Решение № 8779 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5043/2012 г.

Решение № 8779 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5043/2012 г., VII о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи срещу решение № 524/06.02.2012 г. по адм. дело № 5460/2011 г. на Административния съд - София-град, с което по жалба на Любомир Николаев Рафаилов от София се отменя Заповед № 130211 от 11.03.2010 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и се претендира неговата отмяна. Ответникът - Любомир Николаев Рафаилов, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна и предлага да се отмени обжалваното решение като незаконосъобразно. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административния съд - София-град, е отменил Заповед № 130211 от 11.03.2010 г. на началника на отдел "Пътна полиция" - СДВР, с която на основание чл. 171, т. 4 във вр. с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № Iз-1393/09.08.07 г. на министъра на вътрешните работи е иззето свидетелството за управление на МПС на Любомир Николаев Рафаилов поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, се изземва свидетелството за управление на МПС на водач, който не е изпълнил задължението си да го върне в съответната служба на МВР, след като са му били отнети всички контролни точки и е загубил придобитата правоспособност. Изземването представлява превантивна принудителна административна мярка, която се налага с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. За да се наложи тази ПАМ законосъобразно е необходимо на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си доброволно. По делото няма спор, че ответникът в настоящето касационно производство не е върнал доброволно свидетелството си. Спорът е относно отнемането на контролни точки. За да е налице релевантно отнемане на контролни точки, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от визираните в чл. 4, ал. 1 от Наредба № Iз-1959/2007 г. нарушения. Член 3, ал. 1 от Наредбата предвижда, че контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Крайният правопораждащ релевантен факт за отнемането на контролните точки е влизането в сила на наказателното постановление, установяващо нарушението и наказанието. Законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН), чл. 64, посочва кои наказателни постановления влизат в сила: които не подлежат на обжалване; които не са били обжалвани; които са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. За да се установи, че дадено наказателно постановление не е обжалвано, е необходимо да се докаже, че адресатът на акта не е упражнил субективното си право на жалба, което възниква от деня на връчването на акта - чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 58, ал. 1 ЗАНН. В обжалваната пред административния съд заповед за налагане на ПАМ са посочени седем броя наказателни постановления, с които са отнети контролните точки на Любомир Рафаилов. Само две от тях (НП № 95606 от 23.08.2004 и НП № 54928 от 06.06.2005 г.) са връчени лично и не съществува спор по отношение на реда на влизането им в сила. С тях са отнети общо 13 к. т. Относно връчването на останалите пет броя наказателни постановления административният орган е приел, че са връчени при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Когато обаче са връчен при тези условия, задължение на органа е да докаже, че са спазени законовите изисквания, а именно, че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен. Само при изпълнението на тези законови изисквания ще е налице годен юридически факт, който да породи правните последици на влязло в сила наказателно постановление. Правилно първоинстанционният съд е заключил, че изискванията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не са спазени за тези постановления и следователно те не са влезли в сила, тъй като органът не е представил надлежни доказателства, установяващи, че лицето е търсено и не е намерено на посочения от него адрес, а новият е неизвестен. Представените докладни записки имат характер на свидетелски показания и не легитимират връчване при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Административният орган не е изпълнил задължението си по редовно съобщаване на нарушителя за издаденото наказателно постановление. Няма данни и че лицето има нов адрес, който е неизвестен. Правилно и мотивирано е и заключението на административния съд, че спрямо НП № 133265/11.11.2005 г., НП № 41602/14.04.2006 г. и НП № 100224/18.08.2006 г., с които са отнети общо 18 к. т. на основание чл. 4, ал. 1, т. 11 от Наредбата е приложима нормата на чл. 142, ал. 2 от АПК. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че съдът правилно е съобразил относимите факти и в изводите си точно е приложил материалния закон, поради което не са налице сочените касационни основания и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, седмо отделение,