Решение № 6322 от 11.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 34/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от С. И. И. чрез адвокат С. Великова против Решение 739 от 10.10.2024 год. по адм. дело 74/2024 год. на Административен съд Разград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 17-РДОС-0007/11.03.2024 год. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" Разград. Поддържат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, които могат да се отнесат към касационното основание за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на административния акт. Подадена е касационна жалба и от адв.А. Йорданова в качеството и на процесуален представител на детето А. С. И., в която се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и не в защита на интересите на детето. Счита, че формалното изтичане на 6 месечния срок не е основание да се отхвърли жалбата. Иска да се отмени решението на административния съд и оспорената заповед. Подадена е касационна жалба и от майката В. П. И. чрез адв.Д. Георгиева, в която се изразява нежелание детето да се впише в регистъра на деца за пълно осиновяване. Заявява, че детето А. изпитва силна привързаност към нея и по-малката и сестра, поради което прекъсването на тази връзка не е най-полезно за нея. Прави искане съдът да отмени решението като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и да се отмени заповедта на директора на Регионална дирекция Социално подпомагане . Ответникът Директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане" Разград не е взема становище по жалбите. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за разглеждането им и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е жалбите са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, жалбите се преценят като неоснователни. Със Заповед 17-РДОС-0007/11.03.2024 год. на директора на Регионална дирекция Социално подпомагане Разград е разпоредено да се извърши вписване на детето А. С. И. в Регистъра на деца за пълно осиновяване воден и съхраняван от РДСП Разград. Заповедта е издадена на основание чл.84, ал.2 от СК след подадено уведомление с вх. 30-15647 от 21.02.2024 год. на Дирекция Социално подпомагане Кубрат. Установено е, че за периода от 29.10.2020 год. до 10.02.2022 год. по отношение на детето А. С. И. е предприета мярка за закрила настаняване в приемно семейство по реда на чл.26 от ЗЗДет., тъй като детето е идентифицирано като дете в риск. Със заповед ЗД/Д-РР-С-010 от 29.10.2020 год. на директора на ДСП-С. детето е настанено в приемно семейство. На 10.02.2022 год. детето е реинтегрирано в семейството на бащата, където е отглеждано до 08.06.2022 год. На 07.06.2022 год. бащата заявява невъзможност да полага грижи за детето и моли същото временно да бъде настанено в приемно семейство. Със заповед ЗД/Д-РР-С-011 от 08.06.2022 год. на директора на ДСП-С. детето А. С. И. е настанено за втори път в професионално приемно семейство. На 28.10.2022 год. бащата С. И. подава заявление за реинтеграция на детето. Прекратено е настаняването на детето в приемното семейство и А. се отглежда в семейството на бащата. Предприети са мерки за повишаване на родителския капацитет и оказване на подкрепа в ежедневните дейности свързани с осигуряване на битовите нужди на семейството. Въпреки предприетите действия на 07.08.2023 год. е регистриран пореден сигнал за детето. И двамата родители заявяват невъзможност да полагат грижи за детето. Със заповед ЗД/Д-РР-С-013 от 09.08.2023 год. на директора на ДСП-С. детето е настанено за трети път в професионално приемно семейство. Заповедта е съобщена на родителите по пощата с обратна разписка получена лично от В. И. на 11.08.2023 год. и от С. И. на 11.08.2023 год. В заповедта изрично е вписан текста на чл.84, ал.2 от СК, както и предупреждението, че когато на детето е предоставена социална услуга-резидентен тип или е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателна причина в срока по чл.93, ал.2 от СК Дирекция Социално подпомагане уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето в регистъра за осиновяване ако интересите на детето налагат това. Работата по случая на детето е продължила като водещият социален работник организирал периодично срещи за преглед на оценката по случая и изпълнение на плана за действие. На 12.02.2024 год. е установено, че заложените цели и дейности по отношение на биологичното семейство не постигат очакваните резултати. Детето се чувства добре в приемното семейство-посещава училище, справя се добре с учебния материал, спокойна е, не създава проблеми. На 09.02.2024 е изтекъл 6 месечния срок от настаняването на детето в приемното семейство, през който период родителите не са посещавали детето и не са търсили информация за развитието му като не са констатирани основателни причина за това. Направено е предложение с оглед интересите на детето същото да бъде включено в регистъра на деца за пълно осиновяване. Изготвен е нов социален доклад, според който с оглед интересите на детето и осигуряване на стабилна семейна среда за отглеждането му е необходимо същото да бъде вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване. До родителите са изпратени уведомления за започнато производство по издаване на индивидуален административен акт за вписване на детето в регистъра на деца за пълно осиновяване по чл.26, ал.1 от АПК. В. И. е получила уведомлението лично на 27.02.2024 год. Бащата е получил уведомлението по пощата на 29.02.2024 год. Издадена е обжалваната пред първоинстанционния съд заповед, с която е наредено вписване на детето А. С. И. в регистъра на деца за пълно осиновяване воден и съхраняван от РДСП Разград. Заповедта е съобщена на майката В. И. на 13.03.2024 год. по пощата с обратна разписка, а на бащата С. И. И. на 14.03.2024 год. Заповед 17-РДОС-0007/11.03.2024 год. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" Разград е обжалвана от бащата С. И. И. пред Административен съд Разград. Заповедта не е обжалвана от майката. С процесното решение административният съд е отхвърлил жалбата на бащата. За да постанови този съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, при спазване на изискуемата писмена форма и административнопроизводствени правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът е разгледал обстойно процедурата по издаване на оспорения акт и е установил, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила изготвен е социален доклад по случая, на страните е дадена възможност да участват в производството по издаване на оспорената заповед, майката и бащата писмено са уведомени за последиците ако в 6 месечен срок от настаняване на детето в приемно семейство не поискат прекратяване на настаняването, родителите писмено са уведомени чрез изплащане на уведомление по чл.26 от АПК като им е даден срок за възражения. По отношение на приложението на материалния закон съдът приема, че и трите предпоставки по чл.93, ал.2 от СК са налице. От преписката и доказателствата по делото съдът е извел правилния извод, че детето е настанено в приемно семейство считано от 09.08.2023 год. като това е трето поред настаняване на детето в професионално приемно семейство. В шест месечния срок по чл.93, ал.2 от СК никой от родителите не е поискал прекратяване на настаняването въпреки знанието от тяхна страна за последиците от това. Прекратяване на настаняването от страна на бащата не е поискано и в хода на съдебното производство. Не са събрани доказателства, а и не се твърди, че липсата на поискано прекратяване се дължи на уважителни причини. Съдът е приел, че не са налице такива, както и не са налице обективни пречки, които да са препятствали възможността на бащата да контактува с дъщеря си. Съгласно приетата по делото съдебна психолого-психиатрична експертиза бащата не притежава необходимия капацитет за възпитание и отглеждане на малолетно дете, признава, че не се среща и не контактува с него, не може да осигури подходяща да отглеждането му семейна среда, липсва синхрон и активна комуникация с другия родител. Съдът е приел, че в интерес на детето е същото да бъде вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване, тъй като ползите за детето от тази мярка ще бъдат по-големи от вредите, които би понесло от евентуално неуспешната реинтеграция в семейството на бащата. Изчерпани са всички възможности за реинтеграция на детето в семейна среда, както и в семействата на близки или роднини. Интересите на детето са приоритетни пред декларираните намерения на родителите за обгрижването му, предвид липсата на пълноценна семейна среда и невъзможността на родителите да полагат адекватни грижи за емоционалното, психическото и физическо развитие на А.. Решението е правилно. Административният съд е разкрил обективната истина като е обсъдил относимите към спора факти и обстоятелства. Подробно и задълбочено е отговорил на възраженията на страните като мотивирано е отхвърлил неоснователните от тях. Обосновал е правилния извод за невъзможността на бащата да се грижи за детето провокирана от липсата му на заинтересованост по отношение на А., както по време на шест месечния срок по чл.93, ал.2 от СК, така и по време на съдебното производство. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че вписването в регистъра се допуска, ако интересите на детето налагат това. В настоящия случай правилен се явява изводът на съда, че интересът на детето с оглед индивидуалните му потребности, които налагат родителска грижа и внимание, са то да бъде отглеждано в семейна среда от хора, които реално ще упражняват тази родителска грижа, а няма да се задоволяват само с декларирането на желание за това. Горното сочи на наличие на всички елементи от фактическия състав, обусловили правомощието да се разпореди нареденото от компетентния административен орган вписване на детето в Регистъра за пълно осиновяване. Вписването на детето в Регистъра за пълно осиновяване не прекратява и не преклудира възможността на родителите при желание да предприемат бъдещи действия и да докажат възможност да отглеждат детето в подходяща семейна среда, но преди евентуално негово осиновяване. Процесната заповед е в съответствие с основния принцип на Закона за закрила на детето, който в случая е детето А. да получи дом и семейство след такъв дълъг период от настаняване в приемни семейства. Осиновяването е безспорно в интерес на детето, тъй като благоприятства осигуряването на сигурна и защитена безопасна среда и представлява реална възможност детето да расте в семейство, осигуряващо му основни битови, житейски и морални ценности. В настоящото производство материалните предпоставки за издаване на процесната заповед са налице и няма нарушения, съставляващи основания за отмяната и като незаконосъобразна. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК препраща към тях без да ги преповтаря. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, не се констатираха пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение