Решение № 6121 от 8.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Ахмед в качеството на ЕТ "Д. - Г. АХМЕД" чрез адв. И. Йовчев против Решение 1793 от 19.10.2022 г., постановено по адм. дело 899/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив (АС), с което е отхвърлена жалбата против ревизионен акт /РА/ Р-16001618000128-091-001 от 29.08.2018г., издаден от органи по приходите в Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ гр. Пловдив, потвърден и изменен с решение 690 от 07.12.2018г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика / ОДОП / гр. Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на НАП, поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка в решение 690 от 07.12.2018г. към 690 от 19.12.2018г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, относно допълнително начислен ДДС за периода от 01.12.2012г. до 31.12.2016г. в общ размер на 70 278,50лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 26 816,46лв., допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 1 169,20лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 633,07лв., за 2013г. в размер на 1 425,68лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 627,10лв., за 2014г. в размер на 1 953,67лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 660,82лв., за 2015г. в размер на 463,24лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 109,52лв. и за 2016г. в размер на 1 005,91лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 135,81лв., както и допълнително определените вноски за ЗОВ /авансови и за годишно изравняване/ за 2012г.: ДОО в размер на 885,17лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 479,27лв. и ЗО в размер на 397,83лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 215,41лв.; за 2013г.: ДОО в размер на 1 382,94лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 608,30лв. и ЗО в размер на 621,54лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 273,39лв.; за 2014г. ДОО в размер на 2 227,35лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 753,40лв. и ЗО в размер на 1 001,06лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 338,61лв. и за 2016г.: ДОО в размер на 711,62лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 96,08лв. и ЗО в размер на 319,83лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 43,18лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни касционни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения в жалбата касаторът моли да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде отменен процесния РА. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Калдъшев, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба. Претендира разноски в размер на 20 000 лева. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид изложените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството е във фаза на втора касация. При предходното разглеждане на делото, касационният състав с Решение 4374/14.04.2020г. по адм. д. 9925/2019 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, е отменил Решение 1476/03.07.2019г. по адм. д. 375/2019 г. на АС Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Г. Ахмед в качеството на ЕТ "Д. - Г. АХМЕД" против РА Р-16001618000128-091-001 от 29.08.2018г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден и изменен с решение 690 от 07.12.2018г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка в решение 690 от 07.12.2018г. към 690 от 19.12.2018г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, относно допълнително начислен ДДС за периода от 01.12.2012г. до 31.12.2016г. в общ размер на 70 278,50лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 26 816,46лв., допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 1 169,20лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 633,07лв., за 2013г. в размер на 1 425,68лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 627,10лв., за 2014г. в размер на 1 953,67лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 660,82лв., за 2015г. в размер на 463,24лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 109,52лв. и за 2016г. в размер на 1 005,91лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 135,81лв., както и допълнително определените вноски за ЗОВ /авансови и за годишно изравняване/ за 2012г.: ДОО в размер на 885,17лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 479,27лв. и ЗО в размер на 397,83лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 215,41лв.; за 2013г.: ДОО в размер на 1 382,94лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 608,30лв. и ЗО в размер на 621,54лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 273,39лв.; за 2014г. ДОО в размер на 2 227,35лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 753,40лв. и ЗО в размер на 1 001,06лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 338,61лв. и за 2016г.: ДОО в размер на 711,62лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 96,08лв. и ЗО в размер на 319,83лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 43,18лв. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Като основание е посочен чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК данни за укрити приходи от наложени платежи, изплатени от Еконт Експрес ООД на Г. Ахмед за продажби на стоки. За да постанови решението, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По делото не е било спорно, че през ревизирания период основния предмет на дейност на дружеството е търговия на дребно с железарски стоки. Установено е, че лицето извършва продажби на железария в обект на Руски пазар в гр. Пловдив. В случая при извършената насрещна проверка в Еконт Експрес ООД дружество, предоставящо куриерски услуги, е представена справка за пратките и изплатените наложени платежи на Г. Ахмед. Въз основа на анализ на представените данни при ревизията е прието, че получените от Г. Ахмед суми от наложени платежи за периода 01.01.2012г. 31.12.2016 г. са в общ размер 322 873,19 лева. Установено е различие с декларираните приходи от ЕТ "Д. - Г. АХМЕД". Предвид това са установени данни за недекларирани приходи от ревизираното лице чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. За да остави в сила РА, съдът е приел, че от събраните писмени и гласни доказателства се доказват изводите на органите по приходите за извършени и неотчетени от ревизираното лице продажби на стоки, съответно реализирани доходи. До този извод съдът е достигнал като е приел, че в част от представените от "Еконт Експрес" ООД разписки и РКО като получател на паричните средства е посочено ревизираното лице. По отношение твърдението за злоупотреба с нейни и на съпруга лични данни, предоставени на Еконт експрес ООД, съдът е посочил, че в хода на ревизионното производство са депозирани декларации с характер на писмени обяснения, съгласно съдържанието на които през целия ревизиран период съпругът Р. Ахмед е изпращал стоки от нейно име, съответно от нейно име е получавал суми чрез наложен платеж от Еконт експрес ООД. Съдът е приел, че същото обстоятелство е декларирано и по отношение на лицето И. Иванов, за част от ревизирания период от месец януари до месец юли 2012г. Административният съд е констатирал, че по делото са представени доказателства в ZIP файлове със снимки на документи, в последствие и разпечатана информация от оптични носители, показващи изплащането в брой на наложен платеж папка rko и парични преводи папка post_dc . В тях са изписани имената на Г. Ахмед и е положен подпис, който съдът е приел, че не е оспорен от пълномощника на ревизираното лице, нито при първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, нито при повторното разглеждане от първоинстанционния съд. По отношение на искането на жалбоподателката за изключване от доказателствата по делото на всички документи, които не са представени в оригинали и въз основа на които при ревизията са определяни допълнителни задължения за данъци и осигурителни вноски, съдът е споделил аргументите, изложени в съдебното решение, постановено при първоначалното разглеждане на делото от административния съд, че ответникът не е страна, при която се намират процесните документи (чл. 190 от ГПК). Административният съд е посочил, че по аргумент на противното от чл. 161 от ГПК само онези документи, за събирането на които страната е създала пречки, могат да бъдат игнорирани, изключени от доказателствения материал и съответно фактите, които се доказват с тях, да бъдат приети за недоказани. Административният съд е изложил, че процесните частни документи са събрани чрез извършена насрещна проверка на Еконт експрес ООД по реда на чл. 45 от ДОПК изрично уреден в кодекса способ за събиране на доказателства, за която проверка е съставен протокол и при извършването, на която не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице. Съдът е достигнал до извод, че фактът на наличие на клиентска партида на лицето в базата данни на Еконт експрес ООД е потвърден и в хода на съдебното производство от показанията на свидетелката Благоева, която е потвърдила извършването на справка по критерий три имена, ЕГН и телефонен номер в базата данни на куриерската фирма, съответно е обобщила информацията в нарочен файл към отговор на Еконт експрес ООД. Първоинстанционният съд е констатирал, че именно във връзка с установените продажби, извършени чрез куриер, и получените уведомления за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК Ахмед е представила декларации, че лицата Р. Ахмед и И. Иванов са изпращали стоки от нейно име и са получавали суми чрез наложен платеж от Еконт експрес ООД вместо нея. Съдът е възприел, че самата Ахмед в хода на ревизията е признала извършването на доставки чрез куриер, включително чрез трети лица, за сметка на собствения ЕТ, което представлява негативен за нея факт. Този извод според съда не се разколебава и от приетото без възражения от страните по делото заключение по съдебно графологична експертиза. Съдът е изложил, че вещото лице не дава конкретен отговор дали съпругът на ревизираното лице Р. Ахмед е положил подпис срещу изписаните му имена в представените оригинални екземпляри на документи. Решаващият състав е приел, че тази негова експертна констатация е без значение за разрешаване на спорния въпрос по делото, доколкото съдът е изложил аргументи за наличие на доказателства (писмени обяснения), в които са изложени негативни за РЛ твърдения, а именно, че съпругът е изпращал куриерски пратки до клиенти от името и за сметка на собствения ЕТ. Съдът е посочил, че не са представени доказателства за обратното, т.е. за извършване на дейност от негова страна, отделна от дейността на собствения на съпругата му ЕТ, чрез продажба на стоки, които са предмет на продажба и от търговеца. Не са представени доказателства и за придобиването на тези стоки от самия него, поради съдът е направил извод, че част от закупените от ЕТ стоки са предмет на последваща продажба към клиенти чрез използване услугите на куриерското дружество Еконт експрес ООД, като куриерските пратки са изпращани от името на съпруга на собственика на ЕТ с цел недеклариране на приходи и недостигане оборот за задължителна регистрация по ЗДДС по чл. 96 от ЗДДС. По отношение на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/ съдът е приел, че в същото не се съдържат експертни изводи и не са направени изчисления на данъчна основа по чл. 122 от ДОПК за облагане с преки и косвени данъци. Изложил е доводи, че в случай на неяснота на поставената задача, вещото лице е следвало да сведе този факт до знанието на съда, който от своя страна, да укаже на жалбоподателя да конкретизира поставената на експерта задача. Като допълнение е изложил, че вещото лице не се е запознало с решението на горестоящия административен орган, с което РА е изменен и отменен, в частта на допълнително установените дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и вноски за ДОО и ЗО за годишно изравняване. Поради тази причина съдът е достигнал до извод, че дори да бъде кредитирано, заключението на вещото лице не допринася за разрешаване на правния спор по делото. Предвид липсата на поставена задача на вещото лице по ССчЕ относно аритметична точност на направените от ревизиращия екип изчисления на данъчната основа за облагане с пряк и косвен данък по чл. 122 от ДОПК, както и допълнително установените задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, ведно с прилежащите лихви (в размерите съгласно решението на горестоящия административен орган) съдът е възприел за правилно определена данъчна основа. По отношение на задълженията за осигурителни вноски съдът се е позовал на правилото на чл. 124а от ДОПК разпоредбите на чл. 122 - 124 се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски, т.е., безспорно установеното наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК налага извод за вярност на фактическите констатации на ревизионния акт и в частта за задължителните осигурителни вноски Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Спорът между страните по делото се свежда до твърдените от органите по приходите факти и обстоятелства дали ревизираното лице е доставяло стоки до клиенти чрез "Еконт Експрес" ООД, които са му заплащали доставките с наложен платеж. В РА констатациите в тази връзка са, че платените от клиенти на ревизираното лице суми по доставките представляват укрити приходи, поради което ревизията е извършена по особения ред при наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата визираща ревизия при особени случаи по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от обстоятелствата, визирани в т. 1-8. Принципно правилно е възприето от решаващия състав, че фактическите констатации в ревизионния акт са направени въз основа на получените данни от трето лице "Еконт Експрес" ООД, предоставени в табличен и обобщен вид на оптичен носител. В процесния случай, съдът не е взел предвид характера на тези документи, а именно, че не се касае за електронни документи, а за писмени доказателства, които могат да бъдат представени на хартиен носител в изпълнение на разпоредбата на чл. 183 от ГПК. Неправилно административният съд е приел за неоснователно искането на пълномощника на жалбоподателката за изключване от доказателствата по делото на всички документи, които не са представени в оригинали и въз основа на които при ревизията са определяни допълнителни задължения за данъци и осигурителни вноски. Още при разглеждането на делото за първи път пред съдебна инстанция (дело 375/2019) ревизираното лице в писмена молба от 19.02.2019г. на основание чл. 183 от ГПК е направило искане да бъде задължена ответната страна да представи всички товарителници и РКО, по които се твърди, че Ахмед е получавала плащания от куриерски фирми в оригинал. Искане за изключване от доказателствата по делото на документи, които не са в оригинал е направено и в открито съдебно заседание, проведено на 26.06.2019г. Във връзка с тези искания и бездействието, както на приходните органи в качеството им на ответник по делото, така и на съда, поради липса на произнасяне по това искане, делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С Решение 4374/14.04.2020г. по адм. д. 9925/2019 г. по описа на ВАС, осмо отделение, касационният състав изрично е посочил, че допуснатите от съда нарушения са съществени, тъй като са довели до непопълване на делото с относими доказателства и неизясняване на фактите относно приложението на чл. 183 от ГПК. Въпреки това в решението, оспорено пред настоящата съдебна инстанция, съдът се е позовал на неотносимите за случая разпоредби на чл. 190 от ГПК във връзка с чл. 161 от ГПК. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), респ. чл. 3, ал. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. Европейския парламент и Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар дефинира електронния документ като всяко съдържание в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. В случая съдържащите се в дисковете товарителници и документи за плащане не представляват електронни документи. В този смисъл е и постоянната съдебна практика на Върховния административен съд по сходни казуси - решения по адм. дела 5499/2020 г., 2823/2020 г., 13306/2019 г., 8036/2021, 10046/2022г. и др. В тази връзка основателни се явяват възраженията в касационната жалба, че съгласно показанията на свидетелката Благоева изготвената таблица е по телефонен номер и ЕГН, а не по първични документи. В открито съдебно заседание, проведено на 05.11.2020г. Благоева е заявила, че от базата данни на Еконт Експрес ООД се пускат филтри на база имената и телефона на клиента, след което тези филтри се извеждат като екселски таблици и тези таблици ги предоставяме към НАП. Документите, по които са извършени записите не ги виждам по делото . Основателно е и възражението в касационната жалба, че видно от отговора на Еконт Експрес ООД от 06.03.2018г. е възможно съвпадение с други лица, притежаващи същите имена или същия телефон при задаване на критерий в базата данни на куриера: имена или телефон. Касационната инстанция намира, че с оглед бездействието на приходните органи в административното и в проведените две първоинстанционни съдебни производства, не е налице доказване на юридическите факти от административния орган, пораждащи установените с ревизионния акт задължения за данъци. Основното доказателствено средство за установяването им е изходящ от трети за административния процес лица електронен документ, по-конкретно снимки на документи в ZIP формат, приподписани от служител на куриерската фирма по указания на първоинстанционния съд. По делото е изискано представянето на оригиналните екземпляри на документите, снимки, на които са представени в ZIP формат, но са представени единствено част от тях с молба вх. 10170/27.05.2019г. (л. 1142 от дело 375/2019г.) на третото неучастващо по делото лице "Еконт експрес" ООД. Същите са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК, за което във второто първоинстанционно производство е открито производство по оспорване с оглед указанията, дадени с Решение 4374/14.04.2020г. по адм. д. 9925/2019 г. по описа на ВАС, Осмо отделение. Във връзка с направеното оспорване е назначена съдебно почеркова експертиза (СПЕ), чието заключение не е оспорено от страните по делото. Съгласно даденото заключение подписите в документите обект на експертизата вероятно не са положени от Р. Ахмед. Необосновано административният съд е приел, че тази експертна констатация е без значение за разрешаване на спорния въпрос по делото. На първо място следва да се изложи, че след като е направено оспорване по реда на чл. 193 от ГПК, съгласно ал. 3 на същата разпоредба тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. В случая документите не носят подписа на оспорващата ги Г. Ахмед. С оглед на това тежестта на доказване е върху приходните органи, които желаят да се ползват от оспорените документи. Настоящият касационен състав намира, че приходните органи не са се справили с тази доказателствена тежест. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че по делото са налице писмени обяснения от Г. Ахмед, в които са изложени негативни за лицето твърдения, че съпругът е изпращал куриерски пратки до клиенти от името и за сметка на собствения ЕТ. Действително по делото е представена такава декларация от Г. Ахмед, но от съдържанието не може да се заключи, че се отнася до процесните пратки, още повече, че в хода на съдебното производство не се доказва, че паричните средства са получени от съпругът с оглед неоспореното заключение на СГЕ. В хода на производството е внесено съмнение в достоверността на предложената от органите по приходите конструкция, по отношение на куриерските пратки, за които не са представени оригиналите на товарителниците или РКО за получени суми по наложени платежи, която се основава на особеностите на осъществяването на разносна търговия чрез куриер при условията на наложен платеж. Спецификата на услугата "наложен платеж" се изразява в доставяне на пощенска пратка на получателя срещу определена от подателя сума, съгласно § 1, т. 12 от Закона за пощенските услуги. При съобразяване на тези обстоятелства, следва да се приеме, че с изключение на куриерските пратки, за които са представени оригинални документи от третото неучастващо по делото лице "Еконт експрес" ООД не се установява по несъмнен начин Г. Ахмед да е била подател и да е получила сумите по платежи, съответно стоките, които куриерът е доставил, да са предмет на облагаеми доставки, за които не е начислен ДДС и от които да не е отчетен приход. По отношение на документите, представляващи разпечатка на файлове в ZIP формат, непредставени в оригинал, е приложима разпоредбата на чл. 183, изр. 2 от ГПК, приложим съгласно изричните препращащи норми на § 2 от ДР на ДОПК и чл. 144 от АПК, съответно тези "преписи" е следвало да бъдат изключени от доказателствата по делото. В тази връзка следва да се вземе предвид и бездействието на приходните органи и съда във връзка с неоспореното заключение по приетата в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). Експертът е изложил, че по делото са приложени стотици РКО като голяма част от тях не са с четлива дата или сума. Вещото лице е посочило, че в задачата се иска да бъдат взети предвид единствено стойностите на документите за получаване на суми, които са подписани от Г. Ахмед. Вещото лице излага, че никъде в материалите по делото не са конкретизирани тези документи. Подобно твърдение има от страна на жалбоподателката още в молба от 19.02.2019г. Вещото лице посочва, че при извършена проверка е установило, че някои РКО са снимани и приложени по повече от един път. Като допълнение е изложило, че от прочита на РД не е установило наличието на извършен анализ на възможността, сумите от тези продажби или част от тях да са отразени като приход в счетоводството на жалбоподателката. Посочило е, че сумите автоматично са прибавени към декларираното от лицето в ГДД. Вещото лице е установило, че в РД е приспадната като разход абсурдно малка отчетна стойност на продадени стоки. Като пример дава 2012г., от която констатира, че надценката на недекларираните продажби следва да е била 1652%, а за 2014г. 1331%. Вещото лице е посочило, че не разполага с необходимата информация, за да отговори на поставената задача, поради което не може да определи задълженията на Ахмед, извън декларираните от нея. С оглед така даденото заключение в хода на откритото съдебно заседание, проведено на 20.09.2022г., процесуалният представител на Ахмед е изложил, че вещото лице е посочило, че няма подписи на жалбоподателката, не са констатирани такива по време на ревизията. Също така излага, че в хода на ревизията никъде не се твърди, че има нейни подписи. Въпреки така даденото заключение и въпреки изявлението на процесуалния представител на жалбоподателката процесуалният представител на приходните органи е дал становище заключението да се приеме. Административният съд неправилно в решението си е изложил, че в случай на неяснота на поставената задача, вещото лице е следвало да сведе този факт до знанието на съда, който от своя страна, да укаже на жалбоподателя да конкретизира поставената на експерта задача. С така даденото заключение експертът е свел до знанието на съда, че поставената задача е неясна. Съдът не е следвало в проведеното открито съдебно заседание да приеме заключението на вещото лице, а в случай, че прецени, че все пак са му необходими специални знания, да конкретизира поставената задача на вещото лице. След като е приел заключението е следвало да го обсъди наред с другите доказателства по делото. Първоинстанционният съд е следвало да вземе предвид и процесуалното поведение на ответника по жалбата в съдебното заседание от 20.09.2022г. Административният съд е следвало да обсъди бездействието на процесуалния представител на приходните органи, с което изцяло е потвърдил тезата на жалбоподателката по отношение на липсата на конкретизация на документите въз основа, на които е изчислен укрития доход на РЛ, както и липсата на анализ на възможността, сумите от тези продажби или част от тях да са отразени като приход в счетоводството на РЛ. С оглед на така изложеното настоящата касационна инстанция намира, че в случая разписките за получени пощенски парични преводи, както и разходните касови ордери за изплатени наложени платежи, не са изготвени в електронна форма, а в оригинал на хартия, поради което представляват не електронни документи, а писмени доказателства. Щом разписките за получени суми по пощенски преводи и разходните касови ордери са изготвени като писмени доказателства, то при поискването им от насрещната страна оригиналите е следвало да бъдат представени по делото съгласно чл. 183, ал. 1 от ГПК във вр. § 2 от ДР на ДОПК. В тази връзка първоинстанционният съд е следвало да съобрази, че новелата на чл. 183, ал. 2 от ГПК удачно обозначава електронните копия на писмени документи като "електронни образи", като по този начин ги разграничава от понятието "електронен документ" по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, респ. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014. Разпоредбата на чл. 183, ал. 2 предоставя възможност завереният от страната препис да бъде представен като електронен образ, но не изключва приложимостта на ал. 1, изр. последно спрямо документите на хартиен носител, представени в електронен образ. Отликата е в начина, по който е обективирана първично съответната информация - дали същата е изначално създадена в електронна форма, в който случай ще се касае до електронен документ, или пък информацията е закрепена в писмен документ, т.е. върху материален носител, какъвто е хартията, посредством писмени знаци, и впоследствие този хартиен носител е сканиран или заснет като така изготвеното копие е в електронна форма. Ето защо, независимо, че таблиците са изготвени и представени като електронен документ от лицето, което ги е подписало в хода на съдебното производство, то РКО не са изготвени като електронен документ, подписан от получателя на сумите с електронен подпис. В качеството им на документи с вторичен характер таблиците и електронните образи са с производна доказателствена сила, поради което кредитирането им е обусловено от представянето на документите, въз основа на които тези таблици са съставени - товарителници, РКО и разписки за ППП. Сами по себе си тези оспорени таблици, съставени от трети лица и електронни образи не могат да установят главно и пълно получаването на посочените суми от ревизираната, респективно - придобиването на подлежащи на облагане доходи в установения от ревизиращите размер (в този смисъл решение 1173 от 03.02.2023г. по адм.д. 3396/2022г. по описа на ВАС, Първо отделение). При изричното оспорване на автентичността на представените като електронни образи преписи от РКО и разписки за ППП и поискано представяне на оригиналите на тези документи (още при разглеждане за първи път на делото пред административния съд), съдът е следвало да съобрази, че процесуалното бездействие на ответника има за своя последица изключването на тези преписи от доказателствата по делото - чл. 183, ал. 1 от ГПК. Според заключението на вещото лице по проведената СПЕ за представените в оригинал от "Еконт Експрес" ООД разписки за ППП и РКО е установено, че не са подписани от Р. Ахмед, с оглед на което следва да се приеме за недоказано получаването на посочените в тях суми. С оглед на изложеното приходните органи не са доказали обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, доколкото не се установява извършването от страна на РЛ на независима икономическа дейност, осъществявана чрез куриерски услуги редовно и с цел реализиране на приходи. Съдът е достигнал до необосновани и материално незаконосъобразни изводи както досежно облагането по ЗДДС, така и досежно облагането по ЗДДФЛ и задължителните осигурителни вноски по КСО, поради което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което да се отмени РА. С оглед крайният съдебен акт на ответника по делото не се дължат разноски. Такива не се дължат и на касационния жалбоподател, тъй като няма искане за това. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 2, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,