ОТХВЪРЛЯ молбата на Комисия за енергийно и водно регулиране за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК на Решение 2451 от 11.05.2020 г., постановено по адм. дело 7096/2019 г. по описа на Административен съд София-град и оставящо го е сила Решение 2146 от 18.02.2021 г., постановено по адм. дело 8703/2020г. по описа на Върховния административен съд.ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране със седалище гр. София, бул. "Княз Дондуков" 8-10 да заплати на "Електроразпределение Север" АД със седалище гр. Варна, с ЕИК[ЕИК] сума в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.Решението не подлежи на обжалване. Производството е по чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239, т. 1 и т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране, гр.София, представлявана от председателя доц. Д-р И. Иванов, приподписано от юрк. Лефтерова, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК, на влязло в сила Решение 2451 от 11.05.2020 г., постановено по адм. дело 7096/2019 г. по описа на Административен съд София-град и оставящо го в сила Решение 2146 от 18.02.2021 г., постановено по адм. дело 8703/2020г. по описа на Върховния административен съд. В искането се излага, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. С позоваване на Решение от 22 Декември 2010г. по дело С-279/09 на СЕС и Определение на Съда по публичната служба от 27 Септември 2011г. по дело F-55/08 DEP, се развиват съображения относно правото на ефективна правна защита, добросъвестността на Електроразпределение север АД по повод организиране на защитата му по повод съдебното оспорване на наказателно постановление НП-401/17.12.2014 г., като се акцентира върху наличието на юрисконсулти, които са могли да го представляват, поради което не е имало необходимост от ангажиране на адвокат. По отношение на основанието по чл. 239, т. 4 от АПК се счита, че са налице две съдебни решения, които по противоречив начин са разрешили идентичен правен спор Решение 1349/31.01.2019г., постановено по адм.дело 12433/2018г. на ВАС и процесните такива. Поддържа се неприложимост на разрешението, дадено с Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010г. по тълк.дело 4/2010г. на ВАС. Предвид изложеното настоява, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 4 АПК. Прави искане за отмяна на влезлите в сила съдебни решения и отмяна на неправилните Решение 2451 от 11.05.2020 г., постановено по адм. дело 7096/2019 г. по описа на Административен съд София-град и Решение 2146 от 18.02.2021 г., постановено по адм. дело 8703/2020г. по описа на Върховния административен съд, на основание чл. 244 от АПК. Ангажира като писмени доказателства, цитираната съдебна практика.Ответникът Електроразпределение СеверАД, чрез процесуалния си представител адв. Кирилова, оспорва искането. Моли да се остави молбата за отмяна без уважение. Счита, че не са налице нито предпоставките на чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Решението на СЕС не може да служи като основание за отмяна. То не е новооткрито, доколкото е постановено още към датата на развитието на самото административнонаказателно производство. По отношение на основанието по т. 4 счита, че то изисква пълно субективно и обективно тъждество, каквото не е налице в посочените решения. Направено е искане за присъждане на разноски.Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, приема че искането е подадено в срока по чл. 240 от АПК, срещу съдебни актове, подлежащи на отмяна по чл. 237 ал. 1 от АПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.С Решение 2451 от 11.05.2020 г., постановено по адм. дело 7096/2019 г. по описа на Административен съд София-град, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД сумата от 1356 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Районен съд Габрово по НАХД 1468 по описа на този съд за 2015 г. на Наказателно постановление НП-401 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, отменено с Решение 55 от 05.02.2016 г., постановено по посоченото дело, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Наред с това, с решението на АССГ КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД и сумата от 1356 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред АС Габрово по КНАХД 109 по описа на този съд за 2016 г. при съдебна защита срещу същото отменено наказателно постановление, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението.С Решение 2146 от 18.02.2021 г., постановено по адм. дело 8703/2020г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, Решение 2451 от 11.05.2020 г., постановено по адм. дело 7096/2019 г. по описа на Административен съд София-град е оставено в сила.По искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК:С решение от 22.12.2010 г. по С-279/09 на Съда на Европейския съюз (СЕС), съдът се е произнесъл по преюдициално запитване за тълкуване на принципа на ефективност, за да се изясни дали този принцип допуска предоставяне на правна помощ на юридически лица.Търсената от КЕВР хипотеза за отмяна на влязло в сила съдебно решение предполага откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законодателят има предвид обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебното решение, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност актът му да е неправилен. Представените от КЕВР решение на Съда на Европейския съюз от 22.12.2010г. по дело С-279/2009г. и определение от 27.09.2011г. по дело F-55/08 DEP на Съда на публичната служба нямат характер нито на нови доказателства, нито на нови обстоятелства. Очевидно е, че те са съществували към момента на разглеждане на производствата пред двете съдебни инстанции, респ. към датите на постановяване на съдебните актове, като при полагане на дължимата грижа страната е могла да ги представи по делото, респ. да развие аргументите си въз основа на тях. Отделно от това, същите решения не могат да се сумират, т.е. те изначално нямат характер на доказателства и обстоятелства от съществено значение за конкретното дело, тъй като те нямат характер на факти, касаещи спорното правоотношение, по аргументи вкл. и от чл. 239, т. 6 от АПК.Съображенията относно наличните юрисконсулти в Електроразпределение СеверАД, също не водят до основателност на искането, доколкото това са факти вече обсъдени в съдебните дела.В този аспект искането, предявено на основание чл. 239, т. 1 от АПК, е неоснователно. По искането за отмяна на основание чл. 239 т. 4 от АПК.За да е на лице посочената хипотеза е необходимо да са налице две влезли в сила, но противоречиви съдебни решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание, в който случай съдът е задължен с нормата на чл. 244, ал .2 АПК да преодолее противоречието, като отмени неправилното решение. За да претендира отмяна на решенията на това основание, КЕВР се позовава на Решение 1349 от 31.01.2019 г. по адм. дело 12433/2018г. на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отменено осъдително решение 5064 от 27.07.2018 г. по адм. дело 6455/2017 г. на АССГ. Вместо това предявеният от Електроразпределение СеверАД срещу КЕВР иск за причинени имуществени вреди в размер на 1356 лева във връзка с обжалване на наказателно постановление е отхвърлен, като неоснователен.В случая не може да се приеме търсената от КЕВР идентичност в предмет на правния спор претендираните имуществени вреди произтичат от различни правоотношения /произтичат от обжалване на различни наказателни постановления по образувани различни дела пред различни съдилища/. Цитираното решение се основава на различна от установената по процесния казус фактическа обстановка по повод ангажирането и заплащането на адвокатската защита. Съответно в първата хипотеза исковете са приети за неоснователни, като недоказани, поради липсата на годни доказателства за уговорен и изплатен адвокатски хонорар в рамките на развилите се производства пред РС - Русе и АС Русе, докато при постановяване на съдебните актове, чиято отмяна се иска, съставите са приели за безспорно установена фактическа обстановка, даваща основание на съда да приеме за доказан факта на причинената имуществена вреда. Т.е. данните по делото ясно показват липсата на идентичност. Не е налице един от съществените елементи в чл.239, т.4 АПК и предявеното искане за отмяна на това основание също е неоснователно и подлежи на отхвърляне.С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски в размер на 600 лева. Същите са посочени в Договор за правна защита и съдействие 21629/02.06.2021 г., като също така е приложена и фактура 22624/02.06.2021 г., удостоверяваща заплащането на сумата. Съдът не счита, че така претендирания размер е прекомерно завишен, тъй като е съобразен с фактическата и правна сложност на производството и е в размер, близък до предвидения за съответното производство минимум.Водим от гореизложеното и на основание чл.244, ал.1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегияР Е Ш И:ОТХВЪРЛЯ молбата на Комисия за енергийно и водно регулиране за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК на Решение 2451 от 11.05.2020 г., постановено по адм. дело 7096/2019 г. по описа на Административен съд София-град и оставящо го е сила Решение 2146 от 18.02.2021 г., постановено по адм. дело 8703/2020г. по описа на Върховния административен съд.ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране със седалище гр. София, бул. "Княз Дондуков" 8-10 да заплати на "Електроразпределение Север" АД със седалище гр. Варна, с ЕИК[ЕИК] сума в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.Решението не подлежи на обжалване.