Решение № 12311 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7565/2016 г.

Решение № 12311 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7565/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Г. С. Р., прокурор в Районна прокуратура - Несебър, против решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) по точка 3 от протокол № 6 от заседанието й, проведено на 15.06.2016 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт му е наложено дисциплинарно наказание "забележка" за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ, състоящо се във виновно нарушение на нормата на чл. 360, ал. 2 от ЗСВ. По съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, относими към отменителните основания по чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 от АПК - съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, се претендира неговата отмяна. Ответникът - Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна, поради което моли същата да не бъде уважена поради липсата на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Заинтересованата страна - Главният прокурор на Р. Б., не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на шесто отделение, счита жалбата за допустима като подадена в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, пред компетентния съгласно чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК съд. За да се произнесе по същество, след като подложи на преценка доказателствата по делото и доводите на страните, съдът съобрази следното: Действията, сочени като дисциплинарно нарушение, са открити при извършена проверка от отдел "Административен" на Върховната касационна прокуратура по повод жалба на Г. З. Х., подадена на 09.06.2015 г. Впоследствие главният прокурор в качеството си на висшестоящ административен ръководител (по смисъла на чл. 312, ал. 1, т. 2 от ЗСВ) е сезирал Висшия съдебен съвет с предложение регистрационен индекс № 11-03-1195 от 19.10.2015 г. по описа на ВСС да бъде наложено дисциплинарно наказание на Г. С. Р., който към онзи момент е изпълнявал длъжността административен ръководител на Районна прокуратура - Несебър, за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2, предл. 1 от ЗСВ. Според вносителя на предложението, Русев в качеството си на наблюдаващ прокурор по ДП (досъдебно производство) № 14-884/2010 г. по описа на РУ на МВР - Несебър, е извършил действие, което неоправдано е забавило производството по досъдебното производство, тъй като на 29.11.2013 г. е изпратил в Окръжен съд - П. оригиналните материали по неприключилото досъдебно производство в нарушение на чл. 360, ал. 2 от ЗСВ, в резултат на което от 29.11.2013 г. липсва надлежно произнасяне по реда на чл. 242 и сл. от НПК. При условията на чл. 316, ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ, с решение по т. 6.1 от протокол № 54 от заседанието на ВСС, проведено на 29.10.2015 г., е образувано дисциплинарно производство срещу прокурора Русев, като с решение по т. 6.2 от същия протокол ВСС е избрал чрез жребий дисциплинарен състав (Г. К., К. Н. и Д. К.). Образувано е дисциплинарно дело № 40/2015 г., а членовете на дисциплинарния състав са избрали за негов председател Г. К., която е и докладчик по дисциплинарното дело. С писмо изх. № 11-03-1195 от 06.11.2015 г., получено от адресата на 09.11.2015 г., на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е изпратено копие от предложението за налагане на дисциплинарно наказание и приложените към него писмени доказателства, и му е предоставена възможност да направи писмени възражения и да посочи доказателства. С писмено възражение регистрационен индекс № 11-03-1195 от 18.11.2015 г. по описа на ВСС Г. Р. е оспорил извършването на посоченото в предложението за наказването му дисциплинарно нарушение. С писмо изх. № 11-03-1195 от 24.11.2015 г., получено от него на 25.11.2015 г., той е поканен да се яви за изслушване на насроченото за 11.01.2016 г. заседание на дисциплинарния състав или да представи писмени обяснения с оглед правата му по чл. 313, ал. 1 от ЗСВ, като е уведомен за възможността да ползва адвокатска защита. За изясняване на фактите и обстоятелствата относно извършеното нарушение дисциплинарният състав е провел заседание на 11.01.2015 г., в което Русев е участвал лично и с упълномощен от него адвокат и в тяхно присъствие са извършени всички процесуални действия, като са събрани писмени доказателства във връзка с подлежащите на установяване факти. По случая безспорно установено е следното: цитираното досъдебно производство е образувано на 04.07.2010 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК - противозаконно отнемане от владението на Г. З. Х. на лек автомобил марка "БМВ" с ДК № РВ 2800 ВС. Н. 09.07.2010 г. е образувана прокурорска преписка № 1291/2010 г. по постъпилото от МВР уведомление за образуваното досъдебно производство, като за наблюдаващ прокурор е определен Г. Р.. С постановление от 13.10.2010 г. на наблюдаващия прокурор досъдебното производство е спряно поради неразкриване на извършителя. По предложение от РУ на МВР - Несебър производството е възобновено с постановление от 13.12.2010 г., като след няколко удължавания на сроковете за разследване, с постановление от 06.10.2011 г. наблюдаващият прокурор отново го е спрял, на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК. На 