Решение № 4 от 21.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 2475/2020 г.

Решение № 4 от 21.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 2475/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на синдика на "Смартпартнерс – БГ " ЕООД / в несъстоятелност / против решение № 11677/23.07.2020 г. по т. д. № 6084/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 469/02.03.2018 г. по т. д. № 3214/2015 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение е уважен предявеният от Национална агенция за приходите / НАП / иск, с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, като е признато за установено по отношение на длъжника "Смартпартнерс – БГ" ЕООД /н. /, синдика и кредиторите на несъстоятелността на дружеството съществуването на публични вземания, в размер на 2 160 482, 22 лева, от които 1 642 090, 74 лева – главница и 518 391, 48 лева – лихви, включени в списъци на неприети допълнително предявени вземания, обявени по партидата на длъжника в Търговския регистър и установени с влезли в сила, след сроковете за предявяване на вземанията – чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ - актове за установяване на публични вземания. Касаторът оспорва допустимостта, в евентуалност правилността на постановеното решение. Обосновава тезата, че предявяването на вземанията от НАП, вкл. в хипотезата на установяването им с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане след сроковете по чл. 685, респ. чл. 688 ТЗ, е задължителна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 694 ТЗ. Извежда задължението за предявяване на вземанията от НАП и в настоящата хипотеза в сроковете по чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ от логическото тълкуване на чл. 687, ал. 2 ТЗ, в корелация с разпоредбите на чл. 125 ДОПК и чл. 164, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ДОПК и нужната тяхна съвместимост в правната уредба. Позовава се на конституционния принцип за защита на правото на собственост / обект на каквато са и вземанията /, както и от въведените с Хартата на основните права и свободи принципи на правната сигурност и правната предвидимост. Противопоставя доводи за недопустимо разширително тълкуване на чл. 687, ал. 2 ТЗ, в каквото практически резултира, макар и необосновано, въззивния акт. Неправилността на въззивното решение касаторът аргументира с практическата липса на мотиви, доколкото наведените намира за фрагментарни, вътрешно противоречиви и декларативни. Дори да би се приело наличие на смислово разбираеми мотиви, страната намира същите формирани в разрив с правилата на логическото мислене и оттук - необоснованост на акта. Ответните страни - НАП и "Смартпартнерс–БГ "ЕООД / н. / - не са депозирали становище по касационната жалба. С определение № 60547/13.10.2021 г. касационното обжалване е допуснато, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по следните два въпроса: 1 Следва ли публичните вземания, възникнали до датата на откриване на производство по несъстоятелност, но установени с влязъл в сила акт след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, да бъдат предявени от НАП в рамките на тези преклузивни срокове ? и 2 Допустим ли е иск по чл. 694 ТЗ, за установяване на публични вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, които са установени с влязъл в сила акт след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, но не са били предявени в рамките на тези срокове ? Върховен касационен съд, първо търговско отделение в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290, ал. 2 и чл. 293 ГПК, за да се произнесе съобрази следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ – за установяване на вземания на НАП към " Смартпартнерс – БГ "ЕООД /н. /, включени в списъка на неприети допълнително предявени вземания от синдика на дружеството, като непредявени в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, съответно чл. 688, ал. 1 ТЗ, срещу което неприемане НАП е депозирала възражение по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ, оставено от съда по несъстоятелността без уважение, по идентични съображения. За да уважи иска първоинстанционният съд, към чиито мотиви въззивният изрично е препратил по реда на чл. 272 ГПК, е приел, че вземанията, възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, но ревизионните актове за установяването на които са съставени след изтичането на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, е следвало да се съобразят и впишат в списъците на приети вземания служебно от синдика, въз основа влезлите в сила ревизионни актове, на основание чл. 687, ал. 2 ТЗ, спрямо приложението на която разпоредба сроковете в чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ са неприложими. Според първоинстанционния съд законодателят е предвидил само едно разграничение в задълженията на синдика по чл. 164 ДОПК, в зависимост от това влязъл ли е в сила или не актът, с който са установени публичните вземания: когато е влязъл в сила / настоящият случай / вземанията се приемат от синдика безусловно. Въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния. По възражението на синдика на несъстоятелното дружество, че непредявяването на вземанията в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, чл. 688, ал. 1 ТЗ от НАП обуславя недопустимост на съдебното решение, съдът е посочил, че процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск по чл. 694 ТЗ е предявяване на вземането в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ, но изрично е конкретизирал – " с изключение на вземанията по чл. 687 ТЗ, които служебно се включват от синдика в списъка на приети вземания". Последващо е изложил и аргумента, че доколкото предмет на спора в конкретния случай е именно въпроса - следвало ли е, за да би възникнало право на удовлетворяване в производството по несъстоятелност, публичните вземания, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, но установени с влязъл в сила ревизионен акт след изтичането на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ, да бъдат предявени от НАП в тези срокове – то произнасянето с формално съобразяване предявяването в срок би представлявало отказ от правораздаване, респ. отказ от произнасяне по същинския предмет на спора. Съдът е изхождал от обстоятелството, че актовете за установяване на публични задължения, с характеристика на предварително установяване, по реда на Глава ХІХ, раздел І ДОПК, не са достатъчни за противопоставяне на публичното вземане на длъжника и кредиторите на несъстоятелността. Същественото съображение на въззивния съд е, че съществуването на вземането само по себе си, е непротивопоставимо на длъжника и кредиторите на несъстоятелността, преди установяването му по основание и размер, с влязъл в сила ревизионен акт. Прието е, че с чл. 687 ТЗ е създадена особена привилегия за две групи кредитори, която привилегия се изразява именно в освобождаването им от задължението да предявят вземанията си в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, макар насетне съдът да обосновава служебното вписване от синдика на тези вземания с наличието на данни по счетоводните книги на длъжника, както и да обвързва изпълнението му с включване в списъка на приети вземания, в срока за тяхното предявяване. Прието е, че специалният правен режим в чл. 164, ал. 4 ДОПК изключва приложното поле на чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, т. е. нормата на ДОПК е специална по отношение разпоредбите на ТЗ. По първия правен въпрос: Отговорът предпоставя преценка дали разпоредбата на чл. 687, ал. 2 ТЗ може да се тълкува в смисъл, че освен установимите от търговските книги на длъжника, установени с влязъл в сила акт публични вземания, възникнали до откриване производството по несъстоятелност, синдикът има задължението да вписва служебно, без да е нужно предявяване от страна на публичния взискател, и тези публични вземания, възникнали до откриване производството по несъстоятелност, актовете за установяване на които са влезли в сила след изтичане сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Положителен отговор на този въпрос би изключил задължение за публичния взискател да предявява вземания, възникнали до датата на откриване производство по несъстоятелност, актовете за установяване на които са влезли в сила след тази дата и би направило неотносима разпоредбата на чл. 688, ал. 1 предл. второ ТЗ, която достатъчно ясно посочва, че след изтичане срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ вземания, възникнали до датата на откриване производството по несъстоятелност, не могат да се предявяват. Буквалният прочит на чл. 687, ал. 2 ТЗ допуска подобен извод. Не такъв е отговорът при прилагане на систематичното, лингвистичното и логическото тълкуване на чл. 685 ТЗ – чл. 688 ТЗ във връзка със специалните, по отношение тези на Глава 43-та от ТЗ, разпоредби на ДОПК при несъстоятелност – чл. 164 вр. с чл. 125 ДОПК. В чл. 164, ал. 3 ДОПК е предвидено предявяване на публичните вземания пред съда по несъстоятелността, освен ако в закон е предвидено друго. Разпоредбата - с идентично съдържание, изключая дължащия предявяването орган – първоначално Агенция за държавни вземания, понастоящем Национална агенция за приходи – е приета през 2005 г. / обн. ДВ бр. 105 от 29.12.2005 г. /, т. е. последващо приемането на чл. 687, ал. 2 ТЗ / обн. ДВ бр. 84 от 2 000 г. /. Историческото и логическо тълкуване на двете разпоредби – чл. 164, ал. 3 ДОПК и чл. 687, ал. 2 ТЗ – изключва чл. 687, ал. 2 ТЗ да съставлява " друго предвидено в закон ", защото подобен извод би обезсмислил последващото приемане на чл. 164, ал. 3 ДОПК. При това, съотношението между разпоредбите на Част ІV на ТЗ и конкретно глава 43-та, в частта относно предявяване на вземанията, спрямо разпоредбата на чл. 164 ДОПК е съотношение на общ към специален закон, поради което е и правно несъстоятелно приложението на специалния да е изключено от разпоредба, съдържаща се в общия закон. Формулирането на чл. 164, ал. 3 ДОПК не оставя съмнение, че се касае за задължение на НАП за предявяване на вземанията, а не за право, неупражняването на което не влече каквито и да било негативни последици досежно удовлетворяването им. Ако би било право, а не задължение, разпоредбите на ТЗ следваше да предоставят и съответните гаранции за приемане на публичните вземания с права за публичния взискател, съответстващи на правата на кредиторите по чл. 685, ал. 1 ТЗ, без негативните последици, предвидени в чл. 688, ал. 3 ТЗ и чл. 730 ТЗ. Би било правно неоправдано и нелогично да се приеме, че законодателят нехае относно възможностите за удовлетворяване на публичните вземания, стига да е гарантирано служебното им включване в списъците за приети вземания, когато и да е в хода на универсалното принудително изпълнение. По начало, от систематичното място на чл. 687 ТЗ, непосредствено след чл. 685 ТЗ и с оглед предвидения в чл. 686, ал. 1, т. 2 ТЗ срок, течащ от изтичане срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, за съставяне от синдика на списъка по чл. 687 ТЗ, е изводима волята на законодателя, чрез въведеното служебно задължение за синдика – обективно възможно до изтичането на срока, при влезли в сила актове за установяване на публични вземания – от търговските книги и от досиетата на работещите по трудово правоотношение - да гарантира максимална защита на тези два вида вземания в обществен интерес, включвайки ги, като предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, предоставящ най-много права на кредиторите на несъстоятелността. Предоставянето на тия права за публичния взискател, по отношение служебно вписани – ако би се приело такова тълкуване на чл. 687, ал. 2 ТЗ - след срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ публични вземания, е неизводимо, както от разпоредбите на ТЗ, така и от разпоредбите на ДОПК. В подкрепа на извода за дължимо от НАП предявяване на публично вземане, при невлязъл в сила акт за установяването му, са и разпоредбите на чл. 164, ал. 4 и ал. 5 ДОПК. Ако не би било нужно предявяване на установено публично вземане, възникнало до откриване на производството по несъстоятелност, при все още невлязъл в сила акт за установяването му, чл. 164, ал. 5 ДОПК би изгубил смисъл. При това, чл. 164, ал. 5 ДОПК препраща към удовлетворяване по реда на чл. 725, ал. 1 ТЗ, т. е. включване публичното вземане, макар под условие, в първоначалното разпределение, каквито права не му гарантира служебно включване в списъци след срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Разпоредбата на чл. 164, ал. 4 ДОПК от своя страна единствено обвързва синдика със задължителните и противопоставими на всички кредитори на несъстоятелността правни последици на влезлия в сила акт за установяване на публично вземане, отново предвиждайки предявяване на вземането. Впрочем такова предвижда и нормата на чл. 224, ал. 4 ТЗ, досежно упражняване правомощието за спиране на принудително изпълнение по реда на ДОПК, при висящо производство по несъстоятелност, при предложен план за оздравяване или предложение за сключване на споразумение, отговарящи на изискванията на чл. 189 ДОПК - " когато предявените публични вземания са включени в списъка на приети от синдика и одобрени от съда по несъстоятелността вземания ". Несъстоятелно е по начало съотнасянето на чл. 164, ал. 4 ДОПК, като специална норма, спрямо чл. 688, ал. 1 пр. второ ТЗ или спрямо чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 предл. първо ТЗ, норма, поради липса на идентично приложно поле, както правилно отбелязва касатора.