Решение № 9646 от 9.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15768/2013 г.

Решение № 9646 от 9.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15768/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс. Образувано по касационната жалба на Пламен Димитров Соколов от гр. София, против Решение № 6347 от 21.10.2013 г., постановено по адм. дело № 2739/2013 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът - Столична община, чрез пълномощника си юрк. Иванов изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по предявен против Столична община, район "Оборище" иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с който ищецът претендира присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лева за понесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, както и имуществени вреди, представляващи мораторната лихва в периода от 03.02.2011 г. (когато е отменено наказателно постановление № 0038377 от 19.10.2010 г., издадено от зам. кмета на СО на осн. чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ) до 15.03.2013 г. (когато е заведена исковата молба) в размер на 60 лева. С решението си Административният съд София-град е приел иска за допустим, но неоснователен. В мотивите си е посочил, че обезщетението по чл. 203 от АПК може да се търси само за вреди, причинени от административни актове, издадени и отменени по реда на АПК. Налагането на административни наказания представлява санкционна управленска дейност, израз на държавна наказателна репресия и по съществото си представлява правораздавателна дейност, т. е. това не е типично административна дейност. Освен това е приел, че наказателните постановления не са административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което отмененото наказателно постановление не е идентично с отменен индивидуален административен акт. Липсата на този елемент от фактическия състав на ангажирането на отговорността на Държавата и общините за вреди според решаващия съд е основание за отхвърляне на иска. Въпреки това съдът е изложил и мотиви по съществото на правния спор, като е приел претенцията за недоказана, като е анализирал събраните по делото доказателства, поради което и неоснователна. Решението е правилно. Налагането на административно наказание протича в две фази: В първата фаза се установява административното нарушение чрез съставянето на административен акт (АУАН) и въз основа на него се образува административно-наказателното производство. Спецификата на административните нарушения като вид правонарушения се състои в това, че те засягат реда на функционирането на държавното управление. Това предопределя и характера на правните субекти, имащи право на "реакция" на "преследването" им - това е държавната администрация като цяло. Образуването на административно-наказателните производства се поверява на компетентни длъжностни лица, т. е. на длъжностни лица от системата на централните и териториалните органи на държавно управление, съответно контролиращи спазването на различните административно-правни режими. Съставеният акт за установяване на административно нарушение е акт с констативно значение - той служи като предпоставка за издаването на друг акт - наказателно постановление. Този акт разкрива сложно функционално съдържание: от една страна наказателното постановление установява официално факта на извършеното административно нарушение; от друга - чрез него, по официален ред, се отправя обвинение към конкретно лице, че е извършило правонарушение от категорията на административните нарушения и от трета - чрез него определен административно-наказващ орган се ангажира да се произнесе по "обвинението" като упражни своите административно-наказателни правомощия. С други думи, образуването на административно-наказателно производство има за своя главна и непосредствена цел реализирането на административно-наказателната отговорност на дееца. Втората фаза на производството е свързана с налагането на административното наказание и започва от момента, в който наказващият орган е получил административно-наказателната преписка, изпратена от актосъставителя, и приключва с произнасянето на наказващия орган (който може да наложи наказание, да не наложи такова или да прекрати производството). В административно-наказателния процес понятието "наказващ орган" се свързва с правомощието на определена администрация, дадено й от закона, да осъществява държавната наказателна репресия спрямо извършителите на административни нарушения. Спецификата на тези неправомерни деяния налага бърза реакция срещу тях, която не може да се обезпечи от системата на съдебния апарат и неговата сложна и дълга процедура за налагане на наказания. Това е така, тъй като характерът на тези деяния, в сравнение с престъпленията, разкрива значително по-малка степен на обществена опасност и от друга страна - те са вредни за нормалното и редовно функциониране на различни административни служби, предназначени да задоволяват определен държавен и обществен интерес. В конкретния случай се претендират вреди за физическото лице, настъпили в следствие незаконосъобразен акт, издаден от длъжностно лице от Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси". Тъй като в конкретния случай административно-наказващият орган действа като особена административно-наказателна юрисдикция претърпените вреди - както имуществени, така и неимуществени - нямат характер на вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Случаят не попада и в хипотезата на чл. 2 на същия закон - ЗОДОВ, тъй като той предвижда отговорност за Държавата за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда, но не и на административно-наказващите органи, от незаконно. . . налагане на административно наказание, когато. . . административното наказание (бъде) отменено". Следователно, за страната остава единственият възможен изход и той е да търси репариране на твърдяните вреди по общия ред на ЗЗД, като вреди произтичащи от "непозволено увреждане" - т. е. на онзи правен институт, който урежда последиците от увреждане на лични или материални блага при нарушение на общата забрана на закона да не се вреди другиму. В тези случаи деликвентът дължи обезщетение за причинените морални и материални вреди, лихви и т. н. Предвид развитите по-горе съображения искът на касатора правилно е бил отхвърлен, тъй като нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не намира приложение. По изложените съображения съдебното решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,