Решение № 57 от 25.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2294/2018 г.

Решение № 57 от 25.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2294/2018 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова Производството е по чл. 307, вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Подадена е молба от Л. П. С. и Е. Д. Н., чрез адв. П. П. и адв. Д. Г., САК, за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на решение № 544 от 29.10.2015 г. по в. гр. д. № 511/2015 г. на ОС – Пазарджик, недопуснато до касационно обжалване с определение № 409 от 16.11.2016 г. по гр. д. № 2589/2016 г. на ВКС, 2 г. о., с което решение е потвърдено решение № 260 от 08.07.2014 г. по гр. д. № 390/2013 г. на РС – Велинград, с което е отхвърлен предявеният от Л. П. С., Р. Р. А., В. И. А., И. В. Д., И. В. А. и Е. Д. Н. против Т. Б. П., С. Д. Р., Д. Р. Р., Н. Р. Р., Н. П. Н., К. В. Д., И. В. Д., М. Н. Х., В. Б. П., Л. П. Ч., Б. В. П. и И. В. П. иск по чл. 75, ал. 2 ЗН за прогласяване нищожността на съдебна делба на недвижими имоти, находящи се в [населено място] – УПИ.... от кв.... с площ от 400 кв. м., ведно с построената в него триетажна масивна вила и на УПИ.... в кв.... с площ от 450 кв. м., допусната с решение № 87 от 23.06.05 г. по гр. д. № 251/03 г. на Районен съд – Велинград. Твърди се, че е нарушено правото на молителите да участват в производството по делото, тъй като в единственото проведено пред въззивната инстанция на 19.10.2015 г. открито съдебно заседание не са могли да се явят лично или да участват чрез повереник, поради особени непредвидени и непреодолими обстоятелства. Пълномощниците им – адвокатите П. П. и Д. Г. не са успели да се явят поради внезапно възникнали заболявания, довели ги до състояние на невъзможност за явяване пред съд. Предвид изненадващия и внезапен характер на заболяванията на процесуалните представители, местоживеенето на молителите – в населени места, различни от [населено място], ранния час на заседанието, молителите не са имали обективна възможност да организират личното си явяване или упълномощаване на друг процесуален представител. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане. Ответницата по молбата за отмяна Л. П. Ч., чрез назначения особен представител адв. А., изразява становище за неоснователност на същата и оставянето й без уважение. Останалите ответници по молбата за отмяна Т. Б. П., С. Д. Р., Д. Р. Р., Н. Р. Р., Н. П. Н., К. В. Д., И. В. Д., М. Н. Х., В. Б. П., Р. Х. П. и Д. Х. Д. – и двете конституирани като страни в производството на осн. чл. 227 ГПК, на мястото на починалата Б. В. П., И. В. П., Р. Р. А., В. И. А., И. В. Д. и И. В. А. не изразяват становище. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата за отмяна е допустима по съображения, изложени в определение № 180 от 27.07.2018 г. по гр. д. № 2294/2018 г. на ВКС, I г. о. Разгледана по същество, молбата е основателна. Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предпоставя допуснато нарушение на съдопроизводствените правила или ненадлежно представляване на страната, лишило я от възможност да участва в разглеждането на делото. В случая, исковото производство е имало за предмет предявени от Л. П. С., Р. Р. А., В. И. А., И. В. Д., И. В. А. и Е. Д. Н. против Т. Б. П., С. Д. Р., Д. Р. Р., Н. Р. Р., Н. П. Н., К. В. Д., И. В. Д., М. Н. Х., В. Б. П., Л. П. Ч., Б. В. П. и И. В. П. иск по чл. 75, ал. 2 ЗН за прогласяване нищожността на съдебна делба на недвижими имоти, находящи се в [населено място] – УПИ.... от кв.... с площ от 400 кв. м., ведно с построената в него триетажна масивна вила и на УПИ.... в кв.... с площ от 450 кв. м., допусната с решение № 87 от 23.06.05 г. по гр. д. № 251/03 г. на Районен съд – Велинград. С въззивното решение, чиято отмяна се иска, е потвърдено първоинстанционното решение, с което предявеният иск по чл. 75, ал. 2 ЗН е отхвърлен. Във въззивно производство е било насрочено открито съдебно заседание за 19.10.2015 г., от 9, 45 ч. За заседанието всички страни, включително и молителите Л. П. С. и Е. Д. Н., са били редовно призовани. Съдът е докладвал постъпила на 19.10.2015 г., в 9, 45 ч., по факса, писмена молба от адв. П. П. и адв. Д. Г., пълномощници на Л. С. и Е. Н., за отлагане на делото, поради внезапно възникнали заболявания. Докладвал е и приложени към молбата документи: а/. болничен лист № Е 2015 3404270, рег. № 538 от 16.10.2015 г., от който е видно, че поради заболяване – "остър бронхит неуточнен" адв. П. е в отпуск от 16.10.2015 г. до 20.10.2015 г., с определен режим на лечение "домашен – стаен"; б/. медицинско удостоверение, издадено на адв. П. П. на 19.10.2015 г., според което същият е в увредено общо състояние, високо фебрилен и детоксикиран, на антибиотична терапия и здравословното му състояние не позволява явяването му пред разследващи органи и/или пред органите на съдебната власт; в/. болничен лист № Е 2015 3199293, рег. № 810 от 19.10.2015 г., от който е видно, че поради заболяване – "увреждане на междупрешленен диск неуточнено" адв. Г. е в отпуск от 19.10.2015 г. до 23.10.2015 г., с определен режим на лечение "домашен – на легло". Въззивният съд е приел, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, тъй като не е представено медицинско удостоверение, установяващо невъзможността на адв. Г. за явяването му пред съд, а представляваните от двамата адвокати въззивници са редовно призовани и няма данни да са възпрепятствани да се явят в насроченото заседание. Делото е разгледано, проведени са устни състезания и с решение № 544 от 29.10.2015 г. по гр. д. № 511/15 г. първоинстанционното решение е потвърдено. С определение № 409 от 16.11.2016 г. по гр. д. № 2589/16 г. на ВКС, 2 г. о., постановено по чл. 288 ГПК, въззивното решение не е допуснато до касационно разглеждане. При тези данни настоящият състав намира, че правото на молителите-ищци Л. С. и Е. Н. да участват, лично или чрез процесуален представител, в проведеното пред въззивната инстанция на 19.10.2015 г. единствено открито съдебно заседание, е било нарушено. По отношение на пълномощника им адв. П. е възникнала на 16.10.2015 г. обективна невъзможност за явяването му в насроченото открито съдебно заседание, дължаща се на заболяване, увредило общото му състояние, довело до необходимост от лечение при режим "домашен-стаен" и до невъзможност за явяване пред съд. По отношение на другия упълномощен процесуален представител адв. Г. такава обективна невъзможност е възникнала внезапно - болничният лист е издаден в деня на заседанието, с определен режим на лечение "домашен – на легло". Представляваните от двамата адвокати ищци-въззивници Л. С. и Е. Н. са били в обективна и непреодолима възможност да се явят лично или упълномощят друг адвокат – предвид местоживеенето им, внезапно възникналата невъзможност за явяване и на втория упълномощен от тях адвокат и липса на време да организират защитата си. Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК е процесуална норма, обезпечаваща участието на страните в процеса. Неспазването й е довело до нарушаване правото на молителите да участват в проведеното във въззивното производство единствено открито съдебно заседание лично или чрез процесуален представител, а това поражда вероятност решението да е неправилно. Неоснователен е доводът на адв. А., представител на ответницата по молбата Л. П. Ч., за неоснователност на молбата по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като заявеното основание за отмяна е обсъждано от ВКС. Вярно е, че в касационната жалба срещу въззивното решение касаторът е посочил като основание за неправилност на акта допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 142, ал. 2 ГПК. Въззивното решение, обаче, не е допуснато до касационно обжалване, така заявеното касационно основание не е обсъждано и по него липсва произнасяне на ВКС (в производството по чл. 288 ГПК не се преценява правилността на обжалваното решение и не се обсъжда основателността на посочените от касатора касационни основания за неправилност). В този смисъл, не е налице дублиране на основанието за отмяна с касационно основание, по което има произнасяне на ВКС, в която хипотеза възможността за повторното му обсъждане по реда на чл. 303 ГПК би била преклудирана (решение № 381 от 31.10.2002 г. по гр. д. № 245/2002 г. на ВКС, 5- чл. с-в). Влязлото в сила решение на окръжен съд следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав от фаза насрочване и провеждане на открито съдебно заседание пред въззивната инстанция. Въпросът за отговорността за разноските в производството по отмяна следва да се реши с решението по съществото на спора, съотв. с друг приключващ исковото производство съдебен акт, по правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл са и разясненията, дадени с ТР № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС, т. 4. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,