Решение № 13204 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8300/2016 г.

Решение № 13204 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8300/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., срещу Решение № 1041/10.05.2016 г., постановено по адм. дело № 3307/2015 г. по описа на Административен съд В. в частта му, с която са уважени предявените срещу дирекцията искове за обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдена сума, считано от датата на предявяването на исковата молба до окончателното и изплащане. Излагат се доводи за недопустимостта и неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска обезсилване на решението и прекратяване на производството по делото, алтернативно отмяната му в обжалваната част като неправилно и постановяване на друго по съществото на спора с което предявените искове се отхвърлят изцяло или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. О. К. П. Стоянов, редовно уведомен, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваните му части, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд В. се е развило по исковата молба на К. С. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/ гр. С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предявил обективно съединени искове за присъждане на обезщетения: в размер на 700 лева, за причинени му имуществени вреди произтичащи от отказ на администрацията на З. В. да го устрои на работа; в размер на 1200 лева за причинени му неимуществени вреди, произтичащи от твърдяни незаконосъобразни бездействия на администрацията в З. В. за осигуряване на нормални условия на пребиваване в този затвор в периода 10.06.2013 г. до 17.11.2013 г.; в размер на 700 лева за причинени неимуществени вреди от неосигуряване на условия за пребиваване в същия затвор в периода 8.07. - 2.11.2015 г. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С решението си по делото в обжалваната му част административният съд е уважил частично предявените от Стоянов искове за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в периодите посочени в исковата молба, през които ищеца е изтърпявал наказание в З. В., произтичащи от бездействието на администрацията на затвора, изразяващо се в неосигуряване на необходимите санитарно и хигенно-битови условия. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по част от въведените обстоятелства от ищеца, като размера на обезщетенията е определен при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. В останалата им част до претендираните размери предявените искове за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, както и изцяло този за причинени имуществени вреди са отхвърлени като неоснователни, в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Несъстоятелни са доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на решението, основано на липсата на осъществявана административна дейност от администрацията на З. В. Съгласно т. 8 от Тълкувателно постановление № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода и пробация, или задържане с мярка за неотклонение задържане под стража са подсъдни на административните съдилища, при приетото, че когато органите по изпълнение на наказанията упражняват дейност по управление на местата за лишаване от свобода, те извършват административна дейност и вредите от нея следва да се търсят по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на административния съд, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявените искове за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на нормални условия за пребиваване на ищеца в З. В. в периодите предмет на исковата молба. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционния съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, основан на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявените искове за обезщетяване на причинени неимуществени вреди.. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в З. В., където е изтърпявал наказание в периодите, посочени в исковата молба, условия, несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот, при вменените на администрацията задължения за създаване на условия, при които да не се допусне неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при установените конкретни условия на живот. От доказателствата по делото се установява липсата на елементарни санитарно-битови условия. Обезщетението за причинени неимуществени вреди, произтичащо от неосигуряване в процесния период на битови условия, дължими се от администрацията на ответника е определено в съответствие с изискванията на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите въз основа на установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка. Определеният размер на обезщетението съответства на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в периодите, предмет на исковата молба, обстоятелства, пряко относими към увреждането, от което се претендират вреди. При така изложените съображения решението на съда в обжалваната му част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение