Решение № 10712 от 7.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5492/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Община Дряново, със седалище и адрес: гр. Дряново, [улица], представлявана от кмета Т. Панчев, подадена чрез пълномощника адвокат Г. Вълчанов, срещу решение 26 от 11.04.2023 г., постановено по адм. дело 200/2022 г. по описа на Административен съд Габрово. С обжалваното решение, съдът е изменил решение за налагане на финансова корекция 01-0800/656#3 от 12.08.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие - София, с което на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, чл. 73, ал. 1, чл. 72, ал. 1, във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, за две нарушения на Закона за обществените поръчки, представляващи нередност по смисъла на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции процентните показатели за определяне на размера на финансовата корекция по реда за ЗУСЕСИФ, на Община Дряново е определена обща финансова корекция в размер на 5% от стойността на включените засегнатите от нарушението разходи - оторизираните и изплатени такива по Договор 07/07/2/0/00017 от 19.09.2017 г. за отпускане на финансова помощ по подмярка 7.2 от мярка 7 от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., подкрепена от ЕЗФРСР, в размер на 335 639.30 лв. с ДДС и на основание чл.75, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е установено, че за същата Община възниква публично държавно вземане, представляващо недължимо платена финансова помощ по същия договор в размерна същата сума, като е изменен размерът на наложената финансовата корекция и, съответно на публичното държавно вземане, на 288 037.67 лв.; решението за налагане на финансова корекция е оставено в сила в останала му част; Община Дряново е осъдена да заплати на Държавен фонд Земеделие деловодни разноски в размер на 100 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение, а Държавен фонд Земеделие е осъден да заплати на Община Дряново деловодни разноски в размер на 490.00 лв. за адвокатски хонорар и заплатена държавна такса, съразмерно на намалената част на задължението. Касационният жалбоподател излага подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за валидност както на решението за налагане на финансова корекция и последващото решение за поправка на очевидна фактическа грешка, така и на цялата процедура по чл. 69 и сл. от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/. Счита, че първостепенният съд не е изложил самостоятелни мотиви в подкрепа на крайните си изводи за наличие на твърдените от административния орган нарушения, за които неправилно е прието, че представляват нередности по смисъла на ЗУСЕФСУ. Според касационния жалбоподател съдът не е направил преценка за допуснатите в обжалвания административен акт редица неточности и противоречия, вследствие на които остава неясно по отношение на коя обществена поръчка е наложената финансова корекция, какво точно се твърди за извършено нарушение и кои правни разпоредби са нарушени, при което е налице съществено противоречие между мотивите и диспозитива на обжалваното решение. Освен това не били обсъдени и конкретните възражения на Община Дряново срещу твърдените нарушения, съответно наличието на нередности, включително не било коментирано обстоятелството, че общината е спазила и всички изисквания на ДФ Земеделие във връзка с Процедура за осъществяване на предварителна проверка и последващ контрол върху обществени поръчки по проекти, финансирани от ДФ Земеделие - Разплащателна агенция по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени изцяло оспорения административен акт, ведно с последващото решение за поправка на очевидна фактическа грешка. Претендира направените пред двете инстанции разноски. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адвокат Вълчанов и адвокат Мерджанова, които поддържат жалбата по подробно изложените в нея съображения. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ не изпраща представител. В писмено становище от 12.10.2023 г., подадено чрез упълномощения юрисконсулт Б. Момчилов, се оспорва касационната жалба и се иска решението на първата инстанция да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави принципно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че съдът незаконосъобразно е кредитирал решението за поправка на очевидна фактическа грешка, като е основал до голяма степен крайните си изводи за наличието на твърдяното първо нарушение именно на него. Във връзка с второто нарушение участващия по делото прокурор посочва, че същото е квалифицирано по т. 11, б. "б" от Наредбата за посочване на нередности, но нито от органа, нито от съда са посочени конкретни аргументи и доводи, които да обосноват твърденията, че методиката за оценка ограничава достъпа на участниците поради наличието на възпиращ ефект. По тези съображения поддържа, че обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново, с което процесното решение за налагане на финансова корекция се отмени. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че с Договор 07/07/2/0/000176 от 19.09.2017 г., цитиран в процесното решение за налагане на финансова корекция на Община Дряново е предоставена безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2 от мярка 7 на ПРСР 2014 - 2020 за изпълнение на одобрен проект 07/07/2/0/00017 - Рехабилитация и реконструкция на участъци от общински пътища GAB 3120 и GAB 2117 в Община Дряново - Рехабилитация и реконструкция на общински път GAB 3120 от Републикански път III- 609 до общински път GAB 3121 и Рехабилитация и реконструкция на общински път GAB 2117 от Републикански път III- 609 до граница община /Дряново - Трявна/. Първоначално одобрената за отпускане финансова помощ е в размер на 5 863 910.00 лв. и представлява 100% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за осъществяване на проекта, с предвидена възможност на авансово плащане до 50%. Според предвиденото в договора окончателният размер се изплаща до 3 месеца от подаване на заявката с необходимите документи, въз основа на резултатите, от които да бъде установено, че ползвателят е възложил изпълнението на одобрените за финансиране дейности на изпълнител при спазване на правилата за възлагане по ЗОП, като фондът има правото да осъществява предварителна проверка и последващ контрол върху процедурите за ОП, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 и 4 от договора. В чл. 9 от договора е посочено, че Фондът може да намали договорената помощ или да изиска възстановяване на част или цялата изплатена сума при изброени предпоставки, сред които са нарушения на ЗОП /т. 13/, като в тези случаи е предвидено налагане на финансова корекция по реда на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /Наредбата/ като се вземат предвид и Насоки за определяне на финансови корекции. Според установеното от съда Приложение 6 към Договора съставлява Технически спецификации и/или количествени сметки на проекЛа, като според него при изпълнението на проекта са предвидени два отделни подобекта: 1. Общински път GAB 2117 и 2. Общински път GAB 3120, като за всеки от тях е изготвена отделна сметка за видовете и количества работи, които следва да бъдат извършени и за всеки е изготвена самостоятелна сметка за стойността на дейностите. По делото е установено още, че с решение 23 от 17.01.2018 г. Община Дряново, в качеството си на възложител, е открила процедура по възлагане на обществена поръчка с правно основание чл. 73, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, а именно открита процедура с наименование идентично с одобрения проект, с обект строителство и стойност без ДДС 5 650 000.00 лева. В т. IV.6 от решението Разделяне на обособени позиции е предвидено, че обществената поръчка няма да се разделя на обособени позици, като са изложени следните мотиви: Възложителят е сключил договор с ДФЗ - РА за одобрения проект с горепосоченото пълно наименование, със срок за изпълнение - 36 месеца от подписването на този договор /в случая - 19.09.2017 г./, който проект включва два посочени пътни участъка от два пътя, част от общинската пътна мрежа и всички дейности, включени в техническата спецификация, като тези участъци възложителят счита за взаимно свързани. Разделянето им се явява според него нецелесъобразно, т.к. то би довело до невъзможност за качествено и срочно изпълнение на поръчката с оглед крайния й срок. Счита се, че по този начин ще се осигури бързина, ефективност и качество при изпълнението. Разделянето на обособени позиции би довело до различно начало на дейностите и разминаване в изпълнението, необосновано отлагане на някои от тях. При възлагането им на различни изпълнители би била налице различна организация на строителния процес и вероятна разлика в срока за изпълнение на рбособените позиции, а оттам - и на цялостния срок за изпълнението на поръчката. Налице би бил риск от липса на подаване оферти за някоя от позициите. Така се увеличава и рискът от подаване на жалби за всяка от позициите, което поставя в риск крайния срок за изпълнение на проекта. Възложителят има законното право да задължи участниците, когато ОП е разделена на обособени позиции, да подадат оферти за всяка от тях, което обезсмисля разделянето на поръчката. Също така дейностите по изпълнението на поръчката при двата обекта са идентични. По така изложените съображения разделянето на обществената поръчка на такива позиции се явява нецелесъобразно и би се отразило негативно на ефективността при изпълнението, би довело до риск от просрочване при реализиране на проекта. В рамките на проведената процедура са били подадени пет оферти, като назначената помощна комисия, след проведени три заседания, е предложила на кмета на Община Дряново да сключи договор за двата обекта с класирания на първо място участник Техно Строй България ООД, гр. София. Въз основа на направеното предложение, с Решение 292 от 2.07.2018 г. кметът на Община Дряново е обявил класирането и е определил за изпълнител посоченото дружество и е отстранил останалите четирима участника тъй като представените от тях оферти не отговарят на предварително обявените условия за поръчката. С определеното за изпълнител дружество е сключен договор на 03.10.2018 г., според който срокът за изпълнение е 239 календарни дни и започва да тече от откриване на строителната площадка и определянето на строителната линия и ниво, а цената за изпълнение на възложеното строителство е 5 639 196. 97 лева без ДДС или 6 767 036.36 лева с ДДС. С писмо изх. 01-800/656 от 21.03.2022 г. на заместник - изпълнителен директор на ДФЗ Община Дряново е била уведомена за образувано производство по налагане на финансова корекция във връзка с констатации по процесната обществена поръчка, като на бенефициерът е указана възможността да представи своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Жалбоподателят е депозирал писмено възражение на 04.04.2022 г. против направените от управляващия орган констатации, което е било обсъдено в процесното решение било оставено без уважение по изложените в акта мотиви. В първия пункт на оспореното решение за налагане на финансова корекция 01-0800/656§3 от 12.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е прието, че е допуснато нарушение на чл. 2, ал. 2, и чл. 46, ал. 1 от ЗОП, изразяващо в поставянето на изисквания за среден годишен и/или специфичен оборот, които не са сред посочените в чл. 61, ал. 1 от ЗОП критерии за подбор, което попада в т. 3 Липса на обосновка за неразделяне предмета на поръчката на обособени позиции от Приложение 1 на Наредбата, за което е предвиден показател на корекция от 5%. В тази връзка първостепенният съд е приел, че с решение за поправка на очевидна фактическа грешка в решение за налагане на финансова корекция 01-0800/656§9 от 18.11.2022 г. и на основание чл. 62, ал. 6 АПК, на зам. изпълнителен директор на ДФЗ диспозитивът на процесния административен акт е изменен в посочената част, като е предвидено същият да се чете като нарушение, изразяващо се в липса на обосновка за разделяне предмета на обществената поръчка на обособени позиции. В оспорения акт са изложени съображенията на административния орган да приеме наличието на допуснато нарушение, изразяващо се в неразделяне на предмета на поръчката на обособени позиции, квалифицирано като нередност по т. 3 "Липса на обосновка за неразделяне на предмета на поръчката на обособени позиции" от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности, за което е предвидена финансова корекция в размер на 5 на сто от поисканите за възстановяване разходи. Във втория пункт на решението за налагане на финансова корекция е прието нарушение на чл. 70, ал. 7 от ЗОП, изразяващо се в използването на незаконосъобразна методика за оценка на офертите, попадащо в т. 11, б. б : Използване на: - основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане или - условия за изпълнение на поръчката, или - технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т.10 от Приложението, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците - от Приложение 1 на Наредбата с предвиден показател за корекция 5 %. Административният орган е обосновал, че с начина на въвеждане на показателя Организация за качествено изпълнение на поръчката , възложителят е допуснал нарушение на чл. 70, ал. 2, т. 3, ал. 4, т. 2, ал. 5, ал. 7, т. 1 - т. 3, б. б , във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП. При така установените факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие". Счел е за безспорна компетентността на издателя на решението за поправка на очевидна фактическа грешка от 18.11.2022 г., предвид обстоятелството, че поправката е извършена от зам. изпълнителен директор на ДФЗ с делегирани съгласно заповед 03- РД/3089 от 22.08.2022 г. на изп. директор на ДФЗ правомощия да издава актове от категорията на процесния и поради това да ги изменя и да отстранява очевидни фактически грешки по такива. Съдът е приел, че административният акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, че при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и че същият е материално законосъобразен. Приел е за доказано нарушението на чл. 2, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 ЗОП, съобразно изменения диспозитив с решението за поправка на ОФГ,тъй като по делото е установено по несъмнен начин, че са налице два строителни обекта - два различни пътя от общинската пътна мрежа, за които е предвидено извършване на ремонт в рамките на проекта. Според първостепенния съд възложителят е счел за целесъобразно изпълнението да се възложи на един изпълнител, като в документите по обществената поръчка е изложил мотиви за това, които обаче не са адекватни на предмета на поръчката, действително налични и доказани. Изрично е посочил, че както в техническата спецификация, така и в договора за безвъзмездна финансова помощ има обособена стойност на дейностите по отделни обекти на строителство, за всеки от тях - по обекти, по видове дейности, количества и цени на отделните дейности. Освен това за всека от обектите е направено пълно и точно описание на необходимите дейности в обхвата на поръчката с посочване конкретно на обхвата на строителството, като двата процесии строежа са разположени в различни места от общинската пътна мрежа, не са функционално свързани и няма индиции затруднения от какъвто и да е характер при изпълнение на дейностите по единия да влияят на качеството на изпълнение на дейностите на другия. Съдът е обвързал изводите си освен с изискванията на чл. 46, ал. 1 ЗОП и с тези на Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, които тълкува в смисъл, че европейският законодател възприема като изключение обединяването на определена съвкупност от дейности, чиято поделяемост на количествен или качествен признак е възможна, като при проявлението му е необходимо излагането на мотиви за това. Административният съд е споделил и аргументите на административния орган, че създадената методика за оценка по показателя критерий за качество К2 Организация за качествено изпълнение на поръчката с тежест 20 създава възможност за субективизъм, непредвидимост на резултатите, лична и субективна интерпретация на подадените предложения и от там - несигурност за кандидатите, което би могло да бъде възпиращ фактор за участието им, а от там и за намаляване на свободната конкуренция и спечелване на действително най-йкономически целесъобразното предложение, в ущърб на възложителя, финансиращия орган, кандидатите и пазара. Тези изводи е обосновал, че критериите за получаване на допълнителни точки /10, 15 и 20 т./ са описани неточно, неясно, особено като се вземе предвид, че видовете дейности са предварително оповестени и описани подробно в техническия проект и количествените сметки. Освен това, според съда не е ясно какво означават за възложителя тези допълнителни дейности, както и какво значи те да са обосновани , което създава условия за произвол при оценка на предложенията и е възпиращо условие за евентуални участници, които имат желание да подадат оферти, отговарящи на всички изисквания, за да получат максимален брой точки. При тези правни изводи, съдът е счел, че процентният показател на финансовата корекция е правилно е определен, в предвидения от законодателя твърд размер от 5 %, при съобразяване с принципа за некумулиране на процентни показатели, но без да е посочена основата на финансовата корекция. След няколкократно дадени указания на административния орган за представяне на доказателства за точния размер на получената безвъзмездна финансова помощ, едва с молба вх. СДА-01-384 от 23.02.2023 г. ответникът е приложил документи, от които е видно какви суми са били оторизирани и изплатени по проекта и административния договор на Община Дряново. Въз основа на тях, съдът е преценил, че общата изплатена сума на общината възлиза на 5 760 753.34 лева, като 5 % от нея се равнява на 288 037.67 лева, а разликата от 47 601.63 лв. е недоказана по основание и размер и следва да се приспадне от задължението, установено с обжалвания акт, а самият акт да се измени до размера на така установената като дължима сума, подлежаща на възстановяване от бенефициера. Върховният административен съд, след като взе предвид становищата на страните и на основание чл. 218, ал. 2 АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери обжалваното съдебно решение намира, че същото е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения. В мотивите на обжалваното решение съдът е посочил определенията /съответно от 24.10.2022 г. и 22.12.2022 г./, с които е задължил