Решение № 5725 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2858/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Георгиева срещу решение 2948 от 29.01.2025 г., постановено по адм. дело 11342 по описа за 2024 г. на Административен съд София град, в частта, с която по жалбата на Б. А. Х., гражданин на Сирия, е отменено негово решение 10757 от 14.10.2024 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата на чуждия гражданин за предоставяне статут на хуманитарен статут и преписка е върната за ново произнасяне, при спазването на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Твърди се неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се съдът да отмени обжалваното решение. Ответникът Б. А. Х., гражданин на Сирия, чрез адвокат Лисичкова, оспорва касационната жалба и излага доводи за нейната неоснователност. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на гражданин на Сирия, срещу описаното решение на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд, за да постанови оспорения в настоящето производство резултат е направил извод, че бежанската история на лицето не е достатъчно последователна и достоверна, да приеме, че е налице основание за определяне статут на бежанец и е отхвърлил жалбата в тази й част. Срещу тази част няма подадена касационна жалба. Предмет на касационен контрол е другата част от решението на съда, с което е прието че са налице основания по чл.9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът е приел, че общата ситуация в Сирия е достатъчно нестабилна, за да се приеме, че са налице спрямо чужденеца основания за предоставяне на хуманитарен статут. Решението е неправилно. Оплакванията в касационната жалба са основателни. Първоинстанционният съд е установил, че бежанската история на чужденеца не е достатъчно последователна и достоверна, но неправилно е приел, че този факт не е с релевантна тежест за настоящия спор. От установените противоречия може да се направи обоснован извод, че чужденецът съзнателно предоставя неверни данни с цел доказване на значими за производството по ЗУБ обстоятелства и получаване на международна закрила. При разглеждане на основанията за предоставяне на хуманитарен статут по реда на чл.9 ал.1 т.3 от Закона за убежището и бежанците следва да бъде съобразено решение на СЕС от 17.02.2009г. по дело С-465/2007, както и дефинираното понятие за посегателство в чл.15 б.в от Директива 2004/83/ЕО относно минималните стандарти за условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила, изразяващо се в тежки и лични заплахи срещу живота и личността на искащия закрила. Следва да се прецени степента на въоръжения конфликт и дали същия е довел до безогледно насилие в цялата страна, за да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че за конкретното лице съществува опасност от лични тежки посегателства. Видно от представените допълнителни данни за ситуацията в Сирия, не може да се приеме, че е налице спиране на вътрешните конфликти, но същите са овладени до определена степен и на определена територия от страната, които не са в състояние на масов ефект. Конкретно за искащия по настоящето дело чужденец следва да се отбележи, че на територията на Сирия се намира цялото му семейство неговата съпруга, братя, сестри и родители, а територията на която са, се управляват 117 обществени центъра, мобилни звена и доброволци от различни социални групи. Няма конкретни данни молителят/ответник по касация в настоящето производство,/ конкретно и точно да е посочил застрашаващи фактори, които имат пряко и лично отношение към личното му положение, поради което не са налице основания по чл.9 ал.1 от ЗУБ да съществува за него / само за него, семейството му е в Сирия/ риск от тежки посегателства. Настоящата касационна инстанция счита, че при произнасянето си административният орган е изследвал всички относими към производството и нужни за произнасянето му обстоятелства, което е довело до правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в обжалваната му част. Вместо него, при изяснена фактическа обстановка, следва да се постанови друго, по съществото на спора, с което жалбата на чужденеца срещу решението на председателя на ДАБ при МС, да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,