Решение № 5667 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10093/2014 г.
ВАСI отделение19.05.2015 г.докладчик Благовеста Липчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4359/30.06.2014 г., постановено по адм. д. № 1085/2013 г. по описа на Административен съд - София град ОСЪЖДА Митница Столична да заплати на "Чипита - България" АД, гр. София сумата от 300 /триста/ лв., представляваща осъществените в касационното производство разноски. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5667 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10093/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/ АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Столична, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 4359/30.06.2014 г., постановено по адм. д. № 1085/2013 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменено Решение № Ч -47- 0017/20.11.2012 г. на Началника на Митница Столична за отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на "Чипита- България" АД, гр. София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е съобразил разпоредбите на чл. 4, т. 37 от ЗАДС и чл. 13, ал. 5 от Правилника за приложение на Закона за акцизите и данъчните складове, които регулират освобождаването от акциз на енергийни продукти. Навежда довода, че от констатираните обстоятелства на отделяне на топлина от енергийния продукт и използването й за стопански нужди следва, че природният газ се използва за отопление. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което отхвърли оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Чипита България" АД, гр. София, чрез процесуален пълномощник, изразява становище за неоснователност на същата и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирани лица, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил Решение № Ч -47- 0017/20.11.2012 г. на Началника на Митница Столична за отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на "Чипита- България" АД, гр. София. За да достигне до формирания краен правен извод за основателност на релевираната жалба първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: Административното производство е образувано по искане на "Чипита България" АД за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител за енергиен продукт "природен газ с код по КН 27112100 /метан/. В изпълнение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ППЗАДС е извършена проверка в производствената база на предприятието на дружеството по отношение спазването на изискванията за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Констатациите от тази проверка са отразени в Протокол № 1518 от 19.11.2012 г., съобразно който в обекта има поточни линии, към всяка от които са монтирани газови горелки, използващи природен газ за производство на топлинна енергия в технологичния процес. След анализ на събраните доказателства и представените с искането документи Началникът на Митница Столична е издал оспореното решение, мотивирайки същото с извода, че предназначението на използвания енергиен продукт е за производство на топлинна енергия, с оглед на което същият представлява енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС и не попада в приложното поле на чл. 24, ал. 2 от ЗАДС. В хода на съдебното производство е проведена СТЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и въз основа на което е прието за установено, че отделената в следствие процеса на горене на природен газ топлинна енергия е предназначена основно за произвежданите хранителни продукти, като производствената технология не предполага отделянето на топлина в околното пространство. Експертът е уточнил, че изразходеното количество енергиен продукт се отчита със съответните измервателни уреди чрез монтирани разходомери за газ към производствените технологични линии и към водогрейните котли, подаващи топлата вода, необходима в производствения процес. При тези релевантни факти и обстоятелства решаващият състав е счел, че е налице основанието по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз на енергиен продукт, използван за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Преценил е, че след като природният газ се използва в технологичния процес и основаната функция на отделената топлинна енергия при изгарянето на енергийния продукт не е отделянето на топлина, то налице са предпоставките за освобождаване на енергийния продукт от облагане с акциз. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разрешаването на спора по делото е обусловено от тълкуването на приложимите разпоредби на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС и чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС. В нормата на чл. 4, т. 37 от ЗАДС се съдържа легалната дефиниция на понятието "енергиен продукт за отопление", определяща като такъв този, който участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция. Същевременно, специфичен критерий според нормата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС е целта на използване на енергийния продукт, която следва да е различна от употребата й за моторно гориво или гориво за отопление. В чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС е уточнено, че когато енергиен продукт участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва за битови и стопански нужди, непосредствено или чрез преносна среда, се счита, че този продукт е енергиен продукт за отопление. В случая, въз основа на заключението по проведената СТЕ е установено, че природният газ не се използва с цел отопление или като моторно гориво, а участва в технологичния процес на предприятието по производство на сладкарски изделия. След като отделената от него топлина не се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция - затопляне на помещения. то съответстващ на материалния закон е изводът на съда, че енергийният продукт не би могъл да се определи като такъв за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС. Той не се употребява за битови и стопански нужди, а за подробно описаните в заключението на експерта производствени цели, поради което като е приел, че за използвания от дружеството енергиен продукт е налице основанието, предвидено в чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед направеното искане, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение след редуцирането му поради прекомерност от съда по искане на насрещната страна. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение