Решение № 9177 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13400/2018 г.

Решение № 9177 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13400/2018 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Й. срещу решение № 4522/04.07.2018 г. по адм. д. № 12085/2017 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-директорът на Дирекция "Общински строителен контрол при Столична община" в писмено становище чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед №РА-30-298 от 03.10.2017 г. на Директора на дирекция "Общински строителен контрол при Столична община", с която е разпоредено премахване на незаконен строеж "стоманобетонно стълбище" за осигуряване на достъп до втория етаж – пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда, констатирана с КА №С-7-1088-1 от 1508. 2008 г. на РДНСК София, находящ с в ПИ с идент. № 68134.2824.522 по КККР, м. "Модерно предградие" по плана на гр. София. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: При направения оглед от вещото лице е установено, че е изградено външно стоманобетонно стълбище към втория етаж на жилищна сграда, разположено по южната фасада. Стълбището е с размери стълбищно рамо - 2.20 на 0.95 м. и етажна площадка на височина 2.65 м с размери в план 3.60/0.90 м. Площадката е обезопасена с плътен парапет, а стълбищното рамо е обезопасено едностранно с метален парапет. Изведен е извод, че описаното в протокола, в заповедта и изпълненото на място на стълбище са идентични. Изграденото на място строителство надхвърля предвиденото с одобрения архитектурен проект, по който е издаден позволителен билет № 633 от 30.12.1974 г. Съдът намира, че строежът е построен най-рано през 2008 г., поради следното: Видно от констативен акт №С7-1088-1 от 15.04.2008 г. на РДНСК София към датата на съставянето му стълбището не е построено. Това изключва проверката за съответствие с нормите на Наредба № 5 за ПНТСУ. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесният строеж представлява стълбище към незаконно изградена надстройка и постройка, които надхвърлят обема на разрешената за строеж през 1974 г. жилищна сграда. За така изграденото стълбище липсват строителни книжа, което сочи на незаконен строеж. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като процесната, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако спрямо приетия за незаконен строеж са налице предпоставките за търпимост по пар. 16, респективно по пар. 127 ПЗРЗУТ. В тази насока настоящата съдебна инстанция споделя извода на решаващия съд, че процесното незаконно стълбище е изградено най-рано през 2008 г., тъй като не е описано в констативен акт №С7-1088-1 от 15.04.2008 г. на РДНСК София. С оглед времеизвършването на строежа преценката за търпимост е изключена. Дори да се приеме, че строежът е построен по-рано съобразно показанията на разпитаните свидетели, то същият не е търпим, тъй като не са спазени отстоянията до страничната регулационна линия. Обстоятелството, че собствениците на съседния УПИ са дали устно съгласие за построяването на процесното стълбище е ирелевантно, тъй като това следва да се осъществи писмено с нотариална заверка на подписите и има отношение към евентуалната законност на строежа, но не и към неговата търпимост. На последно място настоящата инстанция споделя направените от първоинстанционния съд заключения, че предмет на разпореденото премахване не е законно построената жилищна сграда, а предмет на премахване е незаконен строеж. Поради това дали този строеж е обслужващ единственото жилище на обитаващия го, е без значение, тъй като защитими са само такива единствени жилища, които са законно изградени. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, решаващият съд е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, поради което решението като обосновано и материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултстко възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,