информация относно обема на включените в плановете услуги, което е възможно да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако е запознат предварително с цялата информация. Крайният извод на Административен съд С.-град е, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, който е издаден от компетентния административен орган в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната й. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на обжалваното решение съдът е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и въз основа на правилно установена фактическа обстановка е формирал правилни и обосновани правни изводи. Неоснователни са оплакванията, че съдът е достигнал до неправилен извод относно материалната законосъобразност на административния акт. В случая не се спори относно обстоятелството, че касаторът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, който предоставя услуги срещу заплащане от страна на потребителите. При предоставянето на тези услуги търговецът е длъжен да спазва разпоредбата на чл. 68д, ал. 2, т. 2 от ЗЗП относно информацията, която предоставя за основните характеристики на стоката или услугата относно нейното количествено измерение. Съгласно даденото легално определение в § 13, т. 23 ДР на ЗЗП понятието "търговска практика" означава всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП безусловно са забранени нелоялните търговски практики. В конкретния случай търговската практика на дружеството е квалифицирана от органа като нелоялна по смисъла на чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 2, вр. ал. 2, т. 2, предл. 13 (количество) от ЗЗП. Съгласно чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 68д, ал. 1, предложение 2 от ЗЗП, вр. ал. 2, т. 2, предл. 13 от същия закон. Неоснователни са възраженията на касатора, че на интернет страницата на дружеството е публикувана коректна, разбираема и изчерпателна информация за включеното количество на неограничените услуги за всеки конкретен абонаментен план. Първоинстанционният съд е обосновал правилен извод, че дадената от търговеца информация е заблуждаваща. На интернет страницата се акцентира върху рекламното послание на заглавието на предлагания абонаментен план "Мтел безкрай". Основната информация за параметрите на абонаментните планове е представена в табличен вид, където акцентът е върху това, че минутите за разговори са без ограничение, като след преглед на секция "Условия" става ясно, че са налице ограничителни условия. Характеристиките на предлаганите шест вида абонаментни планове са публикувани в таблицата с основните параметри на всеки план, което е първоначалната информация, с която потребителите се запознават, преди да вземат своето информирано решение за ползване на услугата. Едва в секция "Условия", както и при преминаване с курсора на мишката над поместените в някои графи от таблицата информационни икони, потребителите установяват, че са налице ограничителни условия относно обема на ползване на услугата. Представена по този начин, информацията относно основните характеристики на предлаганите абонаментни планове създава възможност потребителите да вземат своето търговско решение, основано на първоначалната информация и да пристъпят към ползване на услугата при условието, че параметрите на предоставянето й са с неограничен обем за минути за разговори. В случаите, когато потребителят надхвърли лимитираните обеми, той заплаща услугите спрямо ценовата листа на абонаментния план. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. В конкретния случай изводът за целенасочено разпространение на информация чрез начин на представянето й, който води до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на съответната практика, се подкрепя от доказателствата по делото и установените въз основа на тях факти. При тази фактическа установеност правилно съдът е приел, че потребителите биха могли да бъдат мотивирани към икономическо поведение, което не биха имали при други обстоятелства. Безспорно е, че предлаганите планове не предлагат безкраен обем от минути и интернет трафик, поради което и начинът на представяне на информацията относно тяхното количество е такъв, който може да въведе в заблуждение средния потребител. Следователно са налице визираните в чл. 68д, ал. 1, предл. второ, вр. с ал. 2, т. 2, предл. 13, вр. с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП елементи от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика като вид нелоялна търговска практика. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение