Решение № 4710 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5915/2015 г.

Решение № 4710 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5915/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. С. Д. срещу решение № 2172 от 31.03.2015 г., постановено по адм. дело № 354/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлено оспорването на касатора на заповед № 513 з - 629/05.12.2014 г., издадена от директора на СДВР, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение. Поддържа се становище за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът – директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, в депозирани от пълномощник писмени бележки оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: За да постанови този резултат АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в изискуемата се от закона форма, при спазена процедура и в съответствие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Според касационния съдебен състав решението е постановено в нарушение на материалния закон, а направените от съда изводи са в противоречие със събраните по делото доказателства. Незаконосъобразен е изводът на съда, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е постановена в съответствие с предписаната от закона форма. Като фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание в заповедта е посочено, че на 30.07.2014 г. е задържан Й. С. Д., командир на отделение в 02 група на 02 сектор "Моторизиран сектор за бързо реагиране – С. " към отдел "Специализирани полицейски сили" при СДВР, за това, че в периода от 01.01.2013 г. до 30.07.2014 г. на територията на [населено място] е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, ръководена от И. В. – началник сектор "Моторизиран сектор за бързо реагиране – С. " при СДВР с участници: Г. С. Б., С. М. М., В. Г. Н., Л. К. Л. и Ф. Г. М. (всички служители в сектор "Моторизиран сектор за бързо реагиране – С. " към отдел "Специализирани полицейски сили" при СДВР). По случая е образувано досъдебно производство № 13/2014 г. по описа на Следствен отдел при Специализирана прокуратура за извършено престъпление по чл. 321, ал. 2 и 3 НК, като на служителя Д. е повдигнато обвинение и му е наложена мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 500 лева, а случаят е станал обществено достояние чрез средствата за масово осведомяване, с което служителят е уронил престижа на МВР. Направен е извод, че с поведението си Й. Д. не е изпълнил служебните си задължения съгласно чл. 67 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) – да предотвратява, пресича, разкрива и разследва престъпления и виновно е нарушил т. 4, 7, 8, 31 и 33 г от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Посочено е, че с действията си, станали достояние на всички институции и на цялата общественост, чрез всички медии отразили случая, служителят е уронил престижа на институцията МВР. Описаните нарушения са квалифицирани като такива по чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2, - използване на служебно положение за лична облага и т. 13 от ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Според изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая в заповедта не е описано поведение, осъществяващо дисциплинарно нарушение, а деяние, осъществяващо състав на престъпление от общ характер. Такива описания не се съдържат и в изготвените в дисциплинарното производство обобщена справка и становище. В заповедта, а и в съпровождащите я документи (становище и обобщена справка) не са описани действията на Д., с които същият е нарушил чл. 203, ал. 1, т. 7 и 13 от ЗМВР. Самото цитиране на норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР не отменя задължението за мотивиране на заповедта. Фактът на задържане на служителя и вземането на мярка за неотклонение са действия на държавни органи, а не на държавния служител и не зависят от неговата воля. Ето защо изводът на съда, че оспореният административен акт е постановен в предписаната от закона форма е незаконосъобразен и необоснован. Нарушенията на формата на акта водят и до съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед и до нарушение на материалния закон. В случая е нарушено правото на защита на служителя, тъй като с оспорената заповед на същият е вменено извършване на престъпление от общ характер, а не дисциплинарно нарушение, обосноваващо налагане на дисциплинарно наказание. От заповедта и от съпровождащите я документи не става ясно с какви действия държавният служител е извършил дисциплинарни нарушения. Този порок на административният акт не може да бъде саниран с изложеното в обобщената справка и становището, тъй като в същите се съдържат преразказ на свидетелските показания, събрани в административното производство, но не и описание на действия на служителя, обосноваващи извършени дисциплинарни нарушения. Въпреки събраните по делото доказателства, сочещи на извършено от Д. тежко дисциплинарно нарушение, то предвид изложените фактически основания за издаване на оспорената заповед съдът не може да обоснове извод за законосъобразност на административния акт, тъй като от една страна това би означавало съдът да измени фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание, което е недопустимо, а от друга страна при направеното описание в заповедта да приеме, че служителят е извършил престъпление от общ характер, което не е в правомощията на административното правосъдие. Действията по задържане на жалбоподателя и предявяване на обвинение за извършено престъпление от общ характер са действия на компетентните за това органи, а не на служителя, като обвинението подлежи на доказване по предвидения за това в закона ред. Липсата на описани и доказани конкретни действия от страна на служителя, с които същият да е осъществил деяния, нарушаващи норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР изключват и уронване на престижа на службата. Медийният отзвук по случая също отразяват действията на полицията и прокуратурата по задържането на полицейски служители във връзка с евентуално извършено престъпление от общ характер, но не и с конкретно поведение на жалбоподателя, нарушаващо етичните правила за поведение, с което се уронва престижа на МВР. Следователно изводът на съда, че спрямо служителя са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 203, ал. 1, т. 7 и 13 от ЗМВР, поради което и заповедта е издадена в съответствие със закона, е неправилен. С оглед на изложеното обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, поради което същото следва да бъде отменено, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Предвид изхода на делото и претендираните от жалбоподателя разноски следва да се осъди Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Й. С. Д. направените по делото разноски в размер на 1015 лева, от които 1000 лева, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции и 15 лева заплатена държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,