Решение № 17470 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9319/2019 г.

Решение № 17470 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9319/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 102 от 06.06.2019 г., постановено по адм. д. № 10/2019 г. Административен съд – Сливен, е отхвърлил жалбата на "ТИ ДЖИ ЕЛЛЕ" ЕООД, притежаващо ЕИК *********, представлявано от управителя Ж. Илиев, против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 200991801999710/03.10.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Бургас, ИРМ Сливен, потвърден с решение № 273/19.12.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Бургас. С решението съдът е осъдил "ТИ ДЖИ ЕЛЛЕ" ЕООД да заплати на дирекция "ОДОП" - Бургас, разноски по делото в размер на 500 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "ТИ ДЖИ ЕЛЛЕ" ЕООД-гр. Сливен, представлявано от управителя Ж. Илиев, чрез пълномощника му адв. П. Начков. В същата се прави оплакване за неправилност на решението на административния съд поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Също така се твърди, че въпреки депозирана молба, с която са посочени уважителни причини за невъзможност от явяване в съдебно заседание проведено пред първоинстанционния съд, делото е било разгледано. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Сливен и вместо него постанови друго такова, с което да отмени акта за дерегистрация. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика"-гр. Бургас, редовно призован, не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - Сливен е отхвърлил жалбата на "ТИ ДЖИ ЕЛЛЕ" ЕООД-гр. Сливен, представлявано от управителя Ж. Илиев, против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 200991801999710/03.10.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Бургас, ИРМ Сливен, потвърден с решение № 273/19.12.2018 г. на директора на Д"ОДОП"-гр. Бургас, с който на основание чл. 176, т. 3 и т. 4 по ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на дружеството от датата на връчване на акта – 12.10.2018 г. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с издаване на акта, както и представените от страните в хода на делото писмени доказателства. Прието е, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, има изискуемото се съдържание, в това число са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване, като не са допуснати нарушения на процесуални разпоредби на ДОПК. Обсъждайки материалната законосъобразност на акта, решаващият съд е посочил правното основание за неговото издаване, дал е тълкуване на разпоредбите на ЗДДС за прекратяване на регистрацията, след което на отделен ред е обсъдил въпроса налице ли са предпоставките на посочените две хипотези. По отношение на основанието по чл. 176, т. 3 ЗДДС за прекратяване на регистрацията – компетентен орган по приходите може да прекрати регистрацията на лице, което системно не изпълнява задълженията си по този закон, са изложени мотиви, че задълженото лице не е внасяло дължимия косвен данък за 4 данъчни периода, което свидетелства за системност на неправомерното поведение на лицето. Посочено е, че предвид липсата на легално определение на термина "системност" следва да бъде съобразена наложената съдебна практика, че това предполага наличие на поне три елемента, съществуващи в еднородна среда, т. е. поведението на данъчния субект следва да сочи на повторяемост и регулярност, без да това да е случайно или ad hoc. Предвид събраните данни в хода на ревизията, които не се оспорват от жалбоподателя, е прието, че в случая е налице системно неизпълнение на задълженията за внасяне на дължимия ДДС. Била изготвена и съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитирал като компетентна, безпристрастна и съответна на останалия, събран по делото доказателствен материал. На отделен ред са изложени мотиви защо съдът приема, че е налице и другата хипотеза за прекратяване на регистрацията – тази по чл. 176, т. 4 ЗДДС, според която компетентният орган по приходите прекратява регистрацията на лице, което има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. Посочено е, че към датата на дерегистрация – 12.10.2018 г. публичните задълженията на дружеството, събирани от НАП, надхвърлят стойността на активите, намалени със задълженията, със сумата от 678 514, 19 лв. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, въз основа на което приел, че хипотеза по чл. 176, т. 4 ЗДДС е била налична, както към датата на изготвяне на АД ЗДДС, така и към датата на дерегистрацията и извършените проверки след това. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения акт за дерегистрация по ЗДДС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – гр. Сливен е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба е за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от страна на първоинстанционния съд. Касаторът счита, че съдът неправилно го е лишил от участие в проведеното съдебно заседание на 14.05.2019 г., на което делото е обявено за решаване, тъй като не е съобразил подадената от пълномощника му молба за отлагане разглеждането на делото поради ангажираност с процесуално представителство и защита по друго дело, а именно адм. дело № 8665/2018 г. по описа на Върховен административен съд, Четвърто отделение. Отделно от това в същата молба било посочено, че на същата дата законния представител на оспорващия жалбоподател "ТИ ДЖИ ЕЛЛЕ" ЕООД бил в служебна командировка, извън град Сливен, което също препятствало неговото явяване. От данните по делото е видно, че производството по адм. д. № 10/2019 г. на Административен съд - Сливен е насрочено в съдебно заседание на 14.05.2019 г. от 11. 00 часа. С електронно съобщение от 14.05.2019 г., изпратено в 11. 18 часа от електронен адрес [ел. адрес], а именно този на адвокат П. Начков, пълномощникът на касатора е поискал отлагане на заседанието поради участието му в друго съдебно заседание, а именно по адм. дело № 8665/2018 по описа на Върховен административен съд, Четвърто отделение. Видно е, че електронното съобщение е изпратено до електронния адрес на деловодството при Административен съд - Сливен, след обявения час, за който е било насрочено съдебното заседание на 14.05.2019 – а именно 11. 00 часа. Също така, молбата, постъпила по електронна поща, не е придружена с никакви писмени доказателства, удостоверяващи твърдението за участие на пълномощника Начков в адм. дело № 8665/2018 по описа ВАС. По изложените съображения, неоснователни са основаните доводи на касатора за неправилност на решението, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По другите направени оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Както бе посочено, оспореният акт за дерегистрация по ЗДДС № 200991801999710/03.10.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Бургас, ИРМ Сливен, е издаден на две самостоятелни основания – чл. 176, т. 3 и т. 4. По отношение на изводите на съда за законосъобразност на акта по основанието на чл. 176, т. 3 ЗДДС настоящият състав установи, че по тази част от спора първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Правилно е прието, че незаплащането на дължим ДДС за 4 данъчни периода съставлява системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС, даващо основание за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Наличието само на това основание е достатъчно, за да обоснове законосъобразност на издадения акт за дерегистрация. За пълнота на съдебния акт, настоящата инстаниця намира, че с оглед доказателствата по делото административният съд правилно е приел, че при издаването на акта са налице и материално-правните предпоставки на основанието по чл. 176, т. 4 ЗДДС за прекратяване на регистрацията, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения акт за дерегистрация, Административен съд – Сливен е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,