Решение № 4929 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12498/2008 г.

Решение № 4929 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12498/2008 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Хамидула Уакил, гражданин на Афганистан, срещу решение № 567/24.09.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като постановен в противоречие с приложимия материален закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Ответната страна - председателят на ДАБ при МС е е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на председателя на ДАБ отговаря на всички изисквания за законосъобразност по чл. 146 АПК. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира че жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното решение председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут по молба вх. № 1183/25.04.2007 г. на Хамидула Уакил, като е приел, че не са налице предпоставките на закона. чл. 8 и 9 ЗУБ за удовлетворяване на молбата. Изложени са подробни съображения в подкрепа на решението. Жалбоподателят Хамидула Уакил е гражданин на Афганистан, напуснал страната м. май 2008 г. незаконно. като преминал в Иран, а после в Турция, с камион в който пътували 25 души. В България е влязъл нелегално на м. май 2008 г. С молба вх. № Б-3777 от 11.06.2008 г., потвърдена с молба № 883 от 07.07.2008 г. жалбоподателят е поискал убежище от властите на Република България с мотива, че в Афганистан се страхува да живее. Твърдял, че в Афганистан талибаните упражнили натиск върху него да се включи в войските им и да се сражава на тяхна страна. Брат му, който бил принуден от чичо си да премине на тяхна страна бил убит. Страхувал се за живота си и напуснал родното си място с. Сандхел, област Кандахар. Укривал се девет месеца в гр. Кандахар при свой близък и след това баща му платил на определени лица, които му помогнали да избяга. В интервютата проведени с него е заявил, че не желае да се върне в Афганистан, тук му харесва и желае да остане да живее в България. Страхувал се че ако се върне в страната си на произход ще бъде преследван и осъден. Не твърди да е имал взаимоотношения с армията или полицията в Афганистан. Не е членувал и не членува в политическа партия и въоръжена групировка и не е бил в казармата. При така установените факти административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на кандидата, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. В решението е отразено също, че кандидатът може да се завърне в държавата си по произход, тъй като спрямо него не са отправяни тежки и лични заплахи от талибаните, правителствените и международни военни сили и няма пряко опасност за здравето и живота му. Обжалваното решение е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в установената писмена форма, при спазване на материалните и процесуалните разпоредби. Правилно административният орган е направил извод за липса на предпоставките по чл. 8 ЗУБ за даване на статут на бежанец, тъй като по отношение на кандидата не се констатира наличието на някое от основанията, посочени в горецитираната разпоредба. От изявленията на жалбоподателя е видно, че същият не е бил преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, както и не е налице възбуден у същия основателен страх от преследване (той не е бил задържан и арестуван). Изводът на административния орган относно неправдоподобност в изявленията на лицето, касаещи времето на смъртта на брат му и неговото участие във въоръжен конфликт се потвърждава от проведените интервюта. Основните изводи на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за изведени въз основа на подробен анализ на данните от административната преписка. Основателно не са възприети като сериозни и обосновани твърденията на жалбоподателя за страх от преследване по политически причини. Не е установено властите в Афганистан да са предприели някакви действия спрямо него, още по-малко такива на преследване или на създадена опасност от бъдещото им реализиране. Принадлежността му към население, от чиито среди е формирано талибанското движение, също не сочи на основания за опасност от преследване. В тази част бежанската му история е противоречива и нелогична, поради което правилна е констатацията за нейната недостоверност. Законосъобразно административният орган е приел, че не са налице и материалните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Съгласно чл. 9 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне, а и липсват данни за съществуването на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу личността му. В обжалваното решение не са изложени мотиви относно сигурността на държавата по произход, в която лицето ще бъде върнато, но и жалбоподателят не е ангажирал доказателства, от които да се направи извода, че за него Афганистан не е сигурна страна по произход, а в жалбата се съдържа само твърдението, че не желае да се завърне там поради това, че се страхува от талибаните. Следва да се посочи, че кандидатът може да уреди престоя си в Република България по реда на Закона за чужденците с оглед изрично изявеното желание да остане в нея. В случая заявените от жалбоподателя факти и сведенията от официалните източници за положението в Афганистан не обуславят приложното поле на чл. 8 и 9 от ЗУБ с оглед търсената защита. Постановеният отказ на председателя на ДАБ е надлежно мотивиран, съобразен е с материалния закон и неговите цели, при което не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. По тези съображения Върховният административен съд, трето отделение намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, а жалбата - неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение