Решение № 9303 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14924/2010 г.

Решение № 9303 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14924/2010 г., I о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП против решение № 1960/7.10.2010 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, V състав, постановено по адм. д. № 762 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отменен РА № 900491/04.12.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич. От касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. В конкретния случай "Фотосолар 33" ООД е посредник в тристранна операция. На основание чл. 113, ал. 12 ППЗДДС регистрираното лице - посредник в такава операция отразява фактурата, издадена от прехвърлителя в тристранната операция в дневника за покупките за данъчния период, през който е отразена. Липсата на документи по чл. 9, ал. 2 ППЗДДС е основание за начисляване на ДДС. Условията и редът по които става начисляване на данъка се съдържат в разпоредбите на ППЗДДС. В конкретния казус във връзка с настъпила изискуемост на ДДС, по аргумент на чл. 84 вр. чл. 37 ЗДДС и на основание чл. 89 от същия закон вр. с чл. 9, ал. 4 ППЗДДС се дължат лихви. Касаторът моли за отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба -"фотосолар 33" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Кремиковци, ж. к. "Село Яна", район "Балканстрой", с ЕИК 124719279, не е подал отговор срещу нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. Съдът е установил следното от фактическа и правна страна: "Фотосолар 33" ЕООД е придобил от регистрирано по ЗДДС лице в Холандия вятърна турбина, която е продало на лице, регистрирано по ЗДДС във Великобритания. Транспортирането на стоката е от Холандия до Великобритания, без преминаване в РБ и фактическо получаване от българското дружество. За покупката и продажбата са издадени съответните фактури без да е начислено по тях ДДС. Реализираната от "Фотосолар 33" ЕООД стопанска операция, за целите на облагането с ДДС, намира специално разрешение и е определена като тристранна операция - доставки на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б, и В, при която търговските сделки се осъществяват между трите дружества и се документират, а стоката се транспортира от държава А до държава В. Търговецът в държава Б е единствения посредник. В конкретния случай "Фотосолар 33" не разполагало с потвърждение за получаване на стоката през данъчен период - м. 08.2008 г.. Съдът се е мотивирал, че най - ранната достоверна дата на получаване на потвърждението е 23.03.2009 г., вписана в обяснението на Ж. Тенев. Не е кредитирал писмото с дата 28.07.2008 г. Правилникът за прилагане на ЗДДС регламентира дължимото поведение на лице, което като посредник в тристранна операция не разполага с потвърждение за получаване на стоката, респективно получи това потвърждение по - късно. В настоящия казус за покупката от "Фотосолар 33" ЕООД на турбината е издадена фактура на 28.04.08 г. и съгласно чл. 63, ал. 4 ЗДДС това е датата на изискуемост на данъка за ВОП. Съгласно чл. 9, ал. 4 ППЗДДС когато посредника в тристранна операция не се е снабдил с необходимите документи, данъкът става изискуем на последния ден от данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за ВОП по чл. 62, ал. 2 от закона би станал изискуем и се начислява от посредника чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС. Специалната изискуемост на ДДС за посредника в тристранната операция настъпва по делото на 31.05.08 г., а протоколът по чл. 117, ал. 2 ЗДДС трябва да се издаде до 15.06.08 г. В предвид неправилното квалифициране на доставката като ВОП дружеството е издало протокол по чл. 117 ЗДДС за покупката на турбината и е начислило ДДС в размер на 75 690,62 лева. Поради това административният съд е направил извода, че посредникът по процесната тристранна операция е начислил ДДС в най - ранния момент, в който съгласно документите и чл. 9, ал. 3, 4, 5 ППЗДДС той следва да бъде начислен. При положение, че данъкът е начислен от лицето, липсва основание за начисляване на ДДС от орган по приходите. Органът е трябвало да коригира данните в СД за м. 06.08 г. и да анулира начисления данък през м. 06., след като приема че тогава са представени всички изискуеми доказателства за наличие на тристранна операция. Тези корекции, представляващи единственото законосъобразно поведение на органа, не са направени с ревизионния акт. При липсата на корекция в данните на СД то липсва определен резултат на данъчен период м. 05 или м. 06.08 г., тоест няма основание за начисляване на лихви. Лихвата представлява акцесорно вземане. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Касаторът не спори по фактите, а по направените въз основата на тях правни изводи. Същевременно в касационната жалба се позовава на разпоредбите от ППЗДДС. Обосновани са първоинстанционните мотиви относно най - ранната достоверна дата - 23.03.09 г. и некредитиране на писмото с дата 28.07.08 г. Законът е възложил на приходната администрация извършването на контрол за спазване на материалните данъчно - правни разпоредби, което означава че в случая именно те е трябвало, констатирайки неизпълнение на задълженията по чл. 9, ал. 3, 4, чл. 117 ЗДДС, да начислят данъка, коригирайки СД за м. 06.2008 г. От друга страна при липсата на определен данъчен резултат за съответния данъчен период, то няма основания за начисляване на лихви. Последните са акцесорно вземане и при недължимост на главното вземане, също не се дължат. Решението на административния съд е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение