Решение № 4540 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11448/2020 г.

Решение № 4540 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11448/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на "Здравей – 2004" ЕООД, подадена чрез адвокат А. А. против Решение № 311/17.07.2020 г., постановено по административно дело № 306/2020 г. по описа на Административен съд – Перник, с което по жалба на "Пламекс Груп" ЕООД е отменена Заповед № РД–05–175/20.03.2020 г. на кмета на Община Трън, нареждаща премахване на незаконен строеж. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на трите основания по чл. 209, т. 3 АПК, но по същество изложените доводи касаят твърдения за неправилна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, в която връзка се оспорва изводът на съда, приел търпимост на строежа. Иска се отмяна на решението, след което да се отхвърли жалбата срещу заповедта, както и се присъдят сторените разноски. Кметът на Община Трън се представлява от адвокат М. Г., който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена по съображения, изложени в писмено становище. Ответната по касация страна, "Пламекс Груп" ЕООД се представлява от адвокат О. Д., който оспорва касационната жалба като недопустима, алтернативно неоснователна, доводи за което се съдържат в писмен отговор. Претендира разноски за настоящото производство съгласно списък по чл. 80 ГПК и представени доказателства за извършването им. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Неоснователен е развития довод от пълномощника на "Пламекс Груп" ЕООД за недопустимост на касационната жалба като просрочена. Видно е, че същата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, считано от деня, в който е било получено съобщение за изготвеното решение, ведно с препис от него. Именно това е меродавната дата, от която е започнал да тече срокът за обжалване, а не друга по-ранна дата, на която по повод на друго висящо съдебно дело, се твърди, че касационния жалбоподател е узнал за решението. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С предметната заповед, кметът на Община Трън е наредил премахването на констатиран незаконен строеж: "Пристройка към входна врата на мотел – ресторант", находящ се в УПИ XXXIII-132, кв. 14 по плана на [населено място], община Трън, от възложителите "Пламекс Груп" ЕООД с управител Д. Н. и "Здравей 2004" ЕООД с управител И. И.. Според констатациите на контролните органи строежът е изпълнен от стоманобетонна основа, стени от тухлена зидария и алуминиеви стъклени витрини, едноскатен покрив, изпълнен от метална конструкция, със застроена площ около 30 кв. м., с височина в най-високата част 4 м. Първостепенният съд е събрал относимите за спора писмени и гласни доказателства, изслушал е заключение по съдебно-техническа експертиза, анализирал е същите задълбочено и логически издържано, въз основа на който анализ е извършил правилни фактически установявания и съответните им правни изводи. За да отмени процесната заповед, съдебният състав на Административен съд – Перник е приел, че е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, като настоящият съд споделя една част от тези му доводите. Установените от съда нередности в процедурата по съставяне и съобщаване на констативния акт, предхождащ издаването на заповедта, не са от категорията на съществените, които на собствено основание да доведат до отмяната й. Независимо, че един от адресатите на заповедта – "Пламекс Груп" ЕООД е бил лишен от участие в административното производство, е имал възможността активно да се защити срещу констатациите и изводите, съдържащи се в нея в хода на съдебното производство чрез обжалването й, така, че неговите права не са били засегнати съществено. Относно материалната незаконосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Установено е, че строежът е извършен без строителни книжа, поради което се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. На следващо място, посредством заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните и правилно ценена от съда, е установено, че определеният от органа строеж като "Пристройка към входна врата на мотел – ресторант" няма самостоятелни функции и не представлява самостоятелна сграда, тъй като е част от входното предверие на мотела, от където се влиза в него. Вещото лице е установило още, че съответства на градоустройствения план към 1980 г., както и на нормативните изисквания към строежите, действали тогава. С оглед на твърденията на оспорващия за търпимост на строежа, спорен по делото е бил именно периодът на реализирането му, както и дали е бил изпълнен в този си вид заедно с изграждане на целия комплекс мотел – ресторант, или допълнително след 2004 г., както сочи административния орган в заповедта. Първостепенният съд е приел, че процесният строеж е изграден заедно с построяването на целия комплекс в периода 1968 – 1975 г., като съответства на подробния устройствен план на [населено място] към 1980 г. и отговоря на нормативните изисквания, действали към онзи момент. До този извод, който е определящ за квалификацията на строежа като търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, съдът е достигнал след обоснована, задълбочена и правилна преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, поради което неоснователни са възраженията в обратния смисъл, съдържащи се в касационната жалба. В съдебното решение са изложени подробни мотиви защо се кредитират едни показания спрямо други относно периодът, в който е бил изграден строежът, които мотиви настоящата инстанция напълно споделя – действително показанията на свидетелите Р. и Б. са лишени от конкретика и последователност, докато показанията на свидетелите М. и А. правилно са кредитирани от съдебният състав, тъй като са конкретни, последователни и основани на постоянни във времето възприятия. Обстоятелството, че процесното входно предверие не е нанесено в заснемане от 2004 г., възложено от предишния собственик на комплекса, не променя горния извод, тъй като административното производство, по повод на което е било изготвено това заснемане не е приключило по съответния ред с влязъл в сила административен акт. Следователно, отразеното в него разположение на сградите не следва да се счита за доказано, още повече, че не съответства на останалите събрани по делото доказателства. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника по касационната жалба - "Пламекс Груп" ЕООД се дължат сторените от това дружество разноски в размер на 1000 лева, които следва да се възложат в тежест на касационния жалбоподател "Здравей – 2004" ЕООД. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,