Решение № 10479 от 14.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8525/2016 г.

Решение № 10479 от 14.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8525/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Д. А. от град П., подадена чрез процесуалния му представител, срещу Решение № 958/13.05.2016 г., постановено по адм. д. № 677/2015 г., по описа на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 15РД09-33/30.01.2015 г, издадена от кмета на О. П. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на О. П. не изразява становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на Г. Д. А. срещу Заповед № 15РД09-33/30.01.2015 г, издадена от кмета на О. П., с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Жилищна сграда в УПИ I - спортен плувен комплекс, кв. 1 по плана на кв. "Х. Д.", град П. и с административен адрес: ул. "П. Б." .№..., град П.". Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. Приел е още, че процесният обект е бил изграден през 1992 г, без строителни книжа и не е търпим по смисъла на § 16 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията (ПР ЗУТ). Приета е и неприложимост на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, поради което е отхвърлил подадената срещу административния акт жалба. Решението е неправилно. Съгласно императивната разпоредба на § 16 от ПР на ЗУТ търпимите строежи не подлежат на премахване. Изследването търпимостта на незаконния строеж, чието премахване е предмет на заповедта по чл. 225 от ЗУТ, съответно чл. 225а от ЗУТ е задължение на административния орган. Същото задължение има и съдът в производството по оспорване на административния акт. В случая в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е установил и не е изяснил правно релевантните факти, относими към приложението на цитираната норма, което е довело и до незаконосъобразност на изводите му относно липсата на предпоставките от съответния фактически състав. След като е установено времето на извършване на строителството на разпоредената за премахване сграда - през 1992 г, то приложимата в случая разпоредба е тази по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е изложил мотиви относно неприложимостта на посочената норма. В оспореното решение съдът е приел единствено, че след като оспорващият не е представил доказателства за подаване на документи за "узаконяване на незаконния строеж" и в административната преписка по издаване на заповедта също липсват такива, то строежът не попада в хипотезата на цитираните правни норми. Съгласно разпоредбата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Не са изложени обаче никакви мотиви, обосноваващи липсата на предпоставките на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Липсата на мотиви представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като препятства извършването на проверка за законосъобразност на оспорения съдебен акт. Съдът е следвало да събере доказателства относно това дали по отношение на процесния строеж са налице предпоставките за търпимост на строежа, визирани в § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, включващи и наличието на декларация от собственика им в указания в нормата срок, каквито твърдения жалбоподателят изрично е изложил и в първоинстанционната си жалба до съда и във възражението си срещу констативния акт в административна фаза на производството. Наличието на това обстоятелство не е изследвано при разглеждането на делото. С оглед горното оспореното съдебно решение като неправилно - поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а от там и като необосновано ще следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да събере доказателства и да изложи съображения относно наличието, респ. отсъствието на предпоставките за търпимост на процесния строеж съгласно § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,