15.10.2013 г. пострадалият Г. Х. е сезирал наблюдаващия прокурор с молба да преквалифицира деянието, предмет на разследване по досъдебното производство, по чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, с чл. 195, ал. 2 от НК и с чл. 196а от НК, като с постановление от 11.11.2013 г. прокурор Г. Р. е възобновил спряното досъдебно производство и е уважил направеното от Хасърджиев искане. На 29.11.2013 г. досъдебното производство отново е постъпило в Районна прокуратура - Несебър с предложение за спиране. На същата дата по преписката е постъпило и писмо от Окръжен съд - П., с молба за изпращане на досъдебното производство по търговско дело № 432/2013 г., образувано по обективно съединени искове по чл. 208 от КЗ във връзка с чл. 134 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, подадени от Г. Х. и "П. Л. Б." АД против "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД гр. С.. Без да се произнесе по искането за спиране, с писмо от 29.11.2013 г. наблюдаващият прокурор е изпратил на съда оригиналните материали по неприключилото досъдебно производство за послужване. На 24.11.2014 г. пострадалото лице сезирало наблюдаващия прокурор с искане за спиране на досъдебното производство, за да може да му се изплати застрахователно обезщетение. Прокурорът отправил искане до Окръжен съд - П. за връщане на преписката, но получил отговор с писмо от 05.12.2014 г., че досъдебното производство е изпратено на Апелативен съд - П. На 11.12.2014 г. наблюдаващият прокурор отправил такова искане и до Пловдивския апелативен съд, откъдето получил отговор с писмо от 15.12.2014 г., че същото не може да бъде върнато, тъй като по делото не е постановено влязло в сила решение. Към момента на подаване на предложението за дисциплинарно наказване на прокурор Русев, досъдебното производство не е върнато в Районна прокуратура - Несебър и съответно не е постановен акт по предложението за спирането му. Същото е приложено по търговското дело, решението по което е обжалвано пред ВКС. По казуса дисциплинарният състав е приел решение № 10-00-022 от 08.06.2016 г., с което на основание чл. 319 от ЗСВ е направил предложение до Колегията на прокурорите и следователите на Висшия съдебен съвет да приеме, че Г. С. Р. е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ, като виновно е нарушил нормата на чл. 360, ал. 2 от ЗСВ, поради което да му наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка". В мотивите на решението е направен анализ на събрания доказателствен материал, въз основа на който постановилият го състав по същество е приел от фактическа страна, че е налице неоправдано забавяне на производството по ДП № 14-884/2010 г. по описа на РУ на МВР гр. Н., преписка № 1291/2010 г. по описа на РП гр. Н., дължащо се на неизпълнение на разпоредбата на чл. 360, ал. 2 от ЗСВ от Г. Р. в качеството му на наблюдаващ прокурор по цитираното производство. Решението и преписката са внесени за разглеждане в заседание на Прокурорската колегия на ВСС, като с писмо изх. № 11-03-1195/15 от 09.06.2015 г. Г. Р. е уведомен за датата, на която ще бъде разгледано предложението на дисциплинарния състав, и че има възможност да се яви в заседанието за изслушване, като му е изпратено копие от решението на дисциплинарния състав по дисциплинарното дело за предварително запознаване. Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице се е явило на заседанието на ВСС на 15.06.2015 г. и е било изслушано. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е провела разисквания по случая, в хода на които са се изказали членовете й Н. С., Р. Б., С. Ц. и Е. А.. Предложението на дисциплинарния състав за налагане на Г. Р. на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка" за допуснато от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ е подложено на явно гласуване, като резултатът от гласуването е: 6 гласа "за" и 3 - "против", с което то е прието. Въз основа на това гласуване Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е постановила процесното си решение по т. 3 от дневния ред, с което по т. 3.1 е прието, че Г. Р. е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ, като виновно е нарушил нормата на чл. 360, ал. 2 от ЗСВ, и по т. 3.2 на прокурор Русев е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка". При така установените факти (които не са спорни между страните) от правна страна настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните съображения: Противно на приетото от мнозинството членове на Прокурорската колегия на ВСС, прокурор Г. С. Р. не е консумирал нарушението, за което е наказан. В чл. 307, ал. 3 от ЗСВ (в приложимата редакция - ДВ, бр. 1 от 04.01.2011 г.) законодателят е дефинирал легално понятието "дисциплинарно нарушение" като виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател. Разпоредбата на чл. 360, ал. 2 от ЗСВ, посочена като виновно нарушена от прокурор Русев, императивно повелява, че когато неприключило дело или преписка трябва да се приложи към друго дело, се прави пълно заснемане на материалите, които се заверяват от органа, пред който производството е висящо, и копието се изпраща за прилагане. Поведението на прокурор Г. Р. в случая не осъществява признаците на дисциплинарно нарушение. Вината, като субективно отношение на дееца към деянието и неговите последици, не е имагинерен извод, а съвкупност от обективни факти, които доказват отношението към противоправното деяние. Фактите по делото не установяват виновно осъществяване на елементите на фактическия състав на нарушението по чл. 307, ал. 4, т. 2 от Закона за съдебната власт, съставляващо основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност. Както дисциплинарният състав на ВСС, така и мнозинството от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет са установили правилно фактическата обстановка, но са интерпретирали данните по случая в несъответствие с приложимия материален закон и при неналичие на обосноваващите наложеното дисциплинарно наказание фактически предпоставки по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ, като не са отчели, че прокурор Русев е действал в рамките на отредената му служебна компетентност. Това обосновава незаконосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание, въпреки, че то е най-лекото, предвидено в чл. 308, ал. 1 от Закона за съдебната власт. На първо място, не е налице твърдяното нарушаване на изискването на чл. 360, ал. 2 от ЗСВ. Определящо за наличие на задължението по чл. 360, ал. 2 от ЗСВ е основанието, на което се изпраща делото. Цитираната разпоредба от закона вменява задължение на магистрата, пред който производството е висящо, да извърши пълно заснемане на материалите и да изпрати копие от тях на поискалия делото/преписката друг орган на съдебната власт, само когато основанието за изпращане е прилагане (т. е. когато изпратеното дело/преписка няма да се връща обратно на изпращащия орган). Различна е процесната хипотеза, в която преписката е изпратена на поискалият я съд само за послужване (т. е. временно ползване, след което трябва да се върне на изпращащия орган, а не да се приложи в оригинал към търговското дело), което изрично е отбелязано от прокурор Русев в съпроводителното писмо, както и това, че делото следва да му бъде върнато за решаване (с което ясно е посочил, че то не е решено със съответен прокурорски акт и трябва да му бъде върнато за тази цел). Тези понятия нямат легални дефиниции в Закона за съдебната власт, но послужването в никакъв случай не е синоним на прилагане. При едно коректно граматическо тълкуване е очевидно, че съществува отчетлива смислова разлика между глаголите "прилагам" и "послужвам" и между отглаголните съществителни "прилагане" и "послужване". Текстът на чл. 360, ал. 2 от ЗСВ борави единствено с глагола "прилагам" (използваната от законодателя форма на този глагол е "приложи") и производното от него съществително "прилагане" - т. е. при изпращане само за послужване (а не за прилагане) законът не въвежда забрана за изпращане на оригиналните материали по делото/преписката и не създава задължение за пълно заснемане на материалите и изпращане на тяхно копие. Ангажирането на санкционна отговорност (каквато по характера си безспорно е и дисциплинарната) не може да е въз основа на недопустимо разширително тълкуване на волята на законодателя. Гореизложеното в контекста на процесния случай налага да се приеме, че законодателят не е предписал извършване на определени действия в дадената фактическа ситуация като мяра на дължимо служебно поведение на прокурора, което изключва обуславянето на дисциплинарната му отговорност на това основание, защото той не е процедирал в разрез с императивно установен принципен модел на служебно поведение. Не на последно място, следва да се има предвид, че дори и да не е правилна преценката на прокурора да не извърши пълно заснемане на материалите по досъдебното производство и да изпрати копието, а не оригинала за послужване на поискалия го съд, то тя е направена при изпълнение на служебните му задължения (т. е. част е от неговата правораздавателна функция) и в този смисъл това не може да бъде предмет на дисциплинарно нарушение - т. е. дори в случая тази преценка да е била грешна, доколкото е в обсега на правомощията на прокурора, това изключва налагането на дисциплинарно наказание. Тази категория действия на прокурорите (както и на магистратите въобще) - изпращане при поискване за послужване на неприключило дело/преписка на друг орган на съдебната власт по друго дело, поначало се характеризира с априорна дисциплинарна ирелевантност. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че изводът на дисциплинарния състав, възприет от мнозинството в Прокурорската колегия на ВСС, за виновно нарушение на чл. 360, ал. 2 от ЗСВ от дисциплинарно привлечения прокурор, се явява материално незаконосъобразен, което е довело до незаконосъобразно налагане на процесното дисциплинарно наказание. Налице е отменителното основание на чл. 146, т. 4 от АПК (противоречие с материалноправни разпоредби), поради което процесното наказващо решение трябва да се отмени. Поведението на прокурор Русев в процесния случай не е противоправно, поради което липсват основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ. Като е приела противното и не е констатирала, че не е налице извършено от Г. Р. дисциплинарно нарушение поради липса на елемент от фактическия състав, довело до незаконосъобразно налагане на наказание, Прокурорската колегия на ВСС е интерпретирала неправилно данните по преписката и е приложила неправилно материалния закон. Това обосновава и незаконосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,