административния орган да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на решението за налагане на финансова корекция. Настоящата инстанция констатира, че даденият ход по същество е бил отменен включително с определение 194 от 17.02.2023 г., с което за трети пореден път изпълнителният директор на ДФЗ е задължен да представи: доказателства за връчване на уведомлението за започване на производството по издаване на процесния ИАА на жалбоподателя; доказателства за получаването на безвъзмездната финансова помощ от жалбоподателя, вкл. за размера на същата, за размера на допустимите засегнати от нарушението разходи, които са поискани от бенефициента за възстановяване, за да може да се установи правилното определяне на размера на финансовата корекция; цитираните в процесното Решение разрешения за строеж на двата процесни обекта на строителство 17 и 18 от 15.09.2016 г.; доказателства за наличието на правомощия на автора издал оспорения ИАА, като се има предвид, че съгласно нормата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, с оглед на което по делото следва да се приложат двата инвестиционни проекта на жалбоподателя, посочени в решението като два отделни такива, предвидени за финансиране, както и доказателства за органа, който ги е одобрил. Съдът изрично е указал на административния орган, че в негова тежест е да докаже правилното определяне размера на финансовата корекция, което до момента /17.02.2023 г./ не е направено. По делото е установено, че исканите доказателства са постъпили едва с молба с вх. СДА-01-384 от 23.02.2023 г. При положение че изпълнителният директор на ДФЗ, въпреки предоставените му възможности, не е ангажирал своевременно доказателства, установяващи основанието и размера на финансовата корекция, съдът е следвало да отмени като незаконосъобразен оспорения административен акт, по аргумент от чл. 170, ал. 1 АПК. Безспорно е, че задължението на съда да укаже доказателствената тежест в процеса е проявление на служебното начало - чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК, както и гаранция за правата на страните и за изясняване на правния спор, но същото трябва да осигури равенство на страните в процеса, което в случая не е сторено и което е имало за последица неправилно отхвърляне на първоинстанционната жалба. Неправилно административният съд е ценил решението за поправка на очевидна фактическа грешка /ОФГ/ в решение за налагане на финансова корекция 01-0800/656 от 18.11.2022 г. като годно да установи твърдяното от административния орган нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 ЗОП. Същото е било приложено към постъпилото в административния съд на 21.11.2022 г. становище на ответника и е било прието като писмено доказателства в проведеното на същата дата заседание, без да бъде взето предвид възражението на настоящия касационен жалбоподател, че същото не е връчвано на Община Дряново и не е влязло в сила. Дори и да се приеме, че решението за поправка на ОФГ е издадено от компетентен орган, то в конкретния случай с него е променено волеизявлението на издателя на акта и неговото съдържание. В случая е имало разминаване между формираната от органа воля и изразяването й в разпоредителната част на административния акт, което разминаване не може да бъде коригирано по реда на чл. 62, ал. 2 АПК, тъй като по този начин административният орган е изменил смисъла и съдържанието на акта. По посочения ред органът е можел да поправи други грешки в решението за налагане на финансова корекция, които основателно се посочват от касационния жалбоподател, а именно записите Да се конкретизира датата на откриване на поръчката и вида на процедурата /стр. 1/, както и проведената от Община Якимово обществена поръчка /стр. 2/. Относно твърдяното нарушение на материалния закон и необоснованост: Съдът е извел неправилни изводи досежно твърдяното нарушение по чл. 2, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 ЗОП. Според последната разпоредба при подготовката за възлагане на обществена поръчка възложителят преценява възможността за разделянето й на обособени позиции. Когато реши, че не е целесъобразно разделянето на обществената поръчка на обособени позиции, в решението за откриване на процедурата възложителят посочва причините за това. В конкретния случай възложителят е изложил относими мотиви в т. IV.6 от решението за откриване на процедурата, които обосновават преценката му по целесъобразност. Обратният извод не се налага включително предвид обстоятелството, че обществената поръчка касае два отделни обекта на строителство - участъци от общински пътища GAB 2117 и GAB 3120, доколкото предметът на поръчката представлява комплекс от взаимосвързани строителни дейности, които следва да бъдат извършени в определена технологична последователност. Основателно е в тази връзка възражението на касационния жалбоподател, че изискването на чл. 46, ал. 1, във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗОП е пряко свързано с текста на чл. 46, § 1, ал. 2, във вр. със съображение 78 от Директива 2014/24, поради което освен обстоятелството дали са налице мотиви за неразделяне на поръчката на обособени позиции, респ. дали същите са формални/несъответни, което да ги приравнява на липсата на такива, правно значение има отговорът на въпроса дали това неразделяне необосновано препятства/затруднява участието на малките и средни предприятия /МСП/. Обективните критерии за това са предвидени съображение 78 на Директивата количествени параметри, като размерът на отделните поръчки се приведе в по-голямо съответствие с капацитета на МСП, или качествени параметри съобразно съответния сектор и област на специализация, като съдържанието на отделните поръчки се обвърже по-тясно със специализираните сектори на дейност на МСП или с различните последващи етапи на проекта. Законът за счетоводството регламентира кои предприятия са малки, средни и микро, а именно за малки предприятия се приема, че за съответния отчетен период тези предприятия не следва да надвишават един от следните показатели: балансова стойност на активите - 8 000 000 лв. или нетни приходи от продажби - 16 000 000 лв. След като прогнозната стойност на проведената обществена поръчка е 5 650 000,00 лева, то обективно тази прогнозна стойност позволява на МСП да вземат участие в процедурата като подадат оферти. Освен това, както основателно е отбелязал и касационният жалбоподател, макар стойността да попада в хипотезата на чл. 20, ал. 2, т. 1 ЗОП, обществената поръчка е обявена при условията на чл. 20, ал.1, т. 1, б. а от ЗОП като открита процедура, при което е осигурена възможност в нея да участват по голям брой икономически оператори, при осигуряване на по-голяма конкуренция между тях. Неправилно административният съд е приел и че е налице второто твърдяно нарушение по чл. 70, ал. 7 ЗОП, изразяващо се в използването на незаконосъобразна методика за оценка на офертите. Съдът правилно е констатирал, че по показателят К2 Организация за качествено изпълнение са предвидени критерии, които дават съответно по 5, 10, 15 и максималните 20 точки, но е формирал погрешни изводи, че процесната методика създава възможност за субективизъм от страна на помощната комисия на възложителя, непредвидимост на резултатите, а оттам намаляване на свободната конкуренция. Според настоящата касационна инстанция всеки един от надграждащите елементи, изброени съответно в точки от 1 до 4 е самостоятелен, свързан е с предмета на поръчката и съдържа конкретно формулирани дейности, разяснения и допълнителни надграждащи условия, при които съответния участник може да получи по-висок брой точки. Показателите са относими към качеството на изпълнение и отчитат предмета на поръчката, техническата спецификация и указанията към участниците; организацията на изпълнението на дейностите в съответните етапи и последователност; организация на строителния процес; организацията на предлагания ресурс за изпълнение на поръчката с оглед характера на дейностите и спецификите в конкретния случай /персонал, материали, техника, механизация, опазване на околната среда и др./. Поради това следва да се приеме, че в методиката са заложени точни и ясни правила за оценяване, чрез които се гарантира предвидимост, прозрачност на класирането и обективност при избора на изпълнител по процедурата, и не е налице нарушение на чл. 70, ал. 7 ЗОП, указващ начина на определяне на оценката по всеки показател. При липсата на допуснато нарушение на посочената разпоредба от ЗОП не се установява наличието на наредност, представляваща нарушение съгласно т. 11, б. "б" Наредбата за посочване на нередности. Изложеното прави оспорения акт материално незаконосъобразен. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено оспореното решение за налагане на финансова корекция. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, направеното искане за присъждане на сторените разноски за двете инстанции следва да бъде уважено. Предвид направеното възражения за тяхната прекомерност, адвокатското възнаграждение за касационната инстанция следва да бъде редуцирано до 10 000 лева, при което общият им размер възлиза на 15 200 лева, от които 3500 лева разноски за първата инстанция, 1700 лева за внесена държавна такса пред ВАС и 10 000 лева адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,