Решение № 12131 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15334/2013 г.

Решение № 12131 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15334/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Интериор" ЕООД моли да бъде отменено решение № 1764/2.08.2013 г. по адм. д. № 1236/2012 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 261104342/16.12.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба, директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е изменил РА261104342/16.12.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив във частта за определените лихви по авансови вноски за корпоративен данък за 2010 г. като е намалил лихвите от 253,06 лв на 232,74 лв. и е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Ем джей ем груп" ЕООД, "Никол 82" ЕООД и "Неврокоп комерс - 3" ООД. В РА правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите не е признато на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като фактурираната доставка на стоки не са осъществени. Съдът е обсъдил събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на данъчните задължения по ЗДДС за ревизираните периоди. В съответствие със закона съдът е приел, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е налице осъществена доставка. Съобразен с процесуалните правила е изводът на съда, че процесуалните нарушения, допуснати при провеждане на ревизията не съставляват отменително основание по чл. 160, ал. 1 и 4 ДОПК. Обосновано съдът е приел, че не е доказано прехвърляне на собствеността върху родово определените вещи, предмет на доставките по спорните фактури. Съдът е обсъдил подробно доказателствената стойност на представените едва в съдебното производство стокови разписки и законосъобразно е приел, че не следва да бъдат кредитирани като имащи достоверна дата по чл. 181, ал. 2 ГПК от датата на представянето им с жалбата до съда. При липса на годни доказателства за прехвърляне правото на собственост върху стоките, предмет на доставките съдът обосновано е приел, че последните не са осъществени, не е възникнало данъчно събитие и в РА законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. Съдът е обсъдил правното значение на съставените РА на двама от доставчиците, позовал се е на практиката на СЕС в решението по съединени дела С-642/11 и С-643/11, и обосновано е приел, че липсата на корекции в частта на декларираните доставки в РА на доставчиците не доказва осъществяване на доставките. Правилен е изводът на съда, че позоваването на решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С. 142/11 е неоснователно, след като в процеса не е доказано осъществяване на доставките. В цитираното решение на СЕС са разгледани хипотези на осъществени доставки, какъвто настоящият случай не е. Неоснователен е доводът за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. С разпореждане от 7.05.2012 г. /л. 741 от том 3 на делото/ съдът е дал указания на страните за доказателствените им задачи в процеса и доводът за допуснато процесуално нарушение на чл. 171, ал. 4 ДОПК е неоснователен. Вещото лице не е извършило проверка в счетоводствата на доставчиците за съответствие на данните в представените счетоводни документи с данните в компютрите, от които на са направени и съдът обосновано е приел предвид чл. 54 ДОПК, че не доказват отразените в тях обстоятелства. В частта по ЗДДС решението като правилно следва да бъде оставено в сила. В частта по ЗКПО съдът е изменил определените лихви по невнесени авансови вноски за 2010 г. В мотивите си съдът е приел, че авансовите вноски в РА са определени неправилно в размер 476,41 лв. за периода м. 01. - 03.2010 г., вместо 433,10 лв. и 162,09 лв. за м. 04.2010 г., вместо 147,34 лв. Според съда лихвите върху авансовите вноски в РА са определени в размер 253,06 лв., а следва да бъдат в размер 232,74 лв., поради което е намалил техния размер. В жалбата до съда не са изложени конкретни оплаквания против РА в тази част, нито е поставена задача на счетоводната експертиза, която да определи лихвите по авансовите вноски. Съдът е определил авансовите вноски по правилата на чл. 86, ал. 1 ЗКПО, като е приложил правилният за 2010 г. коефициент по ал. 1 - 1, а не погрешно определяният в РА 1,1. В касационната жалба не са изложени доводи за грешки в изчисленията на съда, както на авансовите вноски, така и на лихвите, погрешно е посочено, че в решението размерът на лихвите, определен в РА не е променен, поради което жалбата в тази част като неоснователна следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,