Решение № 8866 от 27.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8835/2020 г.

"Драгун ЕООД със седалище и адрес на управление София е подало касационна жалба срещу решение 2941/15.06.2020 г. по адм. дело 9589/2019 г. по описа на Административния съд София град в частта, в която предявения от дружеството срещу Агенцията по вписванията иск за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от отменения като незаконосъобразен отказ на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, по заявление за вписване на промени по партидата на дружеството в търговския регистър, е отхвърлен за разликата над 207,50 лева до пълния предявен размер от 1007,50 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в обжалваната част с постановяването на друго, с което да се уважи исковата претенция в пълен размер и се присъдят направените разноски. Агенцията по вписванията е поискала отхвърляне на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от другата страна. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред Административния съд София град е образувано по исковата молба на Драгун ЕООД със седалище и адрес на управление Плевен, с която срещу Агенцията по вписванията е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 1007,50 лева за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразен отказ на длъжностно лице по регистрацията, представляващи разход за адвокатско възнаграждение от 1000 лева и държавна такса от 7,50 лева. Административният съд установил, че с отказ с изх. 20190730133614/05.08.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенцията по вписванията по заявление с вх. 20190730133614/30.07.2019 г., подадено от Драгун ЕООД, на основание чл. 24, ал. 1, във връзка с чл. 21, т. 9 ЗТРРЮЛНЦ, е отказано вписване на промени по партидата на дружеството в Търговския регистър. Отказът бил обжалван от "Драгун ЕООД пред Окръжния съд- Плевен. В хода на производството по обжалване ищецът бил представляван от адвокат. С решение 138/16.08.2019 г. по т. д. 190/2019 г. по описа на Окръжния съд Плевен, влязло в сила на същата дата, отказът на длъжностното лице по регистрацията бил отменен и преписката била изпратена на Агенцията по вписванията със задължителни указания. По т. д. 190/2019 г. по описа на Окръжния съд Плевен е представен договор за правна защита и съдействие от 05.08.2019 г., сключен между Драгун ЕООД и адвокат Т. Томов, с предмет: изготвяне и депозиране на жалба срещу отказ с изх. 20190730133614/05.08.2019 г. С договора било постигнато съгласие за заплащане на възнаграждение в размер на 1000 лева. Сумата била платена в брой при подписване на договора. Въз основа на представените писмени доказателства административният съд приел, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за правна помощ и съдействие в размер на 1000,00 лева и държавна такса в размер на 7,50 лева, които внесъл по сметката на Окръжния съд Плевен за разглеждане на жалбата срещу постановения отказ на длъжностното лице по регистрацията. Административният съд приел, че постановеният от длъжностното лице по регистрацията представлява акт, издаден в хода на регистърното производство, посредством което се осъществява съдействие на търговците за вписване на подлежащи на вписване обстоятелства и за обявяване на подлежащи на обявяване по силата на закона актове. Независимо от обстоятелството, че регистърното производство не представлявало административна дейност, законодателят приравнил на административни актове издадените в това производство актове на длъжностни лица по регистрацията. С оглед събраните доказателства съдът направил извод, че по делото са установени всички елементи от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В пряка и непосредствена причинна връзка с издадения незаконосъобразен акт на ищеца били причинени имуществени вреди, изразяващи се в направените от него разходи за правна защита. В отговор на възражението на ответника, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото, съдът заключил, че следва да намали обезщетението за имуществени вреди, като посочил, че адвокат Томов е изготвил единствено жалбата до съда, който решил делото в закрито заседание. При положение, че не било осъществено процесуално представителство, разумният и и справедлив размер на обезщетението съобразно критериите на чл.36, ал. 2 ЗА, възлизал на сумата 200 лева. Тази сума съответствала на минималния размер на адвокатското възнаграждение в производствата по обжалване на откази за вписване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията съгласно чл.11 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие. С тези мотиви административният съд осъдил Агенцията по вписванията да заплати на "Драгун" ЕООД обезщетение в размер на 207, 50 лева, включващо адвокатско възнаграждение от 200 лева и държавна такса от 7,50 лева и отхвърлил исковата претенция за сумата над 207,50 лева до пълния претендиран размер от 1007,50 лева. Касационната инстанция намира, че решението в обжалваната част съответства на материалния закон. Касационната инстанция е обвързана от произнасянето на административния съд в частта, в която искът е уважен с влязло в сила решение. С това решение е прието, че искът е основателен поради наличието на предпоставките по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, което налага горната инстанция да се произнесе само по неговия размер. Административният съд е направил преценка, че претендираното обезщетение следва да се намали, тъй като е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото, решено в закрито заседание. Тази преценка следва да се сподели. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.11 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение (редакция ДВ бр.28 от 28 март 2014г.), според която минималният размер на възнаграждението за обжалване на откази за вписване в Агенцията по вписванията или друг регистър е 200 лева, когато жалбата се разглежда в закрито заседание. Платеното от "Драгун" ЕООД възнаграждение надвишава пет пъти минималното адвокатско възнаграждение. Вярно е, че при възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът не следва да присъжда само минималното възнаграждение, а следва да обоснове съответното намаление с извършената правна работа. В случая фактическата и правната сложност на делото е ниска, което подкрепя извода, че обезщетението следва да се присъди размер, съответстващ на минималния размер на адвокатското възнаграждение. Решението на административния съд в обжалваната отхвърлителна част е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на Агенцията по вписванията